Знаете ли какви са прилики и разликите между луканка и суджук?
Луканката е обичайно мезе за питието на празничната софра или просто за похапване. Суджукът също е прочут като обичаен за българската национална кухня. Луканката съставлява плосък, сурово сушен пресован месен артикул, с червено-кафяв цвят, отмерено затрупан с бяла благородна мухъл извън, доста присъща за българската обичайната кухня. Във вътрешността има мозаечна конструкция, формирана от обособени дребни парченца сланина и месо.
Традиционно, луканката се подготвя от примес - свинско и говеждо месо и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди вътрешности. При производството на промишлена основа се употребяват и изкуствени колбасни обвивки. Сушенето и зреенето на луканката лишава от 20 до не повече от 30 дни, при строго следени температура, мокрота и скорост на въздуха. В процеса на сушене, луканката се пресова от 2 до 5 пъти, като първото сплескване се прави сред 6-ия и 8-ия ден и продължава сред 12 и 24 часа. Целта на многократното сплескване е извличане на присъщата сплескана форма.
Суджукът е сурово-сушен месен артикул и също е обичаен за българската национална кухня. Приготвя се от кълцано месо от едри преживни животни или примес със свинско полутлъсто месо, животинска лой, кимион, захар, сол, черен пипер.Омесените артикули се пълнят в естествени вътрешности, които се завързват с шнур, като двата края са свързани. Традиционно на суджука се придава форма на подкова и се притиска, преди да се окачи за зреене и сушене.
Големи ли са разликите сред тези две вкусни сухи мезета или приликите са повече? Коя е най-важната разлика сред луканка и суджук? И двете мезета са сурово-сушени от месо на преживни животни или свинско, сланина и подправки, които се пълнят в телешки или свински вътрешности.
Традиционните подправки и за луканката, и за суджука, които се прибавят към месото, с цел да се получат ароматът и усетът на готовите сушени артикули, са кимион, черен пипер и сол, а някой предписания съдържат и по-редки подправки, присъщи за дадена област. Друга съществена аналогия сред суджука и луканката е, че се нуждаят от 20-30 дни за сушене, за което подобаващите условия – температура и мокрота на въздуха – са от основна значимост. При сушенето на продукта той се притиска, смачква няколко пъти в тъкмо избрани дни, с цел да добие своя плосък тип.
Съществуват редица разнообразни предписания за подготвяне на луканката, като измежду най-известните са:
- Панагюрската е присъща с това, че съдържа повече телешко, в сравнение с свинско месо – състав, нетипичен за другите предписания. Всяка година преди Коледните празници къщите на Панагюрище са окичени с пръти с увиснали луканки. Направата на луканка в града се предава от потомство на потомство към този момент доста години. Днес всяко семейство знае по какъв начин да подготви вкусната луканка от своите татковци и предци. Тя е най-хубавата и най-вкусната за фамилията, тъй като се прави по изпитана от рода рецепта. За всеки човек неговата рецепта си е най-хубава, дава отговор на усета на рода и фамилията и най-важното изработката й се предава от потомство на потомство.
Какъв е състава на мезето - нежно телешко и свинско месо, сланина, черен пипер, кимион, сол и захар. Месото се нарязва на дребни части, разбърква се със смления черен пипер и кимион, солта и захарта, след което смила месото, измесва каймата и се цялостни в вътрешности дълги към 40-50 сантиметра. Луканката се суши на изсъхнало, студено и проветриво място, като първата седмица луканките се улягат.
- Смядовска луканка, която е измежду първите, приготвяни у нас. Отличава се с усета си, дължащ се на съдържащите се в нея чесън и кардамон, които се употребяват единствено при тази рецепта и са подправки, нехарактерни по принцип за луканката.
- Карловската се подготвя по рецепта, предпазена в българското патентно ведомство, с което се отличава от останалите луканки у нас. Перфектната карловска луканка се подготвя с чубрица, черен пипер и кимион - на усет.
По разнообразни предписания, сходно на луканката, се подготвя и суджукът в другите краища на страната:
- Чипровски суджук е присъщ с това, че телешко е повече от свинско месо, като и двете да са " шарени “ с малко тлъстинка, сол, захар, черен пипер и две цялостни шепи чубрица, както и мащерка.
След като напълните каймата в червата, през ден-два готовите суджуци би трябвало да се мачкат с точилка или бирено шише. Сушат се на проветриво място, като се внимава за мъгла и влага.
- Разложки суджук, който се отличава с рецептата си, съдържаща единствено свинско месо, подправено с забавни и не толкоз типични подправки – сминдух, чубрица.
- Горнооряховският суджук е единственият роден суджук с патент в границите на Европейския съюз. Рецептата за този суджук се разграничава по наличието единствено на говеждо месо, както и по възбраната за приложимост на консерванти от неестествен генезис и на оцветители.
Има ли разлика сред луканка и суджук?
Основната образна разлика сред тези два обичайни сурово сушени салама е формата. При луканката те е права (или леко извита), до момента в който при суджука е във формата на подкова. Другите присъщи разлики са свързани главно с типа на месото и подправките, които се влагат при производството, както и типа на естествените обвивки за пълнене, и по–конкретно:
При луканките се употребяват телешки вътрешности за обвивка, което обуславя и по-големия им диаметър, а при суджуците най-често се употребяват свински вътрешности.
При луканките нормално господства свинското месо, а при суджуците – телешкото. Това прави луканките по-сочни и мазни. Най-често в луканките се влагат по-голямо количество и типове подправки.
Традиционно, луканката се подготвя от примес - свинско и говеждо месо и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди вътрешности. При производството на промишлена основа се употребяват и изкуствени колбасни обвивки. Сушенето и зреенето на луканката лишава от 20 до не повече от 30 дни, при строго следени температура, мокрота и скорост на въздуха. В процеса на сушене, луканката се пресова от 2 до 5 пъти, като първото сплескване се прави сред 6-ия и 8-ия ден и продължава сред 12 и 24 часа. Целта на многократното сплескване е извличане на присъщата сплескана форма.
Суджукът е сурово-сушен месен артикул и също е обичаен за българската национална кухня. Приготвя се от кълцано месо от едри преживни животни или примес със свинско полутлъсто месо, животинска лой, кимион, захар, сол, черен пипер.Омесените артикули се пълнят в естествени вътрешности, които се завързват с шнур, като двата края са свързани. Традиционно на суджука се придава форма на подкова и се притиска, преди да се окачи за зреене и сушене.
Големи ли са разликите сред тези две вкусни сухи мезета или приликите са повече? Коя е най-важната разлика сред луканка и суджук? И двете мезета са сурово-сушени от месо на преживни животни или свинско, сланина и подправки, които се пълнят в телешки или свински вътрешности.
Традиционните подправки и за луканката, и за суджука, които се прибавят към месото, с цел да се получат ароматът и усетът на готовите сушени артикули, са кимион, черен пипер и сол, а някой предписания съдържат и по-редки подправки, присъщи за дадена област. Друга съществена аналогия сред суджука и луканката е, че се нуждаят от 20-30 дни за сушене, за което подобаващите условия – температура и мокрота на въздуха – са от основна значимост. При сушенето на продукта той се притиска, смачква няколко пъти в тъкмо избрани дни, с цел да добие своя плосък тип.
Съществуват редица разнообразни предписания за подготвяне на луканката, като измежду най-известните са:
- Панагюрската е присъща с това, че съдържа повече телешко, в сравнение с свинско месо – състав, нетипичен за другите предписания. Всяка година преди Коледните празници къщите на Панагюрище са окичени с пръти с увиснали луканки. Направата на луканка в града се предава от потомство на потомство към този момент доста години. Днес всяко семейство знае по какъв начин да подготви вкусната луканка от своите татковци и предци. Тя е най-хубавата и най-вкусната за фамилията, тъй като се прави по изпитана от рода рецепта. За всеки човек неговата рецепта си е най-хубава, дава отговор на усета на рода и фамилията и най-важното изработката й се предава от потомство на потомство.
Какъв е състава на мезето - нежно телешко и свинско месо, сланина, черен пипер, кимион, сол и захар. Месото се нарязва на дребни части, разбърква се със смления черен пипер и кимион, солта и захарта, след което смила месото, измесва каймата и се цялостни в вътрешности дълги към 40-50 сантиметра. Луканката се суши на изсъхнало, студено и проветриво място, като първата седмица луканките се улягат.
- Смядовска луканка, която е измежду първите, приготвяни у нас. Отличава се с усета си, дължащ се на съдържащите се в нея чесън и кардамон, които се употребяват единствено при тази рецепта и са подправки, нехарактерни по принцип за луканката.
- Карловската се подготвя по рецепта, предпазена в българското патентно ведомство, с което се отличава от останалите луканки у нас. Перфектната карловска луканка се подготвя с чубрица, черен пипер и кимион - на усет.
По разнообразни предписания, сходно на луканката, се подготвя и суджукът в другите краища на страната:
- Чипровски суджук е присъщ с това, че телешко е повече от свинско месо, като и двете да са " шарени “ с малко тлъстинка, сол, захар, черен пипер и две цялостни шепи чубрица, както и мащерка.
След като напълните каймата в червата, през ден-два готовите суджуци би трябвало да се мачкат с точилка или бирено шише. Сушат се на проветриво място, като се внимава за мъгла и влага.
- Разложки суджук, който се отличава с рецептата си, съдържаща единствено свинско месо, подправено с забавни и не толкоз типични подправки – сминдух, чубрица.
- Горнооряховският суджук е единственият роден суджук с патент в границите на Европейския съюз. Рецептата за този суджук се разграничава по наличието единствено на говеждо месо, както и по възбраната за приложимост на консерванти от неестествен генезис и на оцветители.
Има ли разлика сред луканка и суджук?
Основната образна разлика сред тези два обичайни сурово сушени салама е формата. При луканката те е права (или леко извита), до момента в който при суджука е във формата на подкова. Другите присъщи разлики са свързани главно с типа на месото и подправките, които се влагат при производството, както и типа на естествените обвивки за пълнене, и по–конкретно:
При луканките се употребяват телешки вътрешности за обвивка, което обуславя и по-големия им диаметър, а при суджуците най-често се употребяват свински вътрешности.
При луканките нормално господства свинското месо, а при суджуците – телешкото. Това прави луканките по-сочни и мазни. Най-често в луканките се влагат по-голямо количество и типове подправки.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ