Пътища за Беларус
Лукашенко вероятно би желал да вижда в Китай поръчител за независимостта на беларуската страна. Формално, както и Русия, да е поръчител за независимостта й от Запада. Фактически обаче – от самата Русия…
Когато декларира, че „суверенитетът е нещо доста рентабилно“, Лукашенко не си криви душата. Но щом твърди, че беларусите „са платили към този момент прескъпо за независимостта си“, най-малкото се заблуждава. Защото очевидно има поради освен героичното минало и успеха във Втората международна война, коствала изключително доста на Беларус, само че и днешния ден на страната, усърдно балансираща сред Изтока и Запада.
Когато през август 1991 година бе сподавен опитът за прелом в Москва, беларусите получиха настоящия си суверенитет един тип в задатък. Мнозина биха се полъгали по това, че Беловежките съглашения са подписани точно в Беларус, само че да не забравяме, че нито днешните управляващи, нито популацията – опора на управниците, не са се борили за самостоятелност.
Това е „ подарен “ суверенитет, който постоянно може да бъде орязан, в случай че не и лишен. Така считат мнозина в Москва и изключително не го крият. Какво значи това за Беларус? Очевидно една елементарна истина: рано или късно ще би трябвало да заплати сметката за своя суверенитет. И тъкмо тук е значимо да не платиш прекомерно скъпо, тъй като образецът на Украйна сподели, че може да платиш с човешки живот. И в тази ситуация не може да разчита на Пекин – беларуският суверенитет не е огромна полезност за китайците. Най-вероятно няма да заплати и Западът, колкото и да споделя Лукашенко, че Беларус е мост сред Запада и Изтока, сред Русия и НАТО.
Тъй че с оглед салдото на силите сред Москва и Минск Александър Григориевич през днешния ден май е прав единствено в това, че отсрочва момента, в който ще бъде показана окончателната сметка. Макар че тази негова най-важна роля – да бъде спирачка на историческите процеси, надали ще получи някой ден положителни оценки.
(Със съкращения, превод БТА)
Когато декларира, че „суверенитетът е нещо доста рентабилно“, Лукашенко не си криви душата. Но щом твърди, че беларусите „са платили към този момент прескъпо за независимостта си“, най-малкото се заблуждава. Защото очевидно има поради освен героичното минало и успеха във Втората международна война, коствала изключително доста на Беларус, само че и днешния ден на страната, усърдно балансираща сред Изтока и Запада.
Когато през август 1991 година бе сподавен опитът за прелом в Москва, беларусите получиха настоящия си суверенитет един тип в задатък. Мнозина биха се полъгали по това, че Беловежките съглашения са подписани точно в Беларус, само че да не забравяме, че нито днешните управляващи, нито популацията – опора на управниците, не са се борили за самостоятелност.
Това е „ подарен “ суверенитет, който постоянно може да бъде орязан, в случай че не и лишен. Така считат мнозина в Москва и изключително не го крият. Какво значи това за Беларус? Очевидно една елементарна истина: рано или късно ще би трябвало да заплати сметката за своя суверенитет. И тъкмо тук е значимо да не платиш прекомерно скъпо, тъй като образецът на Украйна сподели, че може да платиш с човешки живот. И в тази ситуация не може да разчита на Пекин – беларуският суверенитет не е огромна полезност за китайците. Най-вероятно няма да заплати и Западът, колкото и да споделя Лукашенко, че Беларус е мост сред Запада и Изтока, сред Русия и НАТО.
Тъй че с оглед салдото на силите сред Москва и Минск Александър Григориевич през днешния ден май е прав единствено в това, че отсрочва момента, в който ще бъде показана окончателната сметка. Макар че тази негова най-важна роля – да бъде спирачка на историческите процеси, надали ще получи някой ден положителни оценки.
(Със съкращения, превод БТА)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ