Лувърът събира шедьоврите на Микеланджело и Роден в уникална изложба
Лувърът в Париж стана сцена за историческа среща сред двама великани на международното изкуство. Мащабната експозиция сплотява гения на Микеланджело и революционния дух на Огюст Роден. Под емблематичната стъклена пирамида на музея посетителите могат да открият трогателен разговор сред епохите.
Изложбата включва над 200 произведения, измежду които статуи и рисунки на двамата създатели. Експозицията ще остане налична за необятната общност до 20 юли. Основният фокус на плана е представянето на „ живото тяло “ през призмата на разнообразни епохи. Това проучване минава оттатък елементарното съпоставяне сред двама художници.
Стилът на Микеланджело отразява върховете на Ренесанса и слага основите на маниеризма. Той се разграничава радикално от метода на Роден. Френският занаятчия трансформира радикално конвенциите на класическата статуя. Неговото творчество съчетава респект към Античността с прочувствения заряд на романтизма.
Стилът на Микеланджело е същински ренесансов жанр, той е пионер в маниеризма. В този смисъл неговият жанр е много друг от този на Роден, който пък революционизира конвенциите на скулптурата. Излизаме от век, в който скулптурата се колебаеше сред отдаване на респект към класицизма – с актуализирана вероятност към Античността и мощно ентусиазъм от нея – и по едно и също време с това – принос на романтизма, който е с главен фокус върху представянето на възприятията и пристрастеностите.
Проектът е структуриран в пет обособени тематични елементи за по-ясно схващане. Те включват бронзови статуи, мраморни скулптури и гипсови модели. Посетителите могат да прегледат също керамични произведения и подготвителни рисунки. Тези експонати разкриват детайлния креативен развой на всеки от художниците.
За по-добро разбиране на работата на Микеланджело са включени голям брой копия и фалшификати. Те оказват помощ на публиката да разбере въздействието му върху идващите генерации създатели. Изложбата илюстрира по какъв начин образният език на тялото се трансформира през вековете. Творбите демонстрират еволюцията на човешката форма в изкуството.
Лувърът интегрира и театралните изкуства в това огромно интердисциплинарно проучване. Музеят беше хазаин на две специфични танцови представления. Балетисти от Парижката опера извършиха хореографии, въодушевени непосредствено от скулптурите. Тези осъществявания сътвориха жив разговор сред пластиката и придвижването.
Когато започнахме да обсъждаме представлението с Хосе Мартинес от балета на Парижката опера, си го представихме като отдадено на дуетите. Защо? Защото изложбата, по някакъв метод, е дует сред двама велики скулптори. Затова танцовото шоу беше формирано от именити дуети от репертоара на балета на Парижката опера, плюс едно ново произведение, основано от Ивон Демол. Той е балетист от Парижката опера. Този танц се свързва, отразява и води разговор с изкуството на Микеланджело и Роден.
Проектът демонстрира по какъв начин представянето на човешката фигура се простира през времето. Изследването потвърждава мощното въздействие на класическото завещание върху модерното изкуство. Лувърът предлага на феновете пътешестване през историята на скулптурата. Експозицията разкрива връзката сред пристрастеността на романтизма и ренесансовия перфекционизъм.
