Неприлично мръсната жега
Лято е, пристрастеностите и страстите бушуват. Днес ви припомняме един необикновен текст за жегата и още нещо, тъй като е юли и тъй като си заслужава... (бел.ред)
Плаши ли ви жегата или я чакахте с неспокойствие?
Асфалтът се е нажежил, въздухът е тежък, жаждата все по-голяма, слънцето пари по кожата, облеклата се стопяват, прашните улици са все по-прашни. Мъжете попиват с очи плът, радват се на слънчевия тен и с приповдигнат хормон чакат края на работното време, с цел да изпият по бира и да закачат нещо. Това ‘’нещо’’ може да сме аз, ти, тя или която и да е. Дотук нищо неприятно.
Каква да е нашата роля в тази картина - ролята на дамите?
Не обичаш вниманието? Не обичаш флиртовете? Не харесваш мъжете?
Трябва ли да се тормозим от това, че ни харесват изпиващите очи. Целомъдрен ли е към момента светът, в който живеем или в противен случай? Трябва ли да съблюдаваме държание и порядъчен дрескод. Трябва ли да стоим зад маската ‘’редно е’’? Когато жегата е неприлична за мъжете, тъй като да не е същото и за нас дамите? Освен че работим в офиси, магазини, кафенета, фризьорски салони и прочие, на първо място сме Жени с основно Ж. Може и да бъркам? Лутала ли си се като мен?
Да се обърнем към вътрешното си Аз и да се забавляваме с живота или да стоим в поставените ни рамки с цел да избегнем обвинявания? Коя желае да бъде лекомислена и ‘’лесна’’?
Искам да знам има ли избрана възраст, в която ти е разрешено да си щастлива - 20, 30, 40, 50? Ти искаш ли да знаеш?
Нека направя услуга на мнозина и да си призная, че нищо човешко не ми е непознато и не тичам от него. А на теб?
Започнеш ли да триеш есемеси - неприличната горещина е почнала, даже и да е декември, а не август. Тръпката, която изпитваш, до момента в който скрито си препрочиташ известията, може ли да пребори острия взор на целомъдрения тъпак? Ти избираш.
Има ли жена, която да каже, че в никакъв случай на никое място не се е заглеждал в непознат мъж? Мръсно? Сериозно?! Ти ли не си усещала пеперудите в корема си била на път да извършиш нещо неразрешено?! Съмнявам се…
Да счупим рамките или умерено без риск и боязън да живеем в тях? Избираш ти.
Достатъчно дълъг ли е животът?
От понеделник съм на диета, идната година ще си спестя пари за по-хубав бански, другото лято ще отида на онази хубава екскурзия, която пропуснах... описът е безконечен, нали? Ще имаш ли различен живот да изживееш фантазиите си и да се отдадеш на същинския си ентусиазъм? Може би. Пропиляваме ли времето си или влагаме в него? Да не преставам ли да очаквам да се обади? Да не преставам ли да се заглеждам във Facebook и да очаквам най-малко едно известие? Въпроси. А на открито е горещина!
Въпроси, въпроси, които се блъскат и ни притискат. Има ли верен отговор? Кой може да ни отговори?
Едва ли в тази публикация или която и да е било друга ще намериш точната рецепта на своята колебливост.
Момичета, отговорът е в непристойно мръсната горещина!
Някои от нас харесват жегата и нажежената конюнктура и се отдават на припек.
Други от нас се крият усърдно под чадъра на сянка, поставят по кожата си пълен пласт лосион с висок фактор и гледат отдолу под слънчевите си очила загорелите тела. На глас упрекват ‘’леките’’ дами, които се подлагат на тази мръсна гадна горещина, които се смеят и разрешават жаркото слънце да изпепелява кожата им. Тайно надълбоко в себе си завиждат. Да, завиждат! На свободата им, на избора им, на смелостта им, на непукизма им, на опцията им да изживеят момента.
Ако не си схванал метафората ми, няма да схванеш и нищо от жегата.
Да се охладим, да вземем душ и да затворим очи. Да си представим съвършения живот. Отвори очи. Сега изживей точно това!
Не съм съдник или огромният разбирач, който да дава надолнище на хората. Не подбутвам. Аз съм Edna от вас. Била съм и от двете страни. Често отскоквам на припек, само че и постоянно съм под чадъра. Това видях аз, когато затворих своите очи. Какво ще видиш ти зависи единствено от теб!
Да не бъдем съдници и да не слагаме етикети на хората. Мен това ме нервира, а теб? Кой на тази земя може да каже на друго създание по какъв начин би трябвало или не би трябвало да живее живота си?
Всеки има право да се смее мощно, да изживее своя фантазия с ухажор, да излезе с монокини на плажа, да повръща пийнал, да танцува гол и да си носи и следствията, в случай че има такива.
Всеки има правото и да не харесва мръсната горещина, въпреки всичко е мръсна и цапа, а измежду нас има и чисти.
Да се концентрираме върху най-важното!
Да живеем живота! Всеки по метода, по който го кара да се усеща най-жив!
Времето тиктака, бъди себе си! И в този момент погледни на открито - горещина е! Е?
Автор: Лиа Ефросиян
Плаши ли ви жегата или я чакахте с неспокойствие?
Асфалтът се е нажежил, въздухът е тежък, жаждата все по-голяма, слънцето пари по кожата, облеклата се стопяват, прашните улици са все по-прашни. Мъжете попиват с очи плът, радват се на слънчевия тен и с приповдигнат хормон чакат края на работното време, с цел да изпият по бира и да закачат нещо. Това ‘’нещо’’ може да сме аз, ти, тя или която и да е. Дотук нищо неприятно.
Каква да е нашата роля в тази картина - ролята на дамите?
Не обичаш вниманието? Не обичаш флиртовете? Не харесваш мъжете?
Трябва ли да се тормозим от това, че ни харесват изпиващите очи. Целомъдрен ли е към момента светът, в който живеем или в противен случай? Трябва ли да съблюдаваме държание и порядъчен дрескод. Трябва ли да стоим зад маската ‘’редно е’’? Когато жегата е неприлична за мъжете, тъй като да не е същото и за нас дамите? Освен че работим в офиси, магазини, кафенета, фризьорски салони и прочие, на първо място сме Жени с основно Ж. Може и да бъркам? Лутала ли си се като мен?
Да се обърнем към вътрешното си Аз и да се забавляваме с живота или да стоим в поставените ни рамки с цел да избегнем обвинявания? Коя желае да бъде лекомислена и ‘’лесна’’?
Искам да знам има ли избрана възраст, в която ти е разрешено да си щастлива - 20, 30, 40, 50? Ти искаш ли да знаеш?
Нека направя услуга на мнозина и да си призная, че нищо човешко не ми е непознато и не тичам от него. А на теб?
Започнеш ли да триеш есемеси - неприличната горещина е почнала, даже и да е декември, а не август. Тръпката, която изпитваш, до момента в който скрито си препрочиташ известията, може ли да пребори острия взор на целомъдрения тъпак? Ти избираш.
Има ли жена, която да каже, че в никакъв случай на никое място не се е заглеждал в непознат мъж? Мръсно? Сериозно?! Ти ли не си усещала пеперудите в корема си била на път да извършиш нещо неразрешено?! Съмнявам се…
Да счупим рамките или умерено без риск и боязън да живеем в тях? Избираш ти.
Достатъчно дълъг ли е животът?
От понеделник съм на диета, идната година ще си спестя пари за по-хубав бански, другото лято ще отида на онази хубава екскурзия, която пропуснах... описът е безконечен, нали? Ще имаш ли различен живот да изживееш фантазиите си и да се отдадеш на същинския си ентусиазъм? Може би. Пропиляваме ли времето си или влагаме в него? Да не преставам ли да очаквам да се обади? Да не преставам ли да се заглеждам във Facebook и да очаквам най-малко едно известие? Въпроси. А на открито е горещина!
Въпроси, въпроси, които се блъскат и ни притискат. Има ли верен отговор? Кой може да ни отговори?
Едва ли в тази публикация или която и да е било друга ще намериш точната рецепта на своята колебливост.
Момичета, отговорът е в непристойно мръсната горещина!
Някои от нас харесват жегата и нажежената конюнктура и се отдават на припек.
Други от нас се крият усърдно под чадъра на сянка, поставят по кожата си пълен пласт лосион с висок фактор и гледат отдолу под слънчевите си очила загорелите тела. На глас упрекват ‘’леките’’ дами, които се подлагат на тази мръсна гадна горещина, които се смеят и разрешават жаркото слънце да изпепелява кожата им. Тайно надълбоко в себе си завиждат. Да, завиждат! На свободата им, на избора им, на смелостта им, на непукизма им, на опцията им да изживеят момента.
Ако не си схванал метафората ми, няма да схванеш и нищо от жегата.
Да се охладим, да вземем душ и да затворим очи. Да си представим съвършения живот. Отвори очи. Сега изживей точно това!
Не съм съдник или огромният разбирач, който да дава надолнище на хората. Не подбутвам. Аз съм Edna от вас. Била съм и от двете страни. Често отскоквам на припек, само че и постоянно съм под чадъра. Това видях аз, когато затворих своите очи. Какво ще видиш ти зависи единствено от теб!
Да не бъдем съдници и да не слагаме етикети на хората. Мен това ме нервира, а теб? Кой на тази земя може да каже на друго създание по какъв начин би трябвало или не би трябвало да живее живота си?
Всеки има право да се смее мощно, да изживее своя фантазия с ухажор, да излезе с монокини на плажа, да повръща пийнал, да танцува гол и да си носи и следствията, в случай че има такива.
Всеки има правото и да не харесва мръсната горещина, въпреки всичко е мръсна и цапа, а измежду нас има и чисти.
Да се концентрираме върху най-важното!
Да живеем живота! Всеки по метода, по който го кара да се усеща най-жив!
Времето тиктака, бъди себе си! И в този момент погледни на открито - горещина е! Е?
Автор: Лиа Ефросиян
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ