Лувърът в Абу Даби добавя редки експонати към колекцията си
Лувърът Абу Даби откри актуализирана галерия, представяща нови придобивки и изключителни интернационалните заемки от разнообразни столетия и стилове. Колекцията към този момент включва артефакти от античността до наши дни, от римска камея от 1-ви век, саркофаг от 3-ти век и кипърска статуя от 5-ти век до картини на Кандински, Джакомети и Тапиес.
Кураторският екип на музея, в това число Амна Ал Зааби, Факер Алкинди, Айша Ал Ахмади, Мариам Ал Дахери и Рауда Ал Абдули, си сътрудничи с интернационалните институции на всеки стадий от процеса. Новите придобивки включват ритуална фигура от Габон (края на 19-ти - началото на 20-ти век) и римска камея, за която се счита, че изобразява Агрипа Постум (около 37-41 година сл. Хр.).
Изложени са също бюст на млад мъж от Кипър (V век пр.н.е.), кутия от кралство Коте (Цейлон) (около 1543 г.), която съчетава азиатски и европейски претекстове. Сред картините са „ Мостът Риалто от юг “ от Джовани Антонио Канал (около 1720 г.), „ Сбогом на Телемах и Евхарис “ (1800 г.) от Шарл Мейние, портретът на Пан Косата (1686 г.) от Антоан Беноа, сиамския дипломат в двора на Луи XIV, и „ Белият овал “ (1921 г.) от Василий Кандински, който предава страст посредством цвят и форма.
Музеят е обогатен и с емблематични творби, предоставени назаем от интернационалните музеи: Саркофаг на Ливия Примитивия (около 250 година сл. Хр.) от сбирката на Лувъра - ранен образец за християнско погребално изкуство. „ Автопортрет “ (1825) от френската художничка Антоанет Сесил Хортензия Одебур-Леско, отразяващ женската еднаквост и професионалното самопризнание в изкуството.
„ Una Bulaqueña “ (1895) от Хуан Луна е национално богатство на Филипините, първото, което напуща страната, въплъщавайки облика на мощна филипинска жена. „ Венециански V “ (1956) от Алберто Джакомети и „ Буря “ (1947-1948) от Жермен Ришие са бронзови статуи от Центъра „ Помпиду “, изследващи тематиката за човешката фигура и устойчивостта.
„ Голям бял хоризонтал “ (1962) от Антони Тапиес е огромна смесена медийна творба, представляваща модерно изкуство на абстракцията и експериментирането с материали.
Източник: Abu Dhabi Media Office
Кураторският екип на музея, в това число Амна Ал Зааби, Факер Алкинди, Айша Ал Ахмади, Мариам Ал Дахери и Рауда Ал Абдули, си сътрудничи с интернационалните институции на всеки стадий от процеса. Новите придобивки включват ритуална фигура от Габон (края на 19-ти - началото на 20-ти век) и римска камея, за която се счита, че изобразява Агрипа Постум (около 37-41 година сл. Хр.).
Изложени са също бюст на млад мъж от Кипър (V век пр.н.е.), кутия от кралство Коте (Цейлон) (около 1543 г.), която съчетава азиатски и европейски претекстове. Сред картините са „ Мостът Риалто от юг “ от Джовани Антонио Канал (около 1720 г.), „ Сбогом на Телемах и Евхарис “ (1800 г.) от Шарл Мейние, портретът на Пан Косата (1686 г.) от Антоан Беноа, сиамския дипломат в двора на Луи XIV, и „ Белият овал “ (1921 г.) от Василий Кандински, който предава страст посредством цвят и форма.
Музеят е обогатен и с емблематични творби, предоставени назаем от интернационалните музеи: Саркофаг на Ливия Примитивия (около 250 година сл. Хр.) от сбирката на Лувъра - ранен образец за християнско погребално изкуство. „ Автопортрет “ (1825) от френската художничка Антоанет Сесил Хортензия Одебур-Леско, отразяващ женската еднаквост и професионалното самопризнание в изкуството.
„ Una Bulaqueña “ (1895) от Хуан Луна е национално богатство на Филипините, първото, което напуща страната, въплъщавайки облика на мощна филипинска жена. „ Венециански V “ (1956) от Алберто Джакомети и „ Буря “ (1947-1948) от Жермен Ришие са бронзови статуи от Центъра „ Помпиду “, изследващи тематиката за човешката фигура и устойчивостта.
„ Голям бял хоризонтал “ (1962) от Антони Тапиес е огромна смесена медийна творба, представляваща модерно изкуство на абстракцията и експериментирането с материали.
Източник: Abu Dhabi Media Office
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ