Луиза Григорова с разтърсващо признание за Стефан Данаилов
Луиза Григорова е антитезата на мита за красивите манекенки с куха психика. Тя употребява стилния подиум като разтеглив трамплин, от който се оттласна към необятния и комплициран свят на киното.
Ето какво сподели младата актриса в изявление за в. "Труд " за любовта на живота си, най-новите си функции и срещите със Стефан Данаилов.
– Луиза, скоро ще е премиерата на новия филм с твое присъединяване „ Имало една война “ – какво би разкрила за тази продукция?
– Това е филм на Анри Кулев, в който се споделя за Сръбско-българската война и за мен бе доста любопитно да науча малко повече за тези събития, тъй като не се приказва доста за тях.
Моята героиня е въплъщение на българската жена, един доста събран облик на това, което се е случвало на дамата в тези тежки години – по какъв начин е преживявала войната, както и това да бъде сама и да бъде майка.
Тя потегля на път по бойното поле, с цел да търси мъжа си и по пътя u се случват доста неприятности, само че в това време героинята ми демонстрира, че дамата е доста мощна и постоянно може да устои на превратностите на живота и ориста.
Беше ми прелестно да работя с всички надарени артисти, както и със Светла Ганева, която е оператор на кино лентата, макар че времето не беше доста с нас – снимахме през март.
За двадесет дни се смениха няколко сезона – един ден се разсънваме и има 30-сантиметров сняг, на другия ден е кално поле, по-късно грее слънце и са поникнали цветчета… Пълна лудница, само че се справихме.
– Намираш ли мотиви да се чувстваш горда, че си българка?
– Да, постоянно намирам мотиви да се усещам горда от този факт. Умея да се веселя, когато други българи имат триумфи, както и когато ние самите реализираме триумфи в нашата работа. Винаги изпитвам горделивост, когато виждам „ Хъшове “ в Народния спектакъл.
Вече 10 пъти съм била на това зрелище и всякога рева и се усещам горда, че съм българка.
– „ Диви и щастливи “ от тази седмица към този момент започва сполучливо по родните кина. Как го посрещат феновете?
– Казват ми, че това е най-хубавият български филм, който са гледали! Звучи по този начин гръмко, че не мога да го допускам, само че въпреки всичко е прелестно да го чуеш…
След една прожекция, при мен пристигна едно разплакано момиче и ми показа: „ Разчувствах се доста, тъй като и аз имам толкоз добра другарка и също бих дала всичко за нея. “ Нашият филм е за другарството, за смелостта да рискуваш и да преследваш фантазиите си и хората постоянно виждат себе си в някой от героите.
– Какво стана с кино лентата за Царичина, в който ти щеше да играеш ролята на контактьорката Ели Логинова? Темата за НЛО вълнува ли те?
– В момента филмът още чака да му пристигна времето, само че мога да кажа, че с Ели Логинова към този момент сме другари и даже си станахме близки фамилии. Вярвам доста в тези неща и се интересувам от НЛО, прочела съм и всичките 10 книги на Ели.
Тя е ужасно забавен човек и образован събеседник, а когато сме дружно и си приказваме, тя доста ме успокоява.
– С Яна Маринова сте приятелки и в живота. По какво си наподобявате и по какво се различавате?
– Яна ми е като по-голяма моя сестра. Двете постоянно си приказваме и тя постоянно ми дава една друга позиция, тъй като с нея разсъждаваме по друг метод за живота.
Може би си приличаме по това, че мечтаем за едни и същи неща, да вършим огромно кино, да реализираме задачите си и да променим визията за киното в България, само че и много се разграничаваме. Аз съм по-обрана и не споделям доста персонални неща, до момента в който тя доста се разкрива пред хората.
Яна е доста почтен, прям и непосредствен човек, което доста ми харесва, а също е и супер занимателна и с нея прекарваме отлично времето си.
– А кой от твоите другари има най-голямо възприятие за комизъм?
– Мъжът ми, който ми е и най-хубавия другар! Той в действителност има ужасно възприятие за комизъм, въпреки и постоянно мъчно разбираемо за някои хора.
Например, отиваме в заведение и сервитьорът ми донася поръчката, а аз известно време не стартирам да се храня и той ме пита: „ Има ли нещо, харесва ли ви храната? “.
Аз му отговорих, че ми харесва, обаче не съм толкоз гладна, само че тогава се намесва Мартин и му споделя с най-сериозен звук: „ Тя преди малко ми показа, че това е най-гадното ястие и най-ужасното място, в което се е хранила! “
При тези думи е обикновено хората първоначално да се изплашен, само че такова си му е възприятието за комизъм и той след това си признава, че се е пошегувал… Същият номер ми го направи и когато скоро бяхме в един профилиран магазин за чайове и магазинерката ми сподели някакъв нов тип, от който аз напряко си припаднах от кеф, тъй като доста обичам чай.
Когато, обаче дадох и на Мартин да го помирише и той не се стърпя още веднъж да каже: „ Това е най-гнусната миризма… “ Магазинерката го погледна доста изключително, преди той да каже, че е било смешка.
– Типичен „ Близнак “ ли си и постоянно ли се борят за превъзходство тъмната и светлата половинка в теб?
– Да, безусловно характерен представител на зодията съм. В главата ми е цялостна лудница и в нея си живеят всевъзможни разнообразни персони, което обаче е хубаво за специалността ми.
Добре, че Марти е доста балансиран човек, тъй че понася тези мои актьорски неволи.
– Пример си за естествено красива жена – без козметични корекции и силикон, а в днешно време виждаме даже модифицирани миски. Какво мислиш за тази наклонност?
– Всяко знамение за три дни – това ще отмине съгласно мен. Винаги естествената хубост е най-хубавата и при нея няма потребност от корекции и усъвършенствания.
– Кои българки намираш за красиви?
– В момента ми изникват имената на дамите от моето обграждане, като Весела Бабинова, Дария Симеонова, Яна Маринова, майка ми също е страхотна. Много ми харесва и Диляна Попова, която е чисто въплъщение на хубостта.
– Не криеш, че имаш предпочитание да пресъздадеш облика на Лили Иванова. С какво те притегля тя?
– Лили е Мадоната на нашата страна и икона в естрадната музика. Тя има толкоз доста хубави песни, само че може би обичана ми е „ За тебе бях “.
Ако има филм за нея, за мен би било голяма чест да изиграя нейната роля, само че това не са съответни проекти, които имам. Честно казано, нямам самочувствие, че мога да пея, макар че доста бих желала и в случай че в някакъв миг ми се отдаде опция да се науча би ми било забавно.
– Защо толкоз доста известни артисти се пристрастяват към опиатите, или протягат ръка на живота си?
– Не единствено актьорите, а въобще хората на изкуството са свръхчувствителни, и като такива са податливи на депресивни положения и протягат ръка към алкохол и опиати.
Доказано е също по този начин, че и хирурзите имат податливост към алкохола, тъй като като ти е толкоз тежка работата, търсиш някакво бягство. Голям мит е, че хората на изкуството по през целия ден пеят и танцуват и работата им е ненатоварваща. Човек, който може да си намерения това, няма никаква действителна визия за живота.
– Какво ти оказва помощ да избягаш от депресията?
– Изучавам всички положения, през които минавам и това е значимо в работата ми. Един артист, колкото повече познава душата, толкоз повече може да даде на сцената.
Иначе, когато съм в по-депресивно положение, доста ми оказва помощ спортът, обичам да яхвам, да се занимавам с йога и пилатес, а през зимата карам ски и кънки на лед.
– В „ Стъклен дом “ се снима с огромния ни артист Стефан Данаилов, който ни напусна тази седмица. Какво си спомняш от работата и контактите си с него?
– Много ме натъжи тази вест. Стефан Данаилов беше първият огромен артист, с който съм работила и за мен това беше голяма чест. Вчера, беше церемония премиерата на „ Диви и щастливи “ – повярвайте, всички си мислехме единствено за него.
Това, че умря тъкмо преди премиерата ни, може би е знаково – съгласно мен, за един артист най-хубавия метод да го изпратим е с изкуство и по този начин се случи.
– Защо доста младежи избират свободното общуване и се опасяват от брака? При вас с Мартин промени ли се с нещо животът ви след сватбата?
– Не знам за какво се опасяват от брака… При нас, даже стана доста по-хубаво, откогато се оженихме и някак си се успокоихме по-късно и станахме по-щастливи. Мога да кажа, че в този момент консумираме любовта по-пълно и изцяло.
– Кое крепи любовта ви с Мартин?
– За мен любовта е всекидневна работа и в случай че не се изненадваме и не си потвърждаваме всеки ден какъв брой доста се обичаме – една обич не може да проработи, по тази причина гледаме всеки ден да си демонстрираме какъв брой доста се обичаме.
В Мартин боготворя това, че е доста добър човек и постоянно се старае да ме схваща, въпреки и аз на моменти да съм тра-ла-ла по актьорски, само че той ме поддържа във всичките ми лудости, а умее и да ме разсмива.
– Какво обичате да вършиме най-вече, когато сте дружно и съответстват ли усетите ви във връзка с филмите и книгите?
– Ние сме си дружно нон-стоп – по 24 часа дневно и вършим всичко дружно, като най-вече обичаме да вървим на кино, да гледаме филми и сериали.
Дори, когато спорим е отново на тази тематика, да вземем за пример за това, че някой филм на мен доста ми е харесал, а на него не, или противоположното.
Последният филм, който доста ни хареса и на двамата е „ Жокера “ с Хоакин Финикс, който е напряко талантлив артист. От сериалите най-любими са ни „ Гейм оф тронс “ и „ Брейкинг бед “.
Иначе Мартин обича да чете повече фентъзи и Стивън Кинг, до момента в който аз избирам Буковски и Стайнбек, а неотдавна прочетох и ми харесваха „ Цар плъх “ и „ Бащата на другия. “ Като книга, която и двамата харесваме, мога да посоча „ Сидхарта “ на Херман Хесе.
– Имала ли си тествания и къде търсиш опора?
– Вярвам в Бог, само че не тъкмо в каноните на църквата – съгласно мен, вярата е единственият метод да оцелееш. Много сложни моменти съм имала, както и разочарования от невзета роля, или от нещо, което доста съм желала, а то не се е случило, само че това е по този начин освен на мен…
– Признание на твой обожател, което те е развълнувало изключително мощно?
– Ще ти опиша готина история, която ми призна едно момиче. Тя ми показа, че е отишла на спектакъл за първи път, когато била на 15 години и е гледала постановката с мое присъединяване – „ Евридика “ в Пловдивския спектакъл.
След това го е гледала 20 следващи пъти и даже започнахме да се срещаме след представленията, а тя постоянно ми пишеше и писма. В едно от тях ми писа, че е била неприятна ученичка и не u било забавно в часовете, само че откогато гледала спектакъла, по този начин се влюбила в актьорското изкуство, че почнала да чете, да върви постоянно на учебно заведение и даже да взима стипендия, а сега учи в НАТФИЗ!
– Любима мисъл?
– Ще изтъквам моята героиня от „ Пияните “: „ Свободата е да се отдаваш! “
Ето какво сподели младата актриса в изявление за в. "Труд " за любовта на живота си, най-новите си функции и срещите със Стефан Данаилов.
– Луиза, скоро ще е премиерата на новия филм с твое присъединяване „ Имало една война “ – какво би разкрила за тази продукция?
– Това е филм на Анри Кулев, в който се споделя за Сръбско-българската война и за мен бе доста любопитно да науча малко повече за тези събития, тъй като не се приказва доста за тях.
Моята героиня е въплъщение на българската жена, един доста събран облик на това, което се е случвало на дамата в тези тежки години – по какъв начин е преживявала войната, както и това да бъде сама и да бъде майка.
Тя потегля на път по бойното поле, с цел да търси мъжа си и по пътя u се случват доста неприятности, само че в това време героинята ми демонстрира, че дамата е доста мощна и постоянно може да устои на превратностите на живота и ориста.
Беше ми прелестно да работя с всички надарени артисти, както и със Светла Ганева, която е оператор на кино лентата, макар че времето не беше доста с нас – снимахме през март.
За двадесет дни се смениха няколко сезона – един ден се разсънваме и има 30-сантиметров сняг, на другия ден е кално поле, по-късно грее слънце и са поникнали цветчета… Пълна лудница, само че се справихме.
– Намираш ли мотиви да се чувстваш горда, че си българка?
– Да, постоянно намирам мотиви да се усещам горда от този факт. Умея да се веселя, когато други българи имат триумфи, както и когато ние самите реализираме триумфи в нашата работа. Винаги изпитвам горделивост, когато виждам „ Хъшове “ в Народния спектакъл.
Вече 10 пъти съм била на това зрелище и всякога рева и се усещам горда, че съм българка.
– „ Диви и щастливи “ от тази седмица към този момент започва сполучливо по родните кина. Как го посрещат феновете?
– Казват ми, че това е най-хубавият български филм, който са гледали! Звучи по този начин гръмко, че не мога да го допускам, само че въпреки всичко е прелестно да го чуеш…
След една прожекция, при мен пристигна едно разплакано момиче и ми показа: „ Разчувствах се доста, тъй като и аз имам толкоз добра другарка и също бих дала всичко за нея. “ Нашият филм е за другарството, за смелостта да рискуваш и да преследваш фантазиите си и хората постоянно виждат себе си в някой от героите.
– Какво стана с кино лентата за Царичина, в който ти щеше да играеш ролята на контактьорката Ели Логинова? Темата за НЛО вълнува ли те?
– В момента филмът още чака да му пристигна времето, само че мога да кажа, че с Ели Логинова към този момент сме другари и даже си станахме близки фамилии. Вярвам доста в тези неща и се интересувам от НЛО, прочела съм и всичките 10 книги на Ели.
Тя е ужасно забавен човек и образован събеседник, а когато сме дружно и си приказваме, тя доста ме успокоява.
– С Яна Маринова сте приятелки и в живота. По какво си наподобявате и по какво се различавате?
– Яна ми е като по-голяма моя сестра. Двете постоянно си приказваме и тя постоянно ми дава една друга позиция, тъй като с нея разсъждаваме по друг метод за живота.
Може би си приличаме по това, че мечтаем за едни и същи неща, да вършим огромно кино, да реализираме задачите си и да променим визията за киното в България, само че и много се разграничаваме. Аз съм по-обрана и не споделям доста персонални неща, до момента в който тя доста се разкрива пред хората.
Яна е доста почтен, прям и непосредствен човек, което доста ми харесва, а също е и супер занимателна и с нея прекарваме отлично времето си.
– А кой от твоите другари има най-голямо възприятие за комизъм?
– Мъжът ми, който ми е и най-хубавия другар! Той в действителност има ужасно възприятие за комизъм, въпреки и постоянно мъчно разбираемо за някои хора.
Например, отиваме в заведение и сервитьорът ми донася поръчката, а аз известно време не стартирам да се храня и той ме пита: „ Има ли нещо, харесва ли ви храната? “.
Аз му отговорих, че ми харесва, обаче не съм толкоз гладна, само че тогава се намесва Мартин и му споделя с най-сериозен звук: „ Тя преди малко ми показа, че това е най-гадното ястие и най-ужасното място, в което се е хранила! “
При тези думи е обикновено хората първоначално да се изплашен, само че такова си му е възприятието за комизъм и той след това си признава, че се е пошегувал… Същият номер ми го направи и когато скоро бяхме в един профилиран магазин за чайове и магазинерката ми сподели някакъв нов тип, от който аз напряко си припаднах от кеф, тъй като доста обичам чай.
Когато, обаче дадох и на Мартин да го помирише и той не се стърпя още веднъж да каже: „ Това е най-гнусната миризма… “ Магазинерката го погледна доста изключително, преди той да каже, че е било смешка.
– Типичен „ Близнак “ ли си и постоянно ли се борят за превъзходство тъмната и светлата половинка в теб?
– Да, безусловно характерен представител на зодията съм. В главата ми е цялостна лудница и в нея си живеят всевъзможни разнообразни персони, което обаче е хубаво за специалността ми.
Добре, че Марти е доста балансиран човек, тъй че понася тези мои актьорски неволи.
– Пример си за естествено красива жена – без козметични корекции и силикон, а в днешно време виждаме даже модифицирани миски. Какво мислиш за тази наклонност?
– Всяко знамение за три дни – това ще отмине съгласно мен. Винаги естествената хубост е най-хубавата и при нея няма потребност от корекции и усъвършенствания.
– Кои българки намираш за красиви?
– В момента ми изникват имената на дамите от моето обграждане, като Весела Бабинова, Дария Симеонова, Яна Маринова, майка ми също е страхотна. Много ми харесва и Диляна Попова, която е чисто въплъщение на хубостта.
– Не криеш, че имаш предпочитание да пресъздадеш облика на Лили Иванова. С какво те притегля тя?
– Лили е Мадоната на нашата страна и икона в естрадната музика. Тя има толкоз доста хубави песни, само че може би обичана ми е „ За тебе бях “.
Ако има филм за нея, за мен би било голяма чест да изиграя нейната роля, само че това не са съответни проекти, които имам. Честно казано, нямам самочувствие, че мога да пея, макар че доста бих желала и в случай че в някакъв миг ми се отдаде опция да се науча би ми било забавно.
– Защо толкоз доста известни артисти се пристрастяват към опиатите, или протягат ръка на живота си?
– Не единствено актьорите, а въобще хората на изкуството са свръхчувствителни, и като такива са податливи на депресивни положения и протягат ръка към алкохол и опиати.
Доказано е също по този начин, че и хирурзите имат податливост към алкохола, тъй като като ти е толкоз тежка работата, търсиш някакво бягство. Голям мит е, че хората на изкуството по през целия ден пеят и танцуват и работата им е ненатоварваща. Човек, който може да си намерения това, няма никаква действителна визия за живота.
– Какво ти оказва помощ да избягаш от депресията?
– Изучавам всички положения, през които минавам и това е значимо в работата ми. Един артист, колкото повече познава душата, толкоз повече може да даде на сцената.
Иначе, когато съм в по-депресивно положение, доста ми оказва помощ спортът, обичам да яхвам, да се занимавам с йога и пилатес, а през зимата карам ски и кънки на лед.
– В „ Стъклен дом “ се снима с огромния ни артист Стефан Данаилов, който ни напусна тази седмица. Какво си спомняш от работата и контактите си с него?
– Много ме натъжи тази вест. Стефан Данаилов беше първият огромен артист, с който съм работила и за мен това беше голяма чест. Вчера, беше церемония премиерата на „ Диви и щастливи “ – повярвайте, всички си мислехме единствено за него.
Това, че умря тъкмо преди премиерата ни, може би е знаково – съгласно мен, за един артист най-хубавия метод да го изпратим е с изкуство и по този начин се случи.
– Защо доста младежи избират свободното общуване и се опасяват от брака? При вас с Мартин промени ли се с нещо животът ви след сватбата?
– Не знам за какво се опасяват от брака… При нас, даже стана доста по-хубаво, откогато се оженихме и някак си се успокоихме по-късно и станахме по-щастливи. Мога да кажа, че в този момент консумираме любовта по-пълно и изцяло.
– Кое крепи любовта ви с Мартин?
– За мен любовта е всекидневна работа и в случай че не се изненадваме и не си потвърждаваме всеки ден какъв брой доста се обичаме – една обич не може да проработи, по тази причина гледаме всеки ден да си демонстрираме какъв брой доста се обичаме.
В Мартин боготворя това, че е доста добър човек и постоянно се старае да ме схваща, въпреки и аз на моменти да съм тра-ла-ла по актьорски, само че той ме поддържа във всичките ми лудости, а умее и да ме разсмива.
– Какво обичате да вършиме най-вече, когато сте дружно и съответстват ли усетите ви във връзка с филмите и книгите?
– Ние сме си дружно нон-стоп – по 24 часа дневно и вършим всичко дружно, като най-вече обичаме да вървим на кино, да гледаме филми и сериали.
Дори, когато спорим е отново на тази тематика, да вземем за пример за това, че някой филм на мен доста ми е харесал, а на него не, или противоположното.
Последният филм, който доста ни хареса и на двамата е „ Жокера “ с Хоакин Финикс, който е напряко талантлив артист. От сериалите най-любими са ни „ Гейм оф тронс “ и „ Брейкинг бед “.
Иначе Мартин обича да чете повече фентъзи и Стивън Кинг, до момента в който аз избирам Буковски и Стайнбек, а неотдавна прочетох и ми харесваха „ Цар плъх “ и „ Бащата на другия. “ Като книга, която и двамата харесваме, мога да посоча „ Сидхарта “ на Херман Хесе.
– Имала ли си тествания и къде търсиш опора?
– Вярвам в Бог, само че не тъкмо в каноните на църквата – съгласно мен, вярата е единственият метод да оцелееш. Много сложни моменти съм имала, както и разочарования от невзета роля, или от нещо, което доста съм желала, а то не се е случило, само че това е по този начин освен на мен…
– Признание на твой обожател, което те е развълнувало изключително мощно?
– Ще ти опиша готина история, която ми призна едно момиче. Тя ми показа, че е отишла на спектакъл за първи път, когато била на 15 години и е гледала постановката с мое присъединяване – „ Евридика “ в Пловдивския спектакъл.
След това го е гледала 20 следващи пъти и даже започнахме да се срещаме след представленията, а тя постоянно ми пишеше и писма. В едно от тях ми писа, че е била неприятна ученичка и не u било забавно в часовете, само че откогато гледала спектакъла, по този начин се влюбила в актьорското изкуство, че почнала да чете, да върви постоянно на учебно заведение и даже да взима стипендия, а сега учи в НАТФИЗ!
– Любима мисъл?
– Ще изтъквам моята героиня от „ Пияните “: „ Свободата е да се отдаваш! “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ