Денонощия по 25 часа?: Може ли движението на Луната да доведе до увеличаване на деня
Луната е там в небето над Земята от епохи, вдъхновявайки художници, поети и мистици и омагьосвайки децата. Но едно проучване допуска, че нашият натурален сателит постепенно се отдалечава от Земята. Това изобретение, което наподобява като напряко плод на научната фантастика, се корени в подробно научно наблюдаване и разбор. Екип от Университета на Уисконсин-Медисън се концентрира върху канара от групировка на възраст 90 милиона години, с цел да разкрие, че последователното обособяване на Луната от Земята има обилни последствия.
Проучването подчертава, че Луната се отдалечава от Земята със скорост от почти 3,8 сантиметра на година, което ще има доста действително влияние върху продължителността на дните на нашата планета. В последна сметка това ще докара до земни дни с дълготрайност 25 часа за 200 милиона години. Проучването демонстрира, че преди 1,4 милиарда години един ден на Земята е продължавал малко над 18 часа, пише NDTV.
Това събитие се дължи главно на гравитационните взаимоотношения сред Земята и Луната, по-специално на приливните сили, упражнявани от двете тела.
" Когато Луната се отдалечава, Земята е като въртящ се фигурист, който забавя скоростта си, до момента в който протяга ръце “, сподели Стивън Майерс, професор по геонаука в Университета на Уисконсин-Медисън.
" Една от нашите упоритости беше да използваме астрохронологията, с цел да кажем времето в най-далечното минало, да разработим доста антични геоложки времеви скали. Искаме да можем да учим скали, които са на милиарди години по метод, който е съпоставим с метода, по който учим модерни геоложки процеси “, добави той.
Рецесията на Луната не е ново откритие; това е известно от десетилетия. Изследването на Университета на Уисконсин-Медисън обаче навлиза по-дълбоко в историческия и геоложки подтекст на това събитие. Чрез проучване на антични геоложки формирания и седиментни пластове, откривателите са наблюдавали историята на системата Земя-Луна в продължение на милиарди години. Техните открития допускат, че настоящата скорост на криза на Луната е релативно постоянна, само че се колебае в геоложки времеви мащаби заради разнообразни фактори, в това число скоростта на въртене на Земята и дрейфа на континентите.
Проучването подчертава, че Луната се отдалечава от Земята със скорост от почти 3,8 сантиметра на година, което ще има доста действително влияние върху продължителността на дните на нашата планета. В последна сметка това ще докара до земни дни с дълготрайност 25 часа за 200 милиона години. Проучването демонстрира, че преди 1,4 милиарда години един ден на Земята е продължавал малко над 18 часа, пише NDTV.
Това събитие се дължи главно на гравитационните взаимоотношения сред Земята и Луната, по-специално на приливните сили, упражнявани от двете тела.
" Когато Луната се отдалечава, Земята е като въртящ се фигурист, който забавя скоростта си, до момента в който протяга ръце “, сподели Стивън Майерс, професор по геонаука в Университета на Уисконсин-Медисън.
" Една от нашите упоритости беше да използваме астрохронологията, с цел да кажем времето в най-далечното минало, да разработим доста антични геоложки времеви скали. Искаме да можем да учим скали, които са на милиарди години по метод, който е съпоставим с метода, по който учим модерни геоложки процеси “, добави той.
Рецесията на Луната не е ново откритие; това е известно от десетилетия. Изследването на Университета на Уисконсин-Медисън обаче навлиза по-дълбоко в историческия и геоложки подтекст на това събитие. Чрез проучване на антични геоложки формирания и седиментни пластове, откривателите са наблюдавали историята на системата Земя-Луна в продължение на милиарди години. Техните открития допускат, че настоящата скорост на криза на Луната е релативно постоянна, само че се колебае в геоложки времеви мащаби заради разнообразни фактори, в това число скоростта на въртене на Земята и дрейфа на континентите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ