Луи Прима не е просто музикант; той е жива легенда,

Луи Прима не е просто музикант; той е жива легенда, стихия от сила и магия, която трансформира сцената в място за чиста наслада. Роден през 1910 година в Ню Орлиънс, люлката на джаза, той безусловно израсна измежду музиката.

Прима освен бе повлиян от богатата музикална просвета на родния си град, само че и я придвижи на напълно друго равнище – неговите осъществявания бяха като фойерверки, които осветяваха небето на свинга, джаза и занимателната музика. Със своето заразително възприятие за комизъм и безподобен жанр, Луи се трансформира в гласът на една епоха, където музиката означаваше не просто звуци, а чиста наслада от живота.

Прима беше повече от музикант. Той беше шоумен, който караше публиката да се смее, да танцува и да не помни за всичко друго. Неговият жанр на свирене на тромпет, неговата дрезгава, само че чувствена вокална линия и безграничната му сила го трансфораха в любим както на критиците, по този начин и на елементарните хора. Той съчетаваше италианските си корени със мощното въздействие на американския джаз, създавайки неповторима комбинация от култури. Луи беше достоверен и автентичен, а неговата музика носеше чувство за лекост и благополучие.

Една от най-запомнящите се черти на Луи Прима беше неговата сантиментална душа. Той не просто пееше любовни песни – той живееше любовта. Неговият дует с Кийли Смит , една от най-запомнящите се певици в историята на джаза, беше същинска любовна история, изразена посредством музика. Те не просто пееха за любовта; те я излъчваха. Композиции като „ That Old Black Magic “ и „ Just a Gigolo “ са единствено част от репертоара, който трансформира Прима в легенда.

Но Луи не беше просто сантиментален музикант; той беше човек, който живееше за публиката си. На сцената той беше неукротим – танцуваше, майтапеше се, импровизираше. А зад кулисите той беше същият – другарски, ненагледен и постоянно подготвен за ново премеждие. Неговият живот беше ария, която в никакъв случай не спираше.

Луи Прима съумя да трансформира всяко свое осъществяване в празник на живота, и даже през днешния ден, когато чуем неговите песни, усещаме по какъв начин магията му оживява още веднъж.

Животът е ария, и аз съм тук, с цел да я изпея.

Не се опасявам от новото – то ме прави жив. Най-добрият метод да научиш нещо е да го изживееш.

Сцената е моят дом, а публиката – моето семейство. Публиката е огледалото на моята душа.

Джазът е като животът – би трябвало да го чувстваш, с цел да го схванеш.

Музиката е моят метод да приказвам с хората.

Ритъмът е сърцето на всяка ария, както любовта е сърцето на живота. Любовта и музиката вървят ръка за ръка. Романтиката стартира с нотите.

Не можеш да свириш джаз, в случай че не обичаш хората.

Танцът е методът на душата да се усмихва.

Добрият музикант постоянно слуша повече, в сравнение с свири.

Не става дума за съвършенство, а за пристрастеност.

В музиката няма неточности – има единствено нови открития. Всяка мелодия носи история.

Една ария може да те направи благополучен за цялостен живот.

Животът е къс – пей и танцувай!

Всяка ария е любовна история, даже и да не го осъзнаваш.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Животът е като джаза – получава се най-добре, когато импровизираш – ДЖОРДЖ ГЕРШУИН