Лява партия е необходима, но да бъде истинска
ЛОЗАН ТАКЕВ е роден в София на 6 март 1946 година Член на Съюз на българските писатели, на Съюз на българските журналисти, ръководител на Движението на ветераните в Българска социалистическа партия - София, създател и издател на " Софийски бюлетин " от високосната 1996 година Има десетки книги за деца, ирония, поезия, лозанки. Автор на текстовете на детски, занимателни и сатирични песни - над 120. Носител на " Златно перо " на Съюз на българските журналисти за 2011 година, както и на Наградата за комизъм и ирония на Съюз на българските писатели - 2019 година Десетина години от биографията му са свързани с Националната телевизия, където е бил основен редактор на " Детски и юношески излъчвания ".
- Как се усеща Лозан Такев на 80?
- На 80 години към този момент не подлежиш на боен ресурс и си надалеч от НАТО. Не ти желаят даже членски импорт в Съюза на българските писатели. На 80 години човек е самостоятелен и същински свободен... А персонално аз " ходя към храма божи/ със вярата най-малко,/ без секса към този момент можем,/ само че без бастуна - не ".
- Ако животът е кинолента, кои са най-ярките мемоари, които бихте присъединили в нея и какъв филм ще се получи? Може ли да ни разкажете в обобщение сюжета на кино лентата?
- Навремето с Митко Щерев написахме песента " Нямо кино ". Лили Иванова я изпя великолепно. И в този момент е една от обичаните ми песни дружно със " Северина ". " Нямо кино " не звуча по радиото, а единствено на концерти. Имаше комисия, която не позволяваше всички песни да имат ефир по креативен и други съображения. В текста имаше стих " филмът за учащи неразрешен ". После Лили спря от репертоара си песента. И по този начин " Нямо кино " остана в забвение.
А бих желал още веднъж да звучат такива песни...
- Написахте ли стихотворение, обвързвано с рождения Ви ден и изминатия до момента път?
- За 80-годишнината си написах цяла нова книга - " Моята домова книга ", събрала лозанките ми от последните месеци.
- Автор сте на доста поетични произведения. Има ли място в днешния живот за лирика?
- Някога Вапцаров е написал: " Не, в този момент не е за лирика ". Всяко време има място за лирика, даже тогава, когато по-малко се чете такава. Поезията е глътка въздух и в бездуховно време... /> - Известен сте и с острото си перо като сатирик, Вашите лозанки са търсени и представени от феновете на парливото слово. Как си обяснявате това?
- Сатирата ми влезе в една предходна книга - " Смехоубежище ". Моите лозанки намирам и като справочник на преходното време и измененията, които са към нас... На смешка, на подбив, те станаха мой книжовен изказ и израз през демокрацията. Няколко десетки хиляди са в творчеството ми за последните двайсет-трийсет години. Лозанките са част от живота ми. Имат място в няколко пенсионерски вестника, във фейсбук постоянно ги четат няколко хиляди мои другари, които са и първите ми редактори...
- Вие сте публицист. Какво мислите за тази специалност у нас? Не се ли трансформира тя от ден на ден в слугинаж към мощните на деня, във честност към " вярната " евро-атлантическа линия, налагана по медиите у нас? Къде е различната позиция, къде са несъгласните? Или в България е " Бай Ганьо публицист ", в случай че цитираме Алеко?
- Доскоро бях член на Управителния съвет на Съюз на българските журналисти... В публицистиката очевидно има място и за мисирки, и за съществени публицисти. Без слугинаж няма по какъв начин да мине обществото ни. Бай Ганьо постоянно е считал, че има и маскари към него. Маскари има и в журналистическите среди...
- Като уверен социалист и последовател на лявата концепция, какво мислите за процесите в нашата партия? Как се стигна дотук?
- За страдание, лявата концепция също е под чертата на четирите % доверие. Самите социалисти я провалиха... А краткотрайните й водачи форсираха процеса на последователно затихване на лявото придвижване. Вижте единствено какъв брой нейни водачи дерайлираха като локомотиви, направиха свои партии и партийки, а в този момент търсят обединяване с Българска социалистическа партия. Истинските социалисти не простят на предателите и еничарите... /> - Какво може да се направи?
- Лява партия е нужна. Дори малобройна, е нужна на България. Но същинска, без съдружни съображения и игрички... Без подмолни ходове на публичната шахматна дъска.
- Трябва ли да мълчим, когато хулят историческото минало на партията, когато ни упрекват в куп " грехове ", когато се отхвърлят антифашистката битка и партизанското придвижване, когато се не помни постигнатото в социалистическия интервал?
- На тая тематика съм изключително сензитивен. Написал съм десетки лозанки за историческата памет. Сега честваме 150 години от Априлската епопея на България. И след 150 години се убеждаваме още, че не е имало турско робство, а единствено наличие, че не е имало фашизъм в историята на отечеството, а записките приказват други истини.
- Каква партия би трябвало да бъде Българска социалистическа партия?
- Когато бях курсант през 1966 година, ме одобриха в Българска комунистическа партия. Поръчител ми беше един комшия - бай Панчо, укривател, който е заравян жив в земята по време на съпротивата и фашистките години в страната ни, а в този момент има хора, които желаят да поправят историята и да ме убедят, че фашизъм не е имало в България. Българска социалистическа партия не съумя да отбрани своето минало, своите предшественици, срамуваше се да произнесе думата социализъм, премълча за подвига на героите, искаше да я уважат в Европа, зачерта другарството си с Русия... Точно такава Българска социалистическа партия не желая да има...
- Вашето отношение по такива значими въпроси като приемането на еврото, България и Европейския съюз, България и НАТО, спора в Украйна?
- И за Украйна нещата не са еднопосочни. Без да съм путинист, поддържам съветската политика във връзка с нацизма, избил хиляди руснаци на територията на Украйна, както и против превръщането на някогашната руска република в плацдарм за европейски наказания и натовски проекти... Можем да сме в Европейския съюз, в случай че пазиме българските национални ползи на първо място, даже и в НАТО да сме, България като една човешка длан да е суверенна част от Европа, а не да изпълняваме на първо време това, което желаят Урсулите...
- Какво мислите за налаганата от формалната ни власт ненавист към Русия? Защо се отхвърля и не разрешава всичко съветско? Не е ли в последна сметка точно Русия най-логичният ни другар и съдружник?
- Някога Николай Петев беше написал, че не желае да обича незаконно Русия. Аз също няма да мога да си изкривя душата и да не помни историческото минало, което е част от българската история. Радвам се и на поздравите, които ми изпрати госпожа Елеонора Митрофанова по случай 80-ия ми рожден ден...
- Вашето мнение за бъдещето на България и на света? Накъде вървим? Осъзнаваме ли отговорността на пътя?
- Има един стих от известна българска ария, в която Михаил Белчев споделя, че в България ще бъде по-добре всичко, само че единствено за едно ще съжалява, че няма да го има него някой ден... Вече и него го няма, Бог да го елементарни, нека останалото се сбъдне за всички останали. Надявам се и с мен да е по този начин.
- Какво си пожелавате за бъдещето и какво бихте поискали на нашите читатели?
- Сегашното време за България не е най-светлото й бъдеще. Твърде скъпа е светлинката в тунела за множеството хора. Затова и на мен не ми се потегля, както на Недялко Йорданов, само че постоянно споделям, че и не ми се остава в такава България...
Стихотворение от ЛОЗАН ТАКЕВ
ВИНА
На вересия, споделят,
дългът е предплатен...
С обич против омраза
бе моят стих скрепен...
Живях на вересия.
Прощавах на врага.
И имах вяра на Русия.
Дори и през днешния ден. Сега...
Живях на вересия.
Раздавах доброта.
И знам къде се крие
през днешния ден моята виновност.
- Как се усеща Лозан Такев на 80?
- На 80 години към този момент не подлежиш на боен ресурс и си надалеч от НАТО. Не ти желаят даже членски импорт в Съюза на българските писатели. На 80 години човек е самостоятелен и същински свободен... А персонално аз " ходя към храма божи/ със вярата най-малко,/ без секса към този момент можем,/ само че без бастуна - не ".
- Ако животът е кинолента, кои са най-ярките мемоари, които бихте присъединили в нея и какъв филм ще се получи? Може ли да ни разкажете в обобщение сюжета на кино лентата?
- Навремето с Митко Щерев написахме песента " Нямо кино ". Лили Иванова я изпя великолепно. И в този момент е една от обичаните ми песни дружно със " Северина ". " Нямо кино " не звуча по радиото, а единствено на концерти. Имаше комисия, която не позволяваше всички песни да имат ефир по креативен и други съображения. В текста имаше стих " филмът за учащи неразрешен ". После Лили спря от репертоара си песента. И по този начин " Нямо кино " остана в забвение.
А бих желал още веднъж да звучат такива песни...
- Написахте ли стихотворение, обвързвано с рождения Ви ден и изминатия до момента път?
- За 80-годишнината си написах цяла нова книга - " Моята домова книга ", събрала лозанките ми от последните месеци.
- Автор сте на доста поетични произведения. Има ли място в днешния живот за лирика?
- Някога Вапцаров е написал: " Не, в този момент не е за лирика ". Всяко време има място за лирика, даже тогава, когато по-малко се чете такава. Поезията е глътка въздух и в бездуховно време... /> - Известен сте и с острото си перо като сатирик, Вашите лозанки са търсени и представени от феновете на парливото слово. Как си обяснявате това?
- Сатирата ми влезе в една предходна книга - " Смехоубежище ". Моите лозанки намирам и като справочник на преходното време и измененията, които са към нас... На смешка, на подбив, те станаха мой книжовен изказ и израз през демокрацията. Няколко десетки хиляди са в творчеството ми за последните двайсет-трийсет години. Лозанките са част от живота ми. Имат място в няколко пенсионерски вестника, във фейсбук постоянно ги четат няколко хиляди мои другари, които са и първите ми редактори...
- Вие сте публицист. Какво мислите за тази специалност у нас? Не се ли трансформира тя от ден на ден в слугинаж към мощните на деня, във честност към " вярната " евро-атлантическа линия, налагана по медиите у нас? Къде е различната позиция, къде са несъгласните? Или в България е " Бай Ганьо публицист ", в случай че цитираме Алеко?
- Доскоро бях член на Управителния съвет на Съюз на българските журналисти... В публицистиката очевидно има място и за мисирки, и за съществени публицисти. Без слугинаж няма по какъв начин да мине обществото ни. Бай Ганьо постоянно е считал, че има и маскари към него. Маскари има и в журналистическите среди...
- Като уверен социалист и последовател на лявата концепция, какво мислите за процесите в нашата партия? Как се стигна дотук?
- За страдание, лявата концепция също е под чертата на четирите % доверие. Самите социалисти я провалиха... А краткотрайните й водачи форсираха процеса на последователно затихване на лявото придвижване. Вижте единствено какъв брой нейни водачи дерайлираха като локомотиви, направиха свои партии и партийки, а в този момент търсят обединяване с Българска социалистическа партия. Истинските социалисти не простят на предателите и еничарите... /> - Какво може да се направи?
- Лява партия е нужна. Дори малобройна, е нужна на България. Но същинска, без съдружни съображения и игрички... Без подмолни ходове на публичната шахматна дъска.
- Трябва ли да мълчим, когато хулят историческото минало на партията, когато ни упрекват в куп " грехове ", когато се отхвърлят антифашистката битка и партизанското придвижване, когато се не помни постигнатото в социалистическия интервал?
- На тая тематика съм изключително сензитивен. Написал съм десетки лозанки за историческата памет. Сега честваме 150 години от Априлската епопея на България. И след 150 години се убеждаваме още, че не е имало турско робство, а единствено наличие, че не е имало фашизъм в историята на отечеството, а записките приказват други истини.
- Каква партия би трябвало да бъде Българска социалистическа партия?
- Когато бях курсант през 1966 година, ме одобриха в Българска комунистическа партия. Поръчител ми беше един комшия - бай Панчо, укривател, който е заравян жив в земята по време на съпротивата и фашистките години в страната ни, а в този момент има хора, които желаят да поправят историята и да ме убедят, че фашизъм не е имало в България. Българска социалистическа партия не съумя да отбрани своето минало, своите предшественици, срамуваше се да произнесе думата социализъм, премълча за подвига на героите, искаше да я уважат в Европа, зачерта другарството си с Русия... Точно такава Българска социалистическа партия не желая да има...
- Вашето отношение по такива значими въпроси като приемането на еврото, България и Европейския съюз, България и НАТО, спора в Украйна?
- И за Украйна нещата не са еднопосочни. Без да съм путинист, поддържам съветската политика във връзка с нацизма, избил хиляди руснаци на територията на Украйна, както и против превръщането на някогашната руска република в плацдарм за европейски наказания и натовски проекти... Можем да сме в Европейския съюз, в случай че пазиме българските национални ползи на първо място, даже и в НАТО да сме, България като една човешка длан да е суверенна част от Европа, а не да изпълняваме на първо време това, което желаят Урсулите...
- Какво мислите за налаганата от формалната ни власт ненавист към Русия? Защо се отхвърля и не разрешава всичко съветско? Не е ли в последна сметка точно Русия най-логичният ни другар и съдружник?
- Някога Николай Петев беше написал, че не желае да обича незаконно Русия. Аз също няма да мога да си изкривя душата и да не помни историческото минало, което е част от българската история. Радвам се и на поздравите, които ми изпрати госпожа Елеонора Митрофанова по случай 80-ия ми рожден ден...
- Вашето мнение за бъдещето на България и на света? Накъде вървим? Осъзнаваме ли отговорността на пътя?
- Има един стих от известна българска ария, в която Михаил Белчев споделя, че в България ще бъде по-добре всичко, само че единствено за едно ще съжалява, че няма да го има него някой ден... Вече и него го няма, Бог да го елементарни, нека останалото се сбъдне за всички останали. Надявам се и с мен да е по този начин.
- Какво си пожелавате за бъдещето и какво бихте поискали на нашите читатели?
- Сегашното време за България не е най-светлото й бъдеще. Твърде скъпа е светлинката в тунела за множеството хора. Затова и на мен не ми се потегля, както на Недялко Йорданов, само че постоянно споделям, че и не ми се остава в такава България...
Стихотворение от ЛОЗАН ТАКЕВ
ВИНА
На вересия, споделят,
дългът е предплатен...
С обич против омраза
бе моят стих скрепен...
Живях на вересия.
Прощавах на врага.
И имах вяра на Русия.
Дори и през днешния ден. Сега...
Живях на вересия.
Раздавах доброта.
И знам къде се крие
през днешния ден моята виновност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ