Китаец натрупа състояние с отдаване на африкански IP адреси
Лу Хенг е съумял да построи мултимилионен бизнес, възползвайки се от недостига на интернет адреси в световен мащаб
Китайският бизнесмен Лу Хенг е съумял да построи мултимилионен бизнес, възползвайки се от недостига на интернет адреси в световен мащаб и административни пропуски в ръководството на африканската мрежа. Историята на 37-годишния предприемач, който управлява милиони IP адреси, предопределени в началото за развиването на интернет в Африка, бе разказана в петък от The Wall Street Journal.
Хенг, който живее в Нидерландия, ръководи компанията Cloud Innovation, записана на Сейшелските острови. Чрез нея той отдава чартърен към 6.2 милиона IPv4 адреса на клиенти отвън африканския континент, генерирайки големи облаги на гърба на ресурсен недостиг, който спъва цифровото развиване на най-бедния континент.
Схемата с " непотребните " адреси
В основата на бизнеса на Лу Хенг стои изчерпването на остарелия стандарт интернет адреси – IPv4. Тъй като светът разполага единствено с към 4.3 милиарда такива комбинации, цената им на вторичния пазар пораства непрестанно. Между 2013 и 2016 година, когато интернет инфраструктурата в Африка към момента е едва развита, районният интернет указател Afrinic дава на компанията на Хенг над 6 милиона IP адреса.
По това време разпоредбите на Afrinic не не разрешават категорично потреблението на тези запаси отвън района. Хенг се възползва от този пропуск и стартира да отдава адресите чартърен на световни компании, които изпитват остра потребност от тях за своите сървъри и услуги. Според WSJ, бизнес моделът му разрешава да печели сред 5% и 10% от цената на адреса годишно, трансформирайки първичната инвестиция в непрекъснат поток от доходи.
Войната с Afrinic
Проблемите стартират през 2020 година, когато новото управление на Afrinic пробва да си върне контрола върху ресурсите. Организацията упреква Лу Хенг в нарушаване на разпоредбите и упорства, че адресите би трябвало да обслужват африкански консуматори, а не клиенти в Европа или Азия.
В отговор китайският бизнесмен стартира невиждана юридическа атака. Той завежда десетки каузи в Мавриций, където е седалището на Afrinic. През юли 2021 година съдът замразява банковите сметки на организацията, което на процедура сковава активността ѝ и я изпраща в процедура по неплатежоспособност.
" Това разрешава на бизнеса да употребява цифрови запаси, които другояче биха лежали без работа, " твърди Лу Хенг, представен от The Wall Street Journal, защитавайки правото си да оперира с адресите.
Бъдещето на африканския интернет
Ситуацията основава сериозен казус в ръководството на световната мрежа. Докато правосъдните разногласия не престават, африканските интернет снабдители изпитват усложнения да получат нови адреси за разширение на мрежите си.
През септември 2025 година Afrinic избра нов ръб на шефовете в опит да рестартира активността си и да излезе от рецесията. Въпреки това, Лу Хенг продължава да управлява забележителна част от ресурсите, а юридическият лабиринт към собствеността им остава неразплетен. Преходът към новия стандарт IPv6 би решил казуса дълготрайно, само че бавното внедряване на технологията подсигурява, че бизнесът със остарели адреси ще остане рентабилен още дълго време.
Китайският бизнесмен Лу Хенг е съумял да построи мултимилионен бизнес, възползвайки се от недостига на интернет адреси в световен мащаб и административни пропуски в ръководството на африканската мрежа. Историята на 37-годишния предприемач, който управлява милиони IP адреси, предопределени в началото за развиването на интернет в Африка, бе разказана в петък от The Wall Street Journal.
Хенг, който живее в Нидерландия, ръководи компанията Cloud Innovation, записана на Сейшелските острови. Чрез нея той отдава чартърен към 6.2 милиона IPv4 адреса на клиенти отвън африканския континент, генерирайки големи облаги на гърба на ресурсен недостиг, който спъва цифровото развиване на най-бедния континент.
Схемата с " непотребните " адреси
В основата на бизнеса на Лу Хенг стои изчерпването на остарелия стандарт интернет адреси – IPv4. Тъй като светът разполага единствено с към 4.3 милиарда такива комбинации, цената им на вторичния пазар пораства непрестанно. Между 2013 и 2016 година, когато интернет инфраструктурата в Африка към момента е едва развита, районният интернет указател Afrinic дава на компанията на Хенг над 6 милиона IP адреса.
По това време разпоредбите на Afrinic не не разрешават категорично потреблението на тези запаси отвън района. Хенг се възползва от този пропуск и стартира да отдава адресите чартърен на световни компании, които изпитват остра потребност от тях за своите сървъри и услуги. Според WSJ, бизнес моделът му разрешава да печели сред 5% и 10% от цената на адреса годишно, трансформирайки първичната инвестиция в непрекъснат поток от доходи.
Войната с Afrinic
Проблемите стартират през 2020 година, когато новото управление на Afrinic пробва да си върне контрола върху ресурсите. Организацията упреква Лу Хенг в нарушаване на разпоредбите и упорства, че адресите би трябвало да обслужват африкански консуматори, а не клиенти в Европа или Азия.
В отговор китайският бизнесмен стартира невиждана юридическа атака. Той завежда десетки каузи в Мавриций, където е седалището на Afrinic. През юли 2021 година съдът замразява банковите сметки на организацията, което на процедура сковава активността ѝ и я изпраща в процедура по неплатежоспособност.
" Това разрешава на бизнеса да употребява цифрови запаси, които другояче биха лежали без работа, " твърди Лу Хенг, представен от The Wall Street Journal, защитавайки правото си да оперира с адресите.
Бъдещето на африканския интернет
Ситуацията основава сериозен казус в ръководството на световната мрежа. Докато правосъдните разногласия не престават, африканските интернет снабдители изпитват усложнения да получат нови адреси за разширение на мрежите си.
През септември 2025 година Afrinic избра нов ръб на шефовете в опит да рестартира активността си и да излезе от рецесията. Въпреки това, Лу Хенг продължава да управлява забележителна част от ресурсите, а юридическият лабиринт към собствеността им остава неразплетен. Преходът към новия стандарт IPv6 би решил казуса дълготрайно, само че бавното внедряване на технологията подсигурява, че бизнесът със остарели адреси ще остане рентабилен още дълго време.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ