Луиз Брукс (Лулу), една от най-енигматичните и влиятелни актриси от

Луиз Брукс (Лулу), една от най-енигматичните и авторитетни актриси от ерата на нямото кино, остави незаличима диря със своята отличителна хубост, смели осъществявания и емблематична прическа фасул.

Родена на 14 ноември 1906 година в Черивейл, Канзас, Брукс стартира кариерата си като танцьорка, преди да премине към актьорство през 20-те години на предишния век.

До средата на 20-те години на предишния век тя се трансформира в мечтана звезда в Холивуд, появявайки се във филми като The American Venus (1926) и A Girl in Every Port (1928).

Нейното магнетично наличие на екрана и съвременна, самостоятелна персона я отличават от другите актриси на нейното време.

Брукс реализира интернационално самопризнание с осъществяванията си в два реформаторски европейски кино лентата, Кутията на Пандора (1929) и Дневникът на едно изгубено момиче (1929), и двата режисирани от G.W. Пабст.

В кутията на Пандора тя изобразява Лулу, жена със свободен дух, чиято хубост и страст водят както до пристрастеност, по този начин и до покруса.

Тези функции затвърдиха статута й на световна икона и знак на модерността от 20-те години на предишния век, защото тя се откъсна от обичайното показване на дамите на екрана.

Въпреки безспорния си гений, Брукс се сблъсква с провокации в Холивуд след завръщането си, защото появяването на радиостанции и отводът й да се преценява с политиката на студиото доведоха до залеза на кариерата й през 30-те години.

Въпреки че филмовата й кариера е къса, въздействието на Луиз Брукс продължава десетилетия.

Тя се слави като муза за режисьори, фешън дизайнери и писатели, а творчеството й е преоткрито от генерации кинофили.

Нейната автобиография, Лулу в Холивуд (1982), дава завладяваща визия за нейния живот и Златния век на киното.

Днес тя е запомнена като пионер, чието завещание продължава да въодушевява пленените от нейния гений, хубост и характерност.