Изследване поставя под съмнение потенциала за живот на луната на Юпитер Европа
Луната на Юпитер Европа е в късия лист на местата в Слънчевата система, които се смятат за обещаващи в търсенето на живот отвън Земята, с нейния океан под повърхността, прикрит под ледена завивка. Ново проучване обаче повдига въпроси дали Европа в действителност има нужните условия за обитаемост, съобщи Ройтерс.
Изследването, оповестено в сп. " Нейчър къмюникейшънс ", прави оценка капацитета на океанското дъно на Европа за тектонична и вулканична интензивност, които на Земята улесняват взаимоотношенията сред скалите и морската вода, генериращи съществени хранителни субстанции и химична сила за живот.
След като са моделирали изискванията на Европа, откривателите са стигнали до заключението, че скалистото й океанско дъно евентуално е механично прекомерно солидно, с цел да разреши сходна интензивност.
Учените са взели поради фактори като размера на Европа, състава на скалистото й ядро и гравитационните сили, упражнявани от Юпитер - най-голямата планета в Слънчевата система. Тяхната оценка, че евентуално има малко или никакви дейни разломи на морското дъно на юпитеровата луна, допуска, че тя е безжизнена.
" На Земята тектоничната интензивност излага нови скали на въздействието на околната среда, където химичните реакции, включващи основно вода, генерират химикали като метан, които микробните форми на живот могат да употребяват ", споделя планетарният академик и водещ създател на проучването Пол Бърн от Вашингтонския университет.
" При неналичието на сходна интензивност е мъчно тези реакции да настъпят и да бъдат поддържани, което прави океанското дъно на Европа предизвикателна среда за живот ", добавя Бърн.
Животът може да е зародил на Земята преди милиарди години в динамичната среда към хидротермалните отвори на океанското дъно. Юпитеровата луна обаче може и да няма тези характерности.
Европа, с диаметър от към 3100 километра, е малко по-малка от Луната. Смята се, че ледената й кора с дебелина 15-25 километра покрива океан с евентуална дълбочина 60-150 километра.
Европа е четвъртата по величина от 95-те публично приети луни на Юпитер и е с диаметър към една четвърт от този на Земята. Океанът й от солена вода в течно положение обаче може да съдържа двойно повече вода от тази в океаните на нашата планета.
Юпитеровата луна има характерности, които допускат евентуални условия за живот.
" Има три съществени фактора, които се смятат за извънредно значими за поддържането на живот - вода в течно положение, органична химия и сила ", споделя Бърн.
Океанът под повърхността на Европа дава отговор на първото условие.
Учените са разпознали органични химикали на ледената й завивка, като е доста евентуално да има такива химикали и в океана, което подхожда на второто условие. А характерната орбита на Европа значи, че Юпитер провокира приливно нагряване - третото условие, отбелязва Пол Бърн.
През 2024 година НАСА даде старт на задачата " Европа Клипър " за да изследва дали юпитеровата луна има условия, подобаващи за поддържане на живот. Американската галактическа организация възнамерява галактическият уред да извърши десетки близки прелитания край Европа, стартирайки през 2031 година
" Макар геологията да действа по сходен метод в цялата Слънчева система, се оказва, че всяко планетарно тяло, което сме изследвали, има някакъв неповторим развой. Предвид това, което знаем за Европа, тя към момента е най-хубавото място за търсене на извънземен живот ", пишат създателите на проучването.
Гравитационното притегляне на Юпитер въздейства по друг метод на многочислените му луни. Йо - най-вътрешната му огромна луна, да вземем за пример, е вулканично най-активното тяло в Слънчевата система.
Гравитацията на Юпитер, съчетана с гравитационните сили на други луни, поражда мощни приливни сили върху Йо, генерирайки вътрешно търкане и топлота. Европа обаче орбитира доста по-далече от Юпитер, в сравнение с Йо.
" Ефектът от това приливно нагряване бързо понижава с дистанцията, тъй че въпреки да е задоволително, с цел да защищити океана на Европа от заледяване, съгласно нашите калкулации то не стига, с цел да деформира тектонично океанското дъно. Накратко, евентуално в дълбините на Европа не се случва нищо сходно на това, което става на Йо ", споделя още Пол Бърн.
Изследването, оповестено в сп. " Нейчър къмюникейшънс ", прави оценка капацитета на океанското дъно на Европа за тектонична и вулканична интензивност, които на Земята улесняват взаимоотношенията сред скалите и морската вода, генериращи съществени хранителни субстанции и химична сила за живот.
След като са моделирали изискванията на Европа, откривателите са стигнали до заключението, че скалистото й океанско дъно евентуално е механично прекомерно солидно, с цел да разреши сходна интензивност.
Учените са взели поради фактори като размера на Европа, състава на скалистото й ядро и гравитационните сили, упражнявани от Юпитер - най-голямата планета в Слънчевата система. Тяхната оценка, че евентуално има малко или никакви дейни разломи на морското дъно на юпитеровата луна, допуска, че тя е безжизнена.
" На Земята тектоничната интензивност излага нови скали на въздействието на околната среда, където химичните реакции, включващи основно вода, генерират химикали като метан, които микробните форми на живот могат да употребяват ", споделя планетарният академик и водещ създател на проучването Пол Бърн от Вашингтонския университет.
" При неналичието на сходна интензивност е мъчно тези реакции да настъпят и да бъдат поддържани, което прави океанското дъно на Европа предизвикателна среда за живот ", добавя Бърн.
Животът може да е зародил на Земята преди милиарди години в динамичната среда към хидротермалните отвори на океанското дъно. Юпитеровата луна обаче може и да няма тези характерности.
Европа, с диаметър от към 3100 километра, е малко по-малка от Луната. Смята се, че ледената й кора с дебелина 15-25 километра покрива океан с евентуална дълбочина 60-150 километра.
Европа е четвъртата по величина от 95-те публично приети луни на Юпитер и е с диаметър към една четвърт от този на Земята. Океанът й от солена вода в течно положение обаче може да съдържа двойно повече вода от тази в океаните на нашата планета.
Юпитеровата луна има характерности, които допускат евентуални условия за живот.
" Има три съществени фактора, които се смятат за извънредно значими за поддържането на живот - вода в течно положение, органична химия и сила ", споделя Бърн.
Океанът под повърхността на Европа дава отговор на първото условие.
Учените са разпознали органични химикали на ледената й завивка, като е доста евентуално да има такива химикали и в океана, което подхожда на второто условие. А характерната орбита на Европа значи, че Юпитер провокира приливно нагряване - третото условие, отбелязва Пол Бърн.
През 2024 година НАСА даде старт на задачата " Европа Клипър " за да изследва дали юпитеровата луна има условия, подобаващи за поддържане на живот. Американската галактическа организация възнамерява галактическият уред да извърши десетки близки прелитания край Европа, стартирайки през 2031 година
" Макар геологията да действа по сходен метод в цялата Слънчева система, се оказва, че всяко планетарно тяло, което сме изследвали, има някакъв неповторим развой. Предвид това, което знаем за Европа, тя към момента е най-хубавото място за търсене на извънземен живот ", пишат създателите на проучването.
Гравитационното притегляне на Юпитер въздейства по друг метод на многочислените му луни. Йо - най-вътрешната му огромна луна, да вземем за пример, е вулканично най-активното тяло в Слънчевата система.
Гравитацията на Юпитер, съчетана с гравитационните сили на други луни, поражда мощни приливни сили върху Йо, генерирайки вътрешно търкане и топлота. Европа обаче орбитира доста по-далече от Юпитер, в сравнение с Йо.
" Ефектът от това приливно нагряване бързо понижава с дистанцията, тъй че въпреки да е задоволително, с цел да защищити океана на Европа от заледяване, съгласно нашите калкулации то не стига, с цел да деформира тектонично океанското дъно. Накратко, евентуално в дълбините на Европа не се случва нищо сходно на това, което става на Йо ", споделя още Пол Бърн.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ