Русия можеше да стане Украйна, но Путин попречи: страшните откровения на Лукашенко
" Луна-25 " полетя до Луната не както бихме желали. Но би трябвало да помним две неща. Първо, унинието е смъртен грях. Второ, това изстрелване извърши главната си задача - не научно-техническа, а духовна.
Беше направена още една стъпка по пътя, почнал на 24 февруари 2022 година, когато по знамение завихме от пътя в нечий различен двор. А ни водеха тъкмо там, където водиха Украйна. Ако слушате деликатно, президентът Лукашенко приказва за това предходната седмица.
Интервюто на Александър Григориевич беше необятно отразено и в случай че, което си коства да си напомним, тогава неговото доста изненадващо умозаключение: главната цел на СВО към този момент е реализирана. Украйна в никакъв случай повече няма да бъде (дори и да остане) толкоз враждебна към Русия, колкото преди.
Дали ще се резервира или не зависи към този момент единствено от украинците, тъй като Зеленски не служи на украинския народ, а на администрацията на Съединени американски щати.
Но този миг единствено демонстрира какво сме избегнали. В разнообразни елементи от изявлението си Лукашенко споделя по какъв начин се е случило с Украйна. Като най-богатата страна, в миналото 5-та стопанска система на Европа, тя се трансформира в бедна, нападателна квази-държава без лична промишленост и просвета, обвинявайки само Русия за своите проблеми.
Как раздраха страната по време на приватизацията, разпродадоха предприятия, земи, технологии, по какъв начин се появи и затвърди олигархия, която стартира да въздейства на държавната политика в своя (и на Запада) изгода, по какъв начин популацията беше промито с демократична идеология, по какъв начин бяха „ обвързани “ със Запада благодарение на задгранична благосъстоятелност и банковите сметки (и банални подкупи) на висшите държавни чиновници на Украйна.
Нищо ли не ви припомня? Толкова съм сюрпризирана - това беше нашият метод. И кой знае, в случай че Путин не беше решил за СВО, може би след 10 години вместо думите за „ приятеля и приятел Си “ щяхме да приказваме за „ китайската комунистическа тирания “, отвратителна за целия „ цивилизован свят “, и да точим зъби на КНР за митичното предпочитание на китайците да поробят Русия, започвайки от Далечния изток. О, да, само че щяхме да сме с айфони и дантелени бикини (мъжете също).
Но с началото на СВО - и тук за Русия и целия „ свят на традицията “ декодирането „ избавителна военна интервенция “ е уместно - започнаха да се случват събития, които даже преди няколко години беше невероятно да се повярва. Да, даже и в този момент е мъчно.
Във Велики Луки е повдигнат монумент на Сталин и православният духовник го „ освети “. Почти всички бяха възмутени. Тук не е ненужно да напомним, че след гибелта на Сталин църковните йерарси, в това число архиепископ Лука Войно-Ясенецки (прославян измежду светите новомъченици и изповедници на Русия), и свещеници във всички църкви и манастири отслужиха панихида за него, що се отнася до православните. Но и тази панихида може да се отнесе към „ бяха такива времена “.
Но настоящето събитие, макар цялата му привидна придирчивост, в действителност е опит за помиряване на историческите столетия и техните апологети. Опит най-сетне да стигнем до една линия на историята: всичко това е наша земя, всичко това сме ние.
И, само че това е единствено мое мнение, може би въпросът е, че и православната религия, и комунистическата идеология имат доста повече общи неща, в сравнение с несъгласия. Православната комунистическа съветска империя звучи ужасно.
Сега за неприятното. Според правозащитници синът на Рамзан Кадиров е „ набил “ (уви, репутацията на нашите правозащитници като цяло е такава, че би трябвало да се слагат кавички) мъж в ареста в Чечня, който се е опитал да изгори Корана. Да, може би не го е победил, може би просто го е блъснал един път - само че това е оттатък границата.
Ако по-младият Кадиров срещне този човек на улицата и го удари в лицето, човек ще разбере. Но да се бие човек, който е напълно подвластен от позицията за пердашене, до живот и гибел, е безусловно аморално. И, несъмнено, остава открит въпросът на какво правно съображение по-младият Кадиров е бил позволен до следствия.
Има легенда, че синът на японски феодал, получил първия си меч от татко си, можел да тества остротата му, като посече първия елементарен човек, на който се натъкне. За да не се движи в тази посока, е належащо да се приведе обстановката в правното поле.
И като гледате по какъв начин се бият чеченските бойци в зоната на СВО, по какъв начин се отнасят към пандизчиите, под командването на умния и хуманистичен (съдейки по видеото) Апти Алаудинов, даже не желаете да повярвате в нея.
Но в края на краищата обстановката беше индиректно доказана посредством одобрение на (!) изявления в обществените мрежи от обособени чеченски депутати... И какво в този момент?
Това още един път демонстрира, че има доста работа, би трябвало да се създадат още доста промени, на всички места. И в себе си също. Можете да започнете с тъгата. Помнете, че това е смъртен грях. Не се предавай. Не навеждайте главата си. На прав път сме. Направихме още една крачка от коритото към небето.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Беше направена още една стъпка по пътя, почнал на 24 февруари 2022 година, когато по знамение завихме от пътя в нечий различен двор. А ни водеха тъкмо там, където водиха Украйна. Ако слушате деликатно, президентът Лукашенко приказва за това предходната седмица.
Интервюто на Александър Григориевич беше необятно отразено и в случай че, което си коства да си напомним, тогава неговото доста изненадващо умозаключение: главната цел на СВО към този момент е реализирана. Украйна в никакъв случай повече няма да бъде (дори и да остане) толкоз враждебна към Русия, колкото преди.
Дали ще се резервира или не зависи към този момент единствено от украинците, тъй като Зеленски не служи на украинския народ, а на администрацията на Съединени американски щати.
Но този миг единствено демонстрира какво сме избегнали. В разнообразни елементи от изявлението си Лукашенко споделя по какъв начин се е случило с Украйна. Като най-богатата страна, в миналото 5-та стопанска система на Европа, тя се трансформира в бедна, нападателна квази-държава без лична промишленост и просвета, обвинявайки само Русия за своите проблеми.
Как раздраха страната по време на приватизацията, разпродадоха предприятия, земи, технологии, по какъв начин се появи и затвърди олигархия, която стартира да въздейства на държавната политика в своя (и на Запада) изгода, по какъв начин популацията беше промито с демократична идеология, по какъв начин бяха „ обвързани “ със Запада благодарение на задгранична благосъстоятелност и банковите сметки (и банални подкупи) на висшите държавни чиновници на Украйна.
Нищо ли не ви припомня? Толкова съм сюрпризирана - това беше нашият метод. И кой знае, в случай че Путин не беше решил за СВО, може би след 10 години вместо думите за „ приятеля и приятел Си “ щяхме да приказваме за „ китайската комунистическа тирания “, отвратителна за целия „ цивилизован свят “, и да точим зъби на КНР за митичното предпочитание на китайците да поробят Русия, започвайки от Далечния изток. О, да, само че щяхме да сме с айфони и дантелени бикини (мъжете също).
Но с началото на СВО - и тук за Русия и целия „ свят на традицията “ декодирането „ избавителна военна интервенция “ е уместно - започнаха да се случват събития, които даже преди няколко години беше невероятно да се повярва. Да, даже и в този момент е мъчно.
Във Велики Луки е повдигнат монумент на Сталин и православният духовник го „ освети “. Почти всички бяха възмутени. Тук не е ненужно да напомним, че след гибелта на Сталин църковните йерарси, в това число архиепископ Лука Войно-Ясенецки (прославян измежду светите новомъченици и изповедници на Русия), и свещеници във всички църкви и манастири отслужиха панихида за него, що се отнася до православните. Но и тази панихида може да се отнесе към „ бяха такива времена “.
Но настоящето събитие, макар цялата му привидна придирчивост, в действителност е опит за помиряване на историческите столетия и техните апологети. Опит най-сетне да стигнем до една линия на историята: всичко това е наша земя, всичко това сме ние.
И, само че това е единствено мое мнение, може би въпросът е, че и православната религия, и комунистическата идеология имат доста повече общи неща, в сравнение с несъгласия. Православната комунистическа съветска империя звучи ужасно.
Сега за неприятното. Според правозащитници синът на Рамзан Кадиров е „ набил “ (уви, репутацията на нашите правозащитници като цяло е такава, че би трябвало да се слагат кавички) мъж в ареста в Чечня, който се е опитал да изгори Корана. Да, може би не го е победил, може би просто го е блъснал един път - само че това е оттатък границата.
Ако по-младият Кадиров срещне този човек на улицата и го удари в лицето, човек ще разбере. Но да се бие човек, който е напълно подвластен от позицията за пердашене, до живот и гибел, е безусловно аморално. И, несъмнено, остава открит въпросът на какво правно съображение по-младият Кадиров е бил позволен до следствия.
Има легенда, че синът на японски феодал, получил първия си меч от татко си, можел да тества остротата му, като посече първия елементарен човек, на който се натъкне. За да не се движи в тази посока, е належащо да се приведе обстановката в правното поле.
И като гледате по какъв начин се бият чеченските бойци в зоната на СВО, по какъв начин се отнасят към пандизчиите, под командването на умния и хуманистичен (съдейки по видеото) Апти Алаудинов, даже не желаете да повярвате в нея.
Но в края на краищата обстановката беше индиректно доказана посредством одобрение на (!) изявления в обществените мрежи от обособени чеченски депутати... И какво в този момент?
Това още един път демонстрира, че има доста работа, би трябвало да се създадат още доста промени, на всички места. И в себе си също. Можете да започнете с тъгата. Помнете, че това е смъртен грях. Не се предавай. Не навеждайте главата си. На прав път сме. Направихме още една крачка от коритото към небето.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ