Луис Армстронг е един от впечатляващите музиканти на миналия век,

Луис Армстронг е един от впечатляващите музиканти на предишния век, който продължава да се счита за един от безспорните хегемони в джаза. Неговият максимален подстрекател в творчеството е господин Джон Оливър или по-точно крал Оливър. С към 20 години по-голям от Армстронг, той е един от ветераните в музиката и също по този начин изиграва една доста сериозна роля в живота на създателя.

Той е наставник, бащина фигура и от време на време съвест на Луис. Ето за какво и през идващите години ще има единствено позитивни мнения. Оливър е бил постоянно подготвен да помогне на всеки в неволя, може да приказва за живота и да улавя дребните детайли от една история, в които постоянно се криеше отговора, изключително в случай че тематиката е за една по-трудна обстановка. Оливър е от време на време може да притегли погледите на публиката, има огромна плешива глава, която покрива с най-различни шапки.

Точно те постоянно ще бъдат повода да е обект на внимание. Спонтанната му концепция разрешава постоянно да изпъква в цялата тайфа, а също така е един от положителните композитори, познаващи ДНК-то на джаза в един необикновен метод. Не е инцидентно, че тъкмо той се счита за новия и актуален възродител на стила. Неговата група дава зелена светлина на Кид Ори, който скоро ще стане по-известен от всички.

Армстронг идва един ден, с цел да гледа осъществяванията на крал Оливър. След първата вечер ще е постоянен клиент,  с цел да слуша. Заведението се споделя Пийт Лала и е едно от най-посещаването в цялостен Сторивл. Кларънс Уилямс е пианиста, който идва от Луизиана, с цел да се включи в групата и си спомня, че тъкмо това заведение е като една нова галактика.

Около 4 часа сутринта, когато музикалната стратегия е свършила, множеството девойки ще отидат при своите сутеньори, с цел да пият по едно вино. Пийт Лала ще бъде квартирата на всичко положително и не толкоз положително, даже незаконно. Освен фенове на джаза, някои от най-големите лица на проведената престъпност в Съединени американски щати ще имат любознанието да видят какво се случва точно там. Това е последната спирка, когато порокът е оставен да се почива. Някои от гангстерите идват за ранна закуска и пиво, а по-късно се насочат към дома си, с цел да почиват. Армстронг разказва Лала по този начин:

„ Тези сводници и всевъзможни други, прекарват множеството си време в Лала, до момента в който техните девойки не приключат работа и не върнат ключовете за стаите.

Срещат се, дават оборота за вечерта и тогава затваряхме. Много от проститутките работеха в разнообразни елементи на града, само че всички идваха в Сторивил, с цел да си намерят работа. За всяка имаше и друга промяна. Понякога две проститутки ще поделят наема си. Едната ще работи денем, до момента в който другата ще работи през нощта. Бизнесът в тези времена беше много добър, цяла орда от моряци и екипажи ще слизат от огромните кораби в Мисисипи, обикаляли са света и в този момент дамите трябваше да ги забавляват и държат доста, доста заети. “

Всеки човек знае, че притежателят на Пийт Лала е място, където мафията води договаряния. Собственик е Питър Чиачио, сицилиански бежанец, което е огромно комплициране. По това време в града има още няколко клуба, чийто притежател се споделя Лала, в това число и влиятелния Биг 25. Всички тези местни заведения бяха част от една друга група клубове, притежавани от италианците. Правилно или неверно, клубовете в кварталите се държаха от италианци, за които постоянно се твърдеше, че са част от мафията.

Много не са, само че за какво да не употребяват тъкмо тази концепция. Крал Оливър даже няма потребност да споделя на дребния Луис, че хората тук са най-често нарушители, а красивите и симпатични дами са част от един различен контингент и флиртовете постоянно могат да му костват надницата. И тъкмо това е мястото, където музиката се оказва от най-високо значение. Няма реализатор, който да не желае да бъде там. Първото присъединяване на Армстронг е Мартранга. Тя няма нищо общо с Лала, където всичко е в пъти по-добре подредено. Матранга в миналото е била винарна и е съществувала от края на 80-те години на XIX век.

Неговите клиенти са най-вече тъмнокожи, само че още веднъж притежателят е сицилианец. Хенри Матранга е човек, който би трябвало да бъде почитан. Амрстронг си спомня, че той е изострен и здрав, има визията на плейбой и всички правила се диктуват от него. Отнасял се с почитание, изключително към тъмнокожите, като даже се опитвал да приказва с тяхното наречие. Това печелило доста нови клиенти.

Матранга постоянно е бил клуб на мафията, благодарение на образеца от крал Оливър и упътванията, той освен е толериран във въпросното заведение, само че съумява да откри и други връзки. В неговите мемоари даже ще даде образец за какво избира да свири там, когато има опция. Една вечер в Матранга избухва пиянска кавга. Охраната бързо успокоява пристрастеностите, като Слипър – името на гарда – урежда за първи път Армстронг да свири. Странно е, че Слипър е бил един от най-агресивните и напомпани гардове, само че душата му е нежна и джазът бил нещо, което го карало да се просълзява. Този африкански Хълк несъмнено имал две страни:

„ Той доста обичаше метода ми на свирене и персонално предложил на Хенри да сменя един от музикантите, които са напуснали. Той беше в действителност добър и почтен човек, а Матранга се съмняваше известно време и имаше рецензии по отношение на моите благоприятни условия. Когато започнах да изсвирвам, Слипър постоянно беше в ъгъла до мен и ме предизвиква. На гостите споделяше да слушат това момче, а в един миг съумя да издърпа и самия Матранга, с цел да го накара да послуша и да види по какъв начин се оправям. Имаше случаи, когато гостите си тръгваха и Слипър излизаше от отмора, хващаше ги за вратовете и ги връщаше назад пред сцената, като им споделяше да послушат още малко. В един миг даже ми сподели „ Момче, в случай че продължаваш по този начин, скоро ще бъдеш един от най-хубавите в света. Помни ми думата. “. “

В нощта на борбата, Слипър показва една от най-хубавите си форми и демонстрира какво тъкмо може да реализира. Това е един образец на индивида, който може да обича нежната музика, само че в същото време да е подготвен да отваря глави в мафиотска територия. В същата вечер един от бачкаторите идва в клуба, харчи цялата си заплата и обезумява.

Слипър го следи от самото начало, освен това още от момента, когато мъжът влиза в залата. След като към този момент няма пари, клиентът става нападателен – постоянно срещана линия при хазартните видове. Агресията му се разпалва от няколко напитки на бара, а малко по-късно стартира да заплашва всички, че ще обере това място. Слипър се пробва да го успокои, а когато това не помога, незабавно му демонстрира какви са разновидностите:

„ Затвори си устата, другар, с цел да не те изкарам от тук по тил. “.

Мъжът се успокоява, само че след няколко минути още веднъж набира скорост, заявявайки, че тъкмо тук всичко е една машинация. Слипър го хваща за врата и го води нападателно към вратата. Комарджията вади огромен 45-калибров револвер и стартира да стреля в посока на Слипър.

По това време групата на Армстронг продължава да свири един от най-красивите си блусове, преди да чуе изстрелите. Музикантите трансформират израженията си, лицата им трансформират цвета си и скооро по-късно разбиират, че са в заплаха. Всички се замислят какво става, до момента в който Луис им отвръща, че всичко е наред, пробвайки се да прикрие своя смут. Слипър не е ранен и вади своето оръжие, с което отвръща на огъня. Прострелва агресора в крайници и мъжът се отхвърля от повече опозиция. Обезоръжен и без повече адреналин за експанзия, гардът хвърля оръжието и го изкарва на улицата.

По това време минава кола за спешна помощ, теглена от коне – такива са били. Мъжът е претрупан в болничното заведение и отпътува. Около 4 часа сутринта ще дойдат и дамите, кооито би трябвало да оставят оборота. Те носят напитки и желаят да чуят още някой различен блус, преди да си отидат у дома. Във всеки различен клуб, вечерта би трябвало да е завършила, само че Матранга е една друга порода заведение. Армстронг постоянно споделя следното:

„ Винаги съм се възхищавал на тези неприятни хора, когато бях в Ню Орлиънс, те просто харесваха хубава музика. “

И колкото повече вечери има в Матранга, толкоз повече вниманието на Хенри се ускорява към Армстронг. Той към този момент счита, че неговият най-хубав чиновник няма място там. Една вечер Луис минава за бира, когато няма присъединяване и споделя следното:

„ Всичко си работеше, салонът беше отворен и някои от старите играчи към този момент бяха на бара за сладки приказки. Поздравих Матранга, когато капитан Джаксън, един от най-лошите и нападателни полицейски офицери, влезе в заведението. Изкрещя всички да се наредят. Търсели хората, които са помогнали на някого на прилежащата улица. Опитахме се да им разбираем, че сме почтени, само че той стартира да ни закопчава един след различен. Преди да замине за ареста, Луис ще каже на Мериан (сервитьорка) да потърси помощ. “

Една вечер в пандиза и Армстронг е освободен:

„ Докато чаках в двора на ареста, не знае, че Матранга се е свързал с юрист, който ни е издействал стартиране под гаранция. Дори не ми се наложи да отида в съда. Това беше част от системата и трябваше да свикнем с нейната работа. Когато има група от хора, подредени в заведение, занимаващо се с хазарт и проституция, най-лесното е просто да се откри обвиняване и всички да търкат нара известно време. “

Армстронг напуща пандиза с нов протектор – италианската мафия, а тя може да е доста по-силна от всеки различен орган на реда в страната.