Ловеч е неговият космос - и буквално, и преносно, макар

Ловеч е неговият космос - и безусловно, и преносно, въпреки животът му да протича сред родния град и Берлин. Привързаността си трансформира в дейности - дружно с другари възвръщат кино " Космос ", желае да издигне морски фар, нищо че Ловеч няма бряг, прави обществено ангажирано кино. Мечтае и за обичаен музикален фестивал.

Той е режисьорът Цветомир Матев, който споделя, че " Ловеч е обич ". Нея трансформира в мотор за културни планове.

След като научихме за всичките му начинания, поканихме Цветомир да взе участие в парньорската ни графа с, фамилната компания с над 130-годишна история, с която описваме за хора, които носят смяната. Идеята е, че от време на време огромните промени стартират с нечии дребни стъпки.

Матев приключва кино постановка и се занимава с кино и телевизия. През 2016 година той и негови състуденти - Павел Павлов и Ивайло Коцев - вземат решение и съумяват да върнат към живот кино " Космос ". Преди това близо 20 години то стои затворено.

„ Киното е едно от най-социалните места – излизаш, виждаш се с другари, гледаш филми, разширяваш светогледа си. Това постоянно е липсвало. Киното е по едно и също време групово и персонално прекарване “, споделя Матев.



В началото подхожда с съмнение, само че концепцията бързо се трансформира в общ план с ясна цел – да се сътвори стабилно културно пространство. „ Моето предпочитание беше, в случай че вършим нещо, то да има устойчиви корени, тъй че да продължи с времето, да не е еднократно. “

През 2020 година залата е актуализирана с нови седалки и по-функционално систематизиране. Киното се ръководи от млад екип, който продължава да поддържа неговия дух и значение.



Днес то е дейна част от културния живот в града с постоянни прожекции и разнообразна стратегия. „ През годините виждам по какъв начин киното се трансформира в обществено място, което младежите постоянно посещават. Тези, които към този момент не живеят в града, като се върнат, идват с децата си. Това има значение. “

Дебют с идея: филм за младите и против културата на „ лесния живот “

Срещите на режисьора с младежи във възобновеното кино го въодушевяват за различен план. Цветомир Матев приготвя своя пълнометражен дебют – обществен филм с присъединяване на младежи, множеството от които без актьорски опит.

„ Виждам какво ги вълнува, какво гледат, какво ги оформя. Киното има силата да задава въпроси и да предлага опция “, споделя той.



Филмът е умислен като контрапункт на всеобщата просвета, която съгласно Матев господства в последните години. „ Чалгата не е просто музика. Това е просвета, която пропагандира лесния живот, устрема към пари и статус без изпитание. И това се трансформира в модел за подражателство. “

За него изкуството не е неутрално – изключително когато приказва на младите. „ Ние, хората на изкуството, имаме дълг – да предложим различен роман, в който има човещина, отговорност и избор. “

Домът като чувство

Една от най-емоционалните начинания на Цветомир Матев, която е в развой на реализиране, е планът „ Дом “ – концепция, въодушевена от пътешестване до Сингапур. В Музея на модерното изкуство той попада на експозиция от детски рисунки, в която всяко дете стартира със силуета на врата, а към нея разпростира своята визия за дом. „ Всяка рисунка беше друга, само че във всяка се усещаше нещо същинско – горест, наслада, блян. Това ме раздруса. “

Матев взема решение да приспособява тази идея у нас - по този начин рисунки на български деца се трансформират в сюжети за късометражни филми. „ Децата рисуват, а след това студенти по драматургия създават техните истории в къси филми. Така изкуството става мост сред поколенията – децата приказват, възрастните ги чуват. “

Проектът събира в себе си няколко значими задачи – креативно изложение, обществена сензитивност, междувъзрастова връзка и обучение посредством изкуство. И демонстрира по какъв начин домът не всеки път е място – от време на време е въпрос на чувство, въображение и вяра.

Символите на връщането

Може би най-символичният план, върху който Цветомир Матев работи, е основаването на морски фар в Ловеч. Целта е на едно от високите места в града да се построи нова културна забележителност.

„ Имаме крепостта Хисаря, покрития мост на Колю Фичето, Вароша – само че какво остава от нашето потомство? Какво ще споделя за нас след време? “, споделя Матев. Много хора го питат: „ Защо морски фар в Ловеч? “ – „ Фарът сочи пътя към дома. Това е светлина за тези, които са напуснали, само че желаят да се върнат. За мен това е културата – нещо, което осветява пътя. “



Предстои да бъде разгласен конкурс за млади архитекти, които да дадат форма на тази концепция. За град като Ловеч, където демографският отлив е действителност, планът е жест на принадлежност и посока, ориентиран към тези, които още имат вяра в завръщането. „ Искам този фар да приказва на езика на нашето време “, споделя Матев.

Културата като дълготрайно събитие

Цветомир има вяра, че Ловеч има потребност от възкръсване и че тази сила може да пристигна от културни събития с обсег. През 2019 година той провежда музикалния фестивал L.O.V.E. CHange, който притегля интернационалните актьори като Morcheeba. „ Да има музикален фестивал в Ловеч си беше някаква моя фантазия от много време “, споделя режисьорът.

Спомня си безплатните концерти на площада в града отпреди години, които са оставили ярка диря у хората. „ Знам, че тогава беше изключителна страст за всички. Искахме да създадем нещо сходно, само че по нов метод – стабилно, с бъдеще. “

За да може един фестивал да се развива, Матев е уверен, че не би трябвало да бъде изцяло безвъзмезден. „ Хората би трябвало да дадат своя дан, с цел да припознаят нещо като свое. Да го оценят. " Билети са пуснати, ползата е налице, само че се сблъскват с непредвиден проблем: няма къде да настанят гостите.



„ Всички хотели, всички къщи за посетители – всичко беше резервирано безусловно за часове. Започнахме да получаваме куп запитвания от хора, които желаеха да дойдат, само че нямаха къде да останат. И тогава си дадохме сметка, че просто в този си тип фестивалът не може да продължи. Липсваше инфраструктурата. “

Въпреки това Цветомир не възприема спирането като неуспех. Напротив – за него това е част от един по-дълъг път. „ Няма по какъв начин едно огромно събитие да се роди от нищото и незабавно да стане традиция. Това беше стъпка. И имам вяра, че ще се върне – в друга форма, в друго време. Със сигурност тази концепция още живее в мен. “

Малките жестове като дълг

За Цветомир Матев смяната не стартира с огромни планове, а с всекидневни дейности. „ Малките жестове могат да създадат деня на един човек по-добър – даже единствено една усмивка, привет, жест на внимание “, споделя той.

В по-дълбок смисъл има вяра, че всичко зависи от нас – от метода, по който се държим със средата и с общността. „ Да не си хвърляш боклука където ти падне, да не подритваш непознатите боклуци, а да ги събереш. Това е част от отношението към мястото, в което живееш. “

Матев акцентира, че през годините е срещал поддръжка от институции и община. „ Не е правилно, че нищо не става и че никой не оказва помощ. ", споделя той. Но прибавя, че отговорността е наша - интензивността не е избор, а обвързване на всеки от нас.

е фамилен бранд, който над 130 години оказва помощ на хората по целия свят да основават повече от моментите, които са в действителност значими, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.

Сега марката чества и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и фамилии през 1995 година За този интервал Dr. Oetker се трансформира в неизменима част от всяко домакинство.

„ Малките жестове са от огромно значение “ е посланието на компанията. От основаването си Dr. Oetker България концентрира работата си към “малките “ неща, които ни свързват и събират, които ни вършат семейство точно в онази част от вкъщи - към трапезата. Кухнята е това магическо място, където обичаната торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи дарове. Достатъчен е дребен жест, само че подготвен от сърце и с обич. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.

Всичко стартира през 1891 година в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се употребява вкъщи. Формулата на бакпулвера към този момент е съществувала, само че единствен Д-р Йоткер съумява освен да формулира точното съответствие на съставките, само че и да сътвори примес, която може да се съхранява у дома. Това е било гражданска война в домашното сладкарство, тъй като до преди този момент обичайният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с доста яйца и поради това е бил скъпо начинание.

Ванилената захар на Dr. Oetker e идващият артикул, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на дребните кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя отмерено в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - истинският пудинг на марката, който бързо се трансформира в обичан десерт на дребни и огромни с финия си усет.

Dr. Oetker основава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти вкъщи. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специфичния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.

Днес, с повече от 130 години история зад тила си, Dr. Oetker продължава да е фамилна компания, присъстваща в над 40 страни, а неуморният ангажимент към качество и нововъведения са я трансформирали в един от най-разпознаваемите и желани марки за висококачествени добавки за домашно сладкарство и печене и в България, и по в света.