Забранен, но не забравен: Луковмарш през призмата на българската национална идентичност
Луковмарш остава едно от събитията в българския публичен живот, което събира под своите флагове стотици участници всяка година. Организиран е от Българския народен съюз /БНС/, като маршът е отдаден на военачалник Христо Луков . Това е фигура, чиято историческа роля продължава да провокира различия и полемики по отношение на българското минало. Маршът ще се организира на 17 февруари от 17:00 часа до пилоните на Националния замък на културата /НДК/.
Генерал Луков, лидер на Съюза на българските национални легиони през 30-те и началото на 40-те години на предишния век, е бил погубен от комунистически партизани през 1943 година . Неговата гибел и завещание са в основата на годишния марш, който притегля вниманието освен на българското общество, само че и на интернационалната общественост.
Мотото на тазгодишното издание е „ Забранен, само че не пропуснат “ , което мощно отразява чувството за резистентност измежду уредниците и участниците в лицето на многочислените опити за възбрана на събитието от страна на управляващите и разнообразни публични групи. Спечелените каузи против Столична община акцентират решимостта на уредниците да организират марша макар публичната съпротива и правни разногласия. Организаторите на събитието споделиха в обществените мрежи:
„ Мотото, което избрахме за тазгодишния Луковмарш, въплъщава организирането и провеждането на марша през последното десетилетие. Десетилетие, в което се превърнахме в бодил в очите освен на ръководещите на нашата Родина, само че и на международния политически “елит ”. Години, в които либерали, комунисти, НПО-та, посолства и даже страни, участващи в дейни военни спорове, пропяха в един глас, с цел да не се организира едно шествие в памет на един свиреп погубен от комунистически терористи български воин. Но не съумяха, тъй като загатна за военачалник Христо Луков живее в сърцата на българската национална юноша. Въпреки възбраните и репресиите на държавните институции и либерално-комунистическия писък, всяка година по улиците на София националната юноша марширува в чест на генерала. “
Луковмарш провокира съществени въпроси по отношение на свободата на изложение , историческата памет и усещанията за националната еднаквост в модерна България. Маршът е израз на респект към българския народен воин и битката против комунистическия гнет . Критиците го дефинират като демонстрация на екстремизъм и реабилитация на фашистки и антисемитски идеологии. Съдебните решения обаче са в интерес на провеждането на марша .
Чрез Луковмарш се демонстрира част от българската история и националната ни еднаквост .
