Лозенската планина е едно от любимите места на софиянци за

Лозенската планина е едно от обичаните места на софиянци за разпускаща разходка през почивните дни, изключително онази нейна част, която бавно се извисява над Панчаревското езеро. Някъде там, на метри по ската надолу от отъпканата пътека, се крие, забелязвана от малко на брой, група кактуси. Като всяка екзотика, и тя е обгърната в тайнственост и митове.

Според по-популярните теории за тяхната поява, въртящи се из интернет, семената им са пренесени от птици или от средиземноморски циклон, довял пясък от Сахара. Това обаче е прекомерно малко евентуално, считат откриватели от Българска академия на науките. Изглежда това е дело на природолюбители. Там има три типа от рода Опунция. Този факт приказва, че най-вероятно някой ги е засадил с най-хубави планове - да облагороди пейзажа. Макар и доста красиви и екзотични, кактусите са нежелателен завоевател в нашата природа. Колониите от тези растения, присъщи за Америка или Средиземноморието, малко по малко престават да бъдат екзотика в България.

 През последните години, за жалост, все по-често откриваме в страната залежи на подивели кактуси. Трябва да се знае, че и в Америка кактусите порастват освен в тропическите елементи. Някои от типовете се срещат и в умерени географски ширини, тъй че устоят при ниски температури. Именно такива типове, пренесени у нас, могат да подивеят и да се популяризират в нашите условия, без проблем издържайки температури до минус 30 градуса.

 Учените познават най-малко 11 залежи, като от типовете най-широко публикувана е елементарната опунция. Трудно е да се дефинира, по кое време се появяват първите кактуси в България. Това, което сигурно знаем, обаче, е че, първите документирани внасяния на кактуси в България, които могат да устоят на външни условия, са станали през 20-те и 30-те години на ХХ век. Садени са на някои места, като да вземем за пример в царските дворци – в Евксиноград, Кричим, като декоративни типове. В някои южни елементи на страната – да вземем за пример в Харманли, или в Белослав (в непосредственост до морската ни столица Варна - бел.ред.), са отглеждани като вечнозелени растения в гробищните паркове, откъдето по-късно са „ избягали “. Днес в Харманли и Белослав се намират едни от най-големите подивели популации от кактуси в България.

 Експерименти със засаждането на южните растения са правени и в интервала 1930-1933 година на Змийския остров, през днешния ден – Свети Тома, наоколо до устието на река Ропотамо. За 20-30 години тези непознати за нашите земи типове безусловно подивяват и заемат съвсем целия остров. Кактусите са публикувани и в региона на великотърновското село Пушево, където се трансформират в туристическа атракция. Местните хора дотолкоз се гордеят с тази забележителност, че провеждат Фестивал на кактусите.

 Поляната с диворастящи кактуси се намира в местността " Дола " на към 400 м. югоизточно от центъра на село Пушево. В долът, край реката, директно в подножието на поляната с кактусите се намира луксозната лековита чешма " Бисерна вода ". На поляната, на повърхност от над 1 декар, неизвестно по какъв начин са се развъдили голям брой туфи от необикновените за Балканите кактуси. Никой не знае по кое време тъкмо са се появили. Хората се майтапят, че като че ли живеят в Мексико. И в това може и да има прочут аргумент. Кактусите са от типа Опунция (Opuntia) и родината им е точно Мексико. А поради обстоятелството, че остарялото име на селото е Гурбетчийско и негови поданици са ходили на гурбет по Северна Америка, изцяло допустимо е и някой завърнал се гурбетчия да е донесъл в багажа си няколко чепки от необикновеното, бодливо и красиво растение. И част от бързо размножаващите се и елементарно прихващащи се кактуси да са били изхвърлени в близкия дол. В началото никой не знаел по какъв начин се споделят странните цветя и в селото почнали да ги назовават жаби, заради необятните им, зелени листа. А цветовете им назовават със страната дума урки.

 През месеците май-юни нормално цъфтят с луксозни, сладникаво ухаещи, жълти и червени цветове. Плодовете им са известни като бодлива круша. Във вътрешността си този другоземен плод е мрачно червен, компактен и изпълнен с дребни ядливи семенца. Вкусът му е сладостен, а ароматът - пресен, напомнящ на любеница. Една приблизително огромна бодлива круша съдържа към 40 калории. Тя е отличен източник на витамин С и фибри и потвърдено оказва помощ за контролиране на равнищата на кръвната захар, както и като диуретик и антихеморагично средство. Преди появяването на антибиотиците и имунизациите, този плод е употребен за лекуване и на вирусни инфекции. Бодливите круши би трябвало да бъдат деликатно обелени преди консумация благодарение на щипки или дебели ръкавици, тъй като бодливата им повърхнина може да нарани ръцете. Вътрешността на плода може да се сервира с кисело мляко, да се добави към салати или мюсли. От плода може да се направи пюре и да се употребява за сосове, дресинги, ликьор, мармалад. Пюрето може да бъде замразено и употребявано след време като плънка в сладкиши и охладени питиета. В цялото си величие бодливите растения могат да се видят от края на май до първата половина на юли, като най-обилен е цъфтежът им през юни.

 Добре е да се знае, че въпреки и доста красиви и екзотични, те са нежелани в нашата природа. Кактусите илюстрират един много сериозен проблем – този, за инвазивните непознати типове. Това са типове, които не са присъщи за нашата страна, най-често са пренесени от други елементи на Европа или от други континенти и, попаднали в нашите условия, могат да се приспособят и подивеят. Те обаче стартират да се популяризират толкоз бързо и са толкоз сполучливи, че трансформират обещано място единствено в кактусово съобщество, като изместват нашите типове и могат да основат проблем за стопанската система ни.

Инфо: www.bnr.bg