Ген. Христо Луков - храбър патриот със спорни амбиции
Луков марш - да бъде или не?
Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), учител по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в интервала 1935-1938 година и началник на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1942-1943). Командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Награден е с военния медал „ За смелост “ и с ордена „ Св.Александър “
Участва във войните за национално обединяване 1912-1918 година През Първата международна се демонстрира като един от най-храбрите командири.
Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата международна война, когато на 28 септември 1918 година, останал на позицията изцяло самичък с четири оръдия, стопира настъплението на сръбските войски към българските окопи.
Като министър на войната в кабинета на Георги Кьосеиванов прави разформироването на Военния съюз през март 1936 година и възобновяване на мощно понижената от Ньойския контракт Българска войска, което му печели доста последователи. България има собствен път и ние ще се ръководим единствено от нашите ползи, акцентира Луков.
От 1932 година до гибелта си е водач на мощния Съюз на българските национални легиони, в чиито хрумвания някои съзират мощно въздействие на националсоциализма. Поради околните си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия райх, както и поради активността си отпред на Съюза на легионите, Луков постоянно е подложен на критика остро и получава спорни исторически оценки.
Опелото на Христо Луков, на което участват цар Борис III и принц Кирил,
е осъществено персонално от митрополит Стефан. Генералът е заровен близо до гроба на Стефан Стамболов.
След убийството на Луков негови съратници упрекват за гибелта му държавното управление и цар Борис III, че се страхували от възможни политически начинания на авторитетния военачалник, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.
Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), учител по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в интервала 1935-1938 година и началник на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1942-1943). Командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Награден е с военния медал „ За смелост “ и с ордена „ Св.Александър “
Участва във войните за национално обединяване 1912-1918 година През Първата международна се демонстрира като един от най-храбрите командири.
Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата международна война, когато на 28 септември 1918 година, останал на позицията изцяло самичък с четири оръдия, стопира настъплението на сръбските войски към българските окопи.
Като министър на войната в кабинета на Георги Кьосеиванов прави разформироването на Военния съюз през март 1936 година и възобновяване на мощно понижената от Ньойския контракт Българска войска, което му печели доста последователи. България има собствен път и ние ще се ръководим единствено от нашите ползи, акцентира Луков.
От 1932 година до гибелта си е водач на мощния Съюз на българските национални легиони, в чиито хрумвания някои съзират мощно въздействие на националсоциализма. Поради околните си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия райх, както и поради активността си отпред на Съюза на легионите, Луков постоянно е подложен на критика остро и получава спорни исторически оценки.
Опелото на Христо Луков, на което участват цар Борис III и принц Кирил,
е осъществено персонално от митрополит Стефан. Генералът е заровен близо до гроба на Стефан Стамболов.
След убийството на Луков негови съратници упрекват за гибелта му държавното управление и цар Борис III, че се страхували от възможни политически начинания на авторитетния военачалник, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ