Ловци поискаха по-либерални права в новия закон
Ловци желаеха повече права и независимост на дейностите им да бъдат регламентирани в новия Закон за лова, който към този момент е минал през публично разискване и следва да влезе за гласоподаване в Парламента. Това стана на среща, проведена от локалното Ловно-рибарско сдружение „ Сокол “, на която бяха поканени деветимата народни представители от Пазарджишки изборен регион. От тях се отзоваха шестима: Надя Клисурска, Десислава Костадинова, Десислава Тодорова, Димитър Гечев, Даниела Малешкова и проф. Станислав Станилов. Форума почетоха още локалният регионален водач на ГЕРБ Найден Шопов и регионалният шеф Стефан Мирев.
Събирането на подписката е почнало преди година, заяви водачът на сдружението на авджиите Евгени Абаджиев, който е и ръководител на Инициативния комитет за събирането й. До момента към нея са се включили хора от над 60 сдружения в цялата страна с 47 000 ловци.
Главните претенции са за удължение на периодите за ловуване. За дивата свиня, да вземем за пример, в този момент е позволен отстрел от 15 октомври до началото на януари. Абаджиев акцентира, че в случай че бъде продължен до края на януари, от една страна ще се контролира популацията на дивите свине и разпространяването на африканска чума, от друга – те ще нанасят по-малко вреди на земеделието.Подобно е и ограничаването за водоплаващ дивеч. За патици да вземем за пример периодите завършват при започване на февруари, тъй като е взето поради мнение на специалисти, че от същия месец на годината стартира размножителния интервал. Нито една двойка птици не стартира да гнезди толкоз рано, съобщи Абаджиев.
Следващ проблем, показан от него е задължението за ловните организации да обезпечават по 70 хектара ловна повърхност за всеки от членовете си. Така се стига до парадоксалната обстановка в нито едно съдружие в района сега да не могат да се одобряват членове, като се изключи Панагюрище. Желаещите да предадат занаята на синове и внуци ги записват и в Северна България, където поради обезлюдяването е по-възможно да се намерят места. Същевременно тук има дружинки с внушителна по лист членска маса, а на лов едвам се събират по петима-шестима. Като образец Абаджиев уточни „ Тополница “, в което членуват към 200 души, на за излет едвам се образуват групи от по 10-20 индивида. Причината – доста от авджиите, записани тук, след това се изселват в София, Пловдив или други огромни градове и на процедура не ловуват в района. Затова предлагането е ловното повърхност да стане целесъобразна, не наложителна.
Председателят засегна и казуса със скитащите кучета и котки, които с времето подивяват. Тогава потеглят из полетата и унищожават маса потребен дивеч – птици, дребни зайчета и даже дребни сърни. На година единствено пазарджишкото сдружение разселва над 4000-5000 екземпляра потребен дивеч на стойност към 50 000 лв. и желаят по-сериозна отбрана на тези вложения. От екоорганизации обаче се оказва напън да не се позволява избиването на тези хищници, евентуално с вярата за тях от Европейски Съюз да бъдат отпуснати пари за приюти. Същевременно е мъчно да се потвърди дали едно куче е безстопанствено, тъй като всеобщо пастири не съблюдават задължението си да поставят „ спъвачки “. Пазачите на стадата пък били „ като вълци “, нападали ловните си себеподобни.
Поставен беше и въпросът с потреблението на токсични препарати в това число неразрешени, в земеделието. Тяхна жертва нерядко стават птици, зайци, в които организациите на авджиите също влагат значително средства, по тази причина предлагането е да бъде очакван по-сериозен надзор от страна на Агенцията по храните и по-конкретно – структурите й за растителна отбрана.
Събирането на подписката е почнало преди година, заяви водачът на сдружението на авджиите Евгени Абаджиев, който е и ръководител на Инициативния комитет за събирането й. До момента към нея са се включили хора от над 60 сдружения в цялата страна с 47 000 ловци.
Главните претенции са за удължение на периодите за ловуване. За дивата свиня, да вземем за пример, в този момент е позволен отстрел от 15 октомври до началото на януари. Абаджиев акцентира, че в случай че бъде продължен до края на януари, от една страна ще се контролира популацията на дивите свине и разпространяването на африканска чума, от друга – те ще нанасят по-малко вреди на земеделието.Подобно е и ограничаването за водоплаващ дивеч. За патици да вземем за пример периодите завършват при започване на февруари, тъй като е взето поради мнение на специалисти, че от същия месец на годината стартира размножителния интервал. Нито една двойка птици не стартира да гнезди толкоз рано, съобщи Абаджиев.
Следващ проблем, показан от него е задължението за ловните организации да обезпечават по 70 хектара ловна повърхност за всеки от членовете си. Така се стига до парадоксалната обстановка в нито едно съдружие в района сега да не могат да се одобряват членове, като се изключи Панагюрище. Желаещите да предадат занаята на синове и внуци ги записват и в Северна България, където поради обезлюдяването е по-възможно да се намерят места. Същевременно тук има дружинки с внушителна по лист членска маса, а на лов едвам се събират по петима-шестима. Като образец Абаджиев уточни „ Тополница “, в което членуват към 200 души, на за излет едвам се образуват групи от по 10-20 индивида. Причината – доста от авджиите, записани тук, след това се изселват в София, Пловдив или други огромни градове и на процедура не ловуват в района. Затова предлагането е ловното повърхност да стане целесъобразна, не наложителна.
Председателят засегна и казуса със скитащите кучета и котки, които с времето подивяват. Тогава потеглят из полетата и унищожават маса потребен дивеч – птици, дребни зайчета и даже дребни сърни. На година единствено пазарджишкото сдружение разселва над 4000-5000 екземпляра потребен дивеч на стойност към 50 000 лв. и желаят по-сериозна отбрана на тези вложения. От екоорганизации обаче се оказва напън да не се позволява избиването на тези хищници, евентуално с вярата за тях от Европейски Съюз да бъдат отпуснати пари за приюти. Същевременно е мъчно да се потвърди дали едно куче е безстопанствено, тъй като всеобщо пастири не съблюдават задължението си да поставят „ спъвачки “. Пазачите на стадата пък били „ като вълци “, нападали ловните си себеподобни.
Поставен беше и въпросът с потреблението на токсични препарати в това число неразрешени, в земеделието. Тяхна жертва нерядко стават птици, зайци, в които организациите на авджиите също влагат значително средства, по тази причина предлагането е да бъде очакван по-сериозен надзор от страна на Агенцията по храните и по-конкретно – структурите й за растителна отбрана.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ