Луис Суарес ни посреща в рекламен щанд в огромно хале

Луис Суарес ни посреща в рекламен щанд в голямо хале в Барселона на събитие, проведено от голяма спортна марка. Разкрива ни много персонални елементи от своя живот и едно доста по-човешко лице в съпоставяне със звяра, чийто облик показва на футболния терен.

- Вие сте спокоен, усмихнат… Разпознавате ли себе си, когато виждате оня Луис Суарес, който на игрището се бори с всички и им наговаря какво ли не?

- Не, въобще. И си го признавам. Това е моят метод на игра. Да се боря всеки момент е това, което ме изведе до днешното ми състояние във футбола. В някои мачове мисля повече и се пробвам да съм по-спокоен, само че няма метод: колкото по-спокоен съм, толкоз по-неуютно се усещам. Затова би трябвало да се боря и да диспутирам непрекъснато, но това си остава единствено на терена. Извън него съм по-мълчалив и по-добър.

- В първите месеци на сезона играхте с болки съвсем всички мачове поради проблемите с менискуса…

- Да, само че в този момент се усещам по-добре. Лечението е комплицирано като развой. Не желая да се удовлетворявам единствено с това, че болката е отминала, а да избегна завръщането.

- Смятате ли, че Неймар уцели с напускането на Барселона?

- Ней е към този момент зрял човек и изцяло умишлено взе своето решение. Със сигурност то му коства огромна болежка, тъй като бе благополучен тук, само че всички би трябвало да приемем, че той е имал други цели и е желал да поеме към постигането им. Това беше разбираемо решение, взето дружно със фамилията му. Няма място за упрек, единствено за възхита и чиста любов поради всичко, което даде на клуба, и поради връзките ни през тези години.



- Спекулира се доста за вероятно негово прекосяване в Реал Мадрид. Вие персонално виждате ли Ней в „ бяло”?

- Не, по никакъв начин, почтено! Зная какъв човек е и какъв брой се възхищаваше на Барса и съотборниците си. Не виждам Ней в Мадрид.

- Как си обяснявате спада у Мадрид след спечелването на купата, ШЛ и суперкупите?

- Всички тимове минават през спадове, в които не играят добре или не им се получават резултати: бият сума ти пъти във вратата, а не откриват метод да вкарат гол. Във футбола това е обикновено, ние също минахме през това. И ни е изцяло ясно, че не можем да си позволим да даваме никакви отстъпки на Мадрид в шампионата.

- Какво се промени с идването на Ернесто Валверде?

- Той е треньор, който има вяра доста на всичките си играчи. Не се е трансформирало доста спрямо времето на Луис Енрике, въпреки че двамата имат друга форма на трениране и тактическа подготовка за мачовете. А ние като тим би трябвало постоянно да сме подготвени да изпълняваме напътствията по най-хубавия вероятен метод.

- Много се изговори за футболистите, които не пристигнаха в Барса това лято. Смятате ли, че съставът бе заздравен задоволително след напускането на Неймар?

- Неймар е специфичен футболист, от който се очакваше доста. Сега пристигнаха други играчи, които способстват доста като Жерард Деулофеу, образуван в клуба, като Паулиньо, който запушва доста усти и се показва на супервисоко равнище – неслучайно е и един от капитаните на Бразилия. Усман Дембеле имаше малшанса да получи тежка травма в самото си начало тук, само че ще видите, че ще изненада доста хора, когато се оправи. Сега се спекулира доста във връзка с играчи, които могат да дойдат и които могат да изоставен, само че ние се държим настрани от това.



- Истина ли е, че сте посредничил за потушаване на спора сред Неймар и сънародника Ви Единсон Кавани в Пари Сен Жермен?

- Не, нищо правилно. Стоях напълно в профил. Това не са обстановки, на които мога да повлияя.

- Кой Ви научи да употребявате по този начин задните си елементи, с цел да пазите топката и след това внезапно да обръщате посоката?

- Винаги съм го правил. В днешно време бранителите ме познават и не ме оставят толкоз да употребявам тялото си, та би трябвало да употребявам други свои качества. Иначе това съм го научил още от дете и го усъвършенствах с времето. Съотборниците ми доста ме майтапят за него.

- Коя е основната Ви цел в този момент?

- Да свърши 2017 година и 2018-а да ни донесе всички титли в Барса. И за похлупак да създадем добър Мондиал с Уругуай.

- Какво чувствате, когато изтървете чисто състояние като това оня ден, когато трябваше единствено да чукнете топката?

- Това са серии, обстановки, симптоми… Има дни, в които не се чувстваш добре и самичък осъзнаваш, че каквото и да правиш, топката в никакъв случай няма да влезе. Затова и тогава се разсмях след този пропуск. В различен миг бих реагирал иначе. Ако карам дълго време с пропускане на чисти положения, бих се разтревожил, само че казусът не беше подобен. Знаех, че всичко ще премине.



- Но и каква серия беше само…

- Аз съм мощно самокритичен и се усещам зле, когато не въвеждам, само че значимото е да оказвам помощ на тима. Ако съм добре физически и съм направил добър мач, излизам от терена удовлетворен. Излизам разгневен, когато не съм могъл да оказа помощ на тима си.

- Мондиалът в Русия ще мине под знака на Лионел Меси, на Неймар… или на Луис Суарес?

- Има доста тимове на високо равнище, способни да завоюват. Някои смесват чудесно младостта и опита. Този Мондиал ще се запомни.

- Времето минава бързо. Това е към този момент четвъртият Ви сезон в Барса. Представял ли сте си в действителност, че ще спечелите всичко допустимо тук?

- Никога не съм си представял, че ще се приспособя толкоз бързо към града и тима, както и че ще печеля толкоз купи в една и съща година. Наистина не ми беше минавало през акъла

- Преминахте през куп компликации и кръговрати в живота си, с цел да стигнете до самия връх. Каква е тайната?

- Винаги да си еднакъв, да не се променяш и на терена, и отвън него. Това схващане ми оказа помощ да бъда какъвто съм.



- Какво бихте споделил на тези дечица, които желаят да са като Вас и стартират от нищото?

- Никога да не смъкват гарда. Че когато човек желае нещо, може да го реализира. Най-добрият урок за едно дете е постоянно да желае повече, в никакъв случай да не се задоволява с постигнатото и да търси надмогването. В моя случай пробих доста млад в първия тим на Насионал в Уругуай и елементарно можех да се задоволя с това и с тамошния нрав. Но аз постоянно желаех повече! Направих скока към Европа, там също желаех още и още, стремях се към най-хубавия тим на света. Винаги желаех да се надмогна.

- След времената, в които сте нямал даже жълти стотинки да хванете рейса за тренировки, по какъв начин се понася в този момент съществуването на толкоз пари и това всичко да е единствено на една ръка разстояние?

- Човек би трябвало трезво да прави оценка нещата и в никакъв случай да не не помни от кое място е тръгнал. Аз изучавам децата си, че колкото и доста неща да имат в този момент, би трябвало да правят оценка положеното от нас още от деца изпитание, както ги изучавам и на смисъла на това да имат по-лесен достъп до доста неща. На децата непрекъснато би трябвало да им се изяснява това.

- Ако не беше жена Ви София, какъв бихте бил?

- Тя реализира доста огромна смяна към положително в моя живот, постоянно съм го казвал. Помага ми освен отвън терена, а и вътре в него. Когато съм сбъркал, постоянно ме кара да осъзная грешката си. Напътства ме и аз оценявам цялото прекарано от нас време дружно. Вече 15 години имаме връзка, повече от половината от животите ни. Винаги следваме един и същи път, с цел да имаме своето семейство. И ценим това доста.



- Истина ли е, че не сте знаел нищо за Грьонинген и сте подписал с клуба единствено и единствено да сте по-близо до София, която тогава е живяла със фамилията си в Барселона?

- Да, по този начин е. Когато ми споделиха за опцията да ида в Грьонинген, незабавно погледнах в ПлейСтейшън-а къде се намира този тим и какъв екип носи. Това бе огромна стъпка за мен, с цел да съм покрай нея.

- Продължавате ли да играете на ПлейСтейшън?

- Много малко. Понякога на лагерите с тима, само че у дома с децата към този момент е завършено с това.

- Барса ли избирате там?

- Няма да повярвате, само че обичам постоянно да променям тимовете. Със съотборниците виждам да се развличам в играта.

- Вярно ли е, че синът Ви Бенха е вманиачен по футбола?

- Да, да… напряко ме изненадва. Пък и е левичар.

- Значи Лео (Меси) би трябвало да Ви завижда за сина: левичар и вманиачен по футбола, тъкмо противоположното на Тиаго.

- Да, да… ненапълно. Важното е Бенха да се любува на играта. Обожава да играе с топката. Следи всеки подробност за всеки състезател, даже от други шампионати. Изненадва ме какво задълбочено внимание обръща на нещата към футбола. Гледа мачове и чества голове като Лео или като Антоан Гризман, от време на време и като Пауло Дибала. Това е, тъй като не изпуска и най-малкия подробност.

- Казаха ми, че го влече вратата. Сериозно ли ще бъде вратар?

- Не, не… най-малко по този начин се надявам. Е, той самичък ще си реши и аз няма да му въздействам. Все още не схваща добре всичко и играе единствено за развлечение. Забележете, че в никакъв случай не съм го подстрекавал да играе футбол. Първата му топка бе подарена от моя шурей, когато Бенха бе на две годинки. Сега нещата са изменени и одобрявам концепцията да играя с него за развлечение, тъй като по този начин пораства, пък и той доста ме моли. Но не аз съм го надъхвал да тръгне по пътя на футбола.

- Защо е толкоз мъчно да си Лео Меси?

- Защото в никакъв случай не знаеш какви са ползите на хората към теб. И при мен се случва. Трудно е да изградиш добра връзка със съотборник, камо ли да я поддържаш във времето, само че с Лео през цялото време се харесахме взаимно.
Луис Рохо, „ Марка” Примера дивисион 4 кръг, събота 16 септември Хетафе 1:2краен резулат Барселона