Луд, лош и опасен приятел.“ Така лейди Каролайн Ламб описва

" Луд, неприятен и рисков другар. “ Така лейди Каролайн Ламб разказва своя ухажор Джордж Гордън Ноел, шести барон Байрон и един от най-великите сантиментални поети в британската литература.

Макар че е оставил зад тила си доста разрушени сърца и не се опасява да подлага на критика порядките в обществото в сатиричната си лирика, лорд Байрон е приет като един от най-талантливите европейски поети от XVII - XIX в. и умира като воин.

Известен както със скандалния си персонален живот, по този начин и с неоспоримия си гений на публицист, Байрон е роден на 22 януари 1788 година в Лондон и наследява купата барон Байрон от своя чичо едвам на 10 години.

Детството на Джордж е тежко. Майка му Катрин e шотландска наследница, чието положение бива откраднато от татко му Джак. Джак има и първи брак, от който има щерка – полусестрата на Байрон, Августа. Той обаче умира във Франция през 1791 година

Бъдещият стихотворец е отгледан от майка си, която страда от шизофрения, и здравна сестра, която имала податливост към принуждение. Тези прекарвания, както и фактът, че е роден с плоскостъпие, може да са съдействали до непрекъснатата му потребност да бъде обичан, изразена посредством многочислените му връзки с мъже и дами.

Лорд Байрон получава обучение в учебното заведение Хароу и колежа Тринити в Кеймбридж. Именно в Хароу той претърпява първите си любовни трепети и с двата пола. През 1803 година на 15-годишна възраст той се влюбва бясно в братовчедка си Мери Чауърт, която не отвръща на възприятията му.

Образът ѝ става знак за Байрон на идеализираната и непостижима обич. Тази несподелена пристрастеност е в основата на неговите произведения „ Hills of Annesley “ и „ The Adieu “. Вероятно през същата година Байрон се среща с Августа Байрон, неговата полусестра от първия брак на татко му.

Докато е в Тринити, той опитва с любовта, открива политиката и изпада в задължения.

Там той изживява това, което по-късно разказва като „ бурна, въпреки и чиста обич и пристрастеност “ към млад хорист на име Джон Едълстън. Наред със мощната обвързаност на Байрон към момчетата, постоянно идеализирана като в тази ситуация с Едълстън, привързаността му към дамите през целия му живот е индикатор за силата на неговия сантиментален блян.

Майка му твърди, че той показал „ неразумно неуважение към парите “. Когато навършва 21 години, заема мястото си в Камарата на лордовете. Непримирим и с избухлив манталитет, Байрон напуща Англия на идната година и прави двугодишна европейска обиколка с огромния си другар Джон Кам Хобхаус.

Той посещава Лисабон, Испания, Гибралтар и Малта, а в Гърция се влюбва съдбовно както в страната, по този начин и в хората. Свободната и откритата искреност на гърците мощно контрастира с британската въздържаност и двуличие и служи за разширението на възгледите му за обществото и нравите.

Байрон се връща в Англия през 1811 година, когато майка му умира. Тогава към този момент е почнал работа по поемата „ Поклонението на Чайлд Харолд “, отчасти автобиографичен роман за пътуванията на един млад мъж в чужбина. Творбата показва меланхолията и разочарованието на едно потомство, изтощено от войните от следреволюционната и наполеоновата ера. Първата част на творбата е оповестена и получава огромно утвърждение. За една нощ Байрон става извънредно известен.

През 1812 година Байрон се впуска във връзка със буйната, ексцентрична – и омъжена – лейди Каролайн Ламб. Аферата шокира английската общност. Има връзки още с лейди Оксфорд, лейди Франсис Уебстър и даже, доста евентуално, с омъжената си полусестра Августа Лий.

През 1814 година Августа ражда щерка. Детето взема фамилното име на татко си Лий, само че се популяризират клюки, че бащата на момиченцето в действителност е самият Байрон.

Вероятно в опит да възвърне репутацията си, на идната година Байрон се дами за Анабела Милбанке, от която има щерка на име Аугуста Ада.

Поради многото афери на Байрон, слуховете за неговата бисексуалност (хомосексуалността по това време е била незаконна) и абсурда към връзката му с неговата полусестра, двойката се разделя малко след раждането на детето им.

През април 1816 година Байрон бяга от Англия, оставяйки след себе си провален брак, скандални афери и растящи задължения. Той прекарва лятото на Женевското езеро с поета Пърси Шели, брачната половинка му Мери и полусестрата на Мери, Клеър Клермонт, с която Байрън е имал спекулация, до момента в който е бил в Лондон. Там двойката възобновява връзката си. През 1817 година Клеър се завръща в Лондон и ражда тяхната щерка Алегра.

Впоследствие Байрон пътува до Италия. Във Венеция той още веднъж печели сърцата на някои омъжени и уважавани дами, измежду които дамата на хазяина му и брачната половинка на венециански пекар.

Продажбата на абатството Нюстед през есента на 1818 година почиства задълженията на Байрон и го оставя да живее по-спокойно с великодушен приход.

Разгулният живот на Байрон до този миг го е състарил доста. Въпреки това през 1819 година той стартира връзка с графиня Тереза ​​Гучиоли, която е единствено на 19 години и е омъжена. Двамата стават неразделни и Байрон се реалокира при нея през 1820 година

През този интервал в Италия Байрон написва някои от най-известните си творби, в това число „ Бепо “, „ Пророчеството на Данте “ и сатиричната поема „ Дон Жуан “, която по този начин и не приключва.

Междувременно противозаконната щерка на Байрон Алегра идва в Италия, изпратена от майка си Клеър, с цел да бъде с татко си. Байрон я изпраща да се образова в манастир покрай Равена, където момичето умира през април 1822 година

По-късно същата година Байрон губи и приятеля си Пърси Шели, който умира, когато лодката му „ Дон Жуан “ потъва в морето.

Ранните пътувания разсънват у Байрон огромна пристрастеност към Гърция. Той поддържа гръцките битки за самостоятелност от Османската империя и през 1823 година напуща Генуа, с цел да пътува до Кефалония, с цел да се включи във войната. Той влага сериозна сума за преоборудване на гръцката флота и през декември 1823 година отплава за Месолонги.

Здравето му стартира да се утежнява и през февруари 1824 година той се разболява. За страдание в никакъв случай не се възвръща и умира в Мисолонги на 19 април.

Смъртта му е оплаквана в цяла Гърция, където той е уважаван като народен воин. Тялото му е върнато в Англия, с цел да бъде заровено в Уестминстърското абатство. Заради неговия „ подозрителен морал “ обаче това не се случва. Той е заровен в дома на предците си Нюстед Абатство, в Нотингамшир.

Инфо: Факти