Защо бяха екзекутирани Вещиците от Салем?
Ловът на „ вещиците в Салем “ се счита за един от най-известните процеси против „ вещици “ в историята. Тези събития се случили в американския град Салем от февруари 1692 до май 1693 година В резултат 14 дами и петима мъже били обесени, а един обвинен умрял от изтезанията. Общо 150-200 души минали през пандизите, в това число и едно четиригодишно момиченце. Най-малко петима умряли в ареста.
На 8 февруари 1692 година доктор в американския град Салем, обитаем най-вече с пуритани, огласил странна диагноза, с която почнал един от най-известните – и един от най-новите – лов на вещици в историята. Лекарят оповестил, че дъщерята на пастора и братовчедка ѝ въобще не са заболели, а са обладани дявола. След тази диагноза за една година повече от 200 души в Салем и покрайнините му били упрекнати в магьосничество. Основно - дами. Измъчвали ги и издевателствали над тях, повече от 20 не доживели момента, в който това безумство най-сетне свършило. И до през днешния ден учените не могат да разгадаят аргументите за тази всеобща нервност.
" Пуританът " от Огъст Сен-Годенс, Спрингфийлд, Масачузетс. Снимка: Daderot / Public Domain
Въпреки че към средата на XVII век правосъдните процеси против вещици били прекъснати в по-голямата част от Европа, те от време на време продължавали някъде в периферията и в американските колонии. Събитията от 1692-1693 година в Салем в този момент се преглеждат като ненадейно прекарване от предишното, против което човечеството в никакъв случай не е било застраховано. Много историци считат, че трайните последствия от тестванията са имали мощно въздействие в последвалата история на Съединени американски щати. Според историка Джордж Линкълн Бър „ магьосничеството от Салем е била скалата, върху която се е разрушила теокрацията “.
Всичко почнало през януари 1692 година, когато деветгодишната щерка на локалния свещеник в Салем Самюъл Парис - Елизабет, и неговата единадесетгодишна племенница почнали да демонстрират признаци на незнайно до момента заболяване - девойките издавали странни звуци, заемали необикновени пози, криели се в ъглите и непрекъснато се оплаквали, че като че ли някой непрекъснато ги боде с невидими игли. Поканен в къщата на пастора, доктор Уилям Григс не разкрил следи от действителни заболявания и оповестил, че девойките евентуално са били прокълнати от вещици.
Роля в тази „ диагноза “ изиграла и книга, оповестената неотдавна от американския просветител и набожен нравоучител Котън Мадър „ Паметни случаи на намесата на Провидението в делата за магьосничество и отнемане “ (1689), където по-специално се описвало по какъв начин през 1688 година в Бостън една перачка от Ирландия била упрекната в магьосническо въздействие върху децата на работодателя и екзекутирана посредством обесване.
Преподобният Котън Мадър. Peter Pelham / Public Domain
В къщата на пастора незабавно била открита „ магьосница “, отговаряща на описанието - робиня на име Титуба, която съгласно една от версиите била черна жена от Барбадос, осведомена с практиката на вуду, и от време на време плашела девойките, като им разказвала страшни истории за магьосничество, само че съгласно други източници тя била индианска или със разбъркан генезис.
Скоро броят на " болните " девойки и девойки се нараснал и приятелките на Елизабет почнали да се причисляват към тях - по-специално дванадесетгодишната Ан Пътнам.
През март 1692 година почнали арести: по показанията на девойките били хванати Титуба, Сара Гуд и Сара Озбърн, които били разпитвани с предразсъдъци и били подложени на позорен обзор, с цел да се открият, съгласно добре познатата процедура, „ демонски белези " по телата им. И трите станали комфортни цели за обвинителите: всичко към този момент било ясно за Титуба, Сара Гуд била съвсем просякиня, а Сара Озбърн била самотна и свадлива вдовица, която говорела против пуританите и не посещавала черква. Те нямали съществени бранители, а публичното мнение в началото не било на тяхна страна. Малко по-късно към тях се включила и четиригодишната Доръти, щерка на Сара Гуд. Тя признала, че е магьосница, по повод на по-големите деца, които ѝ дали обещание да се събере с майка си в пандиза. Съответно магьосничеството на самата Сара Гуд към този момент се считало за потвърдено.
Титуба и децата. Alfred Fredericks / Public Domain
След това кръгът на обвинените почнал да се уголемява измежду тези, които преди се считали за много честни и старателни енориаши: Марта Кори, Ребека Ньорс и Рейчъл Клинтън били задържани, а Марта Кори била арестувана единствено тъй като се подигравала на „ лова на вещици “, като по този метод привлякла нежелано внимание.
През април Сара Клойс, сестрата на Ребека Ньорс, била задържана дружно с Елизабет Проктър и няколко други дами. За първи път били преследвани и техните родственици от мъжки пол: Джон Проктър, брачен партньор на Елизабет, и Джайлс Кори, брачен партньор на Марта Кори. В делото било включено и името на някогашния свещеник на Салем Джордж Бъроуз, който също бил задържан. На 20 април Ан Пътнам декларирала, че е видяла „ призрака на свещеника “, който я душал и плашел, а арестуваните под изтезания почнали да свидетелстват против уважавания преди свещеник, обявявайки го за собствен водач, който ги принудил да поддържат връзка с дявола. По това време по делото към този момент имало към тридесет обвинени. На 10 май 1692 година болната бабичка Сара Озбърн първа умряла в пандиза, без да дочака процеса, който почнал същия месец.
Председателят на съда Уилям Стоутън. Harvard University Art Museum / Public Domain
Уилям Фипс, военноморски пълководец и първи губернатор на Масачузетския залив, тясно обвързван с авторитетното семейство Мадър, заради което получил високата си служба, назначил съдии, трима от които се оказали другари на създателя на прословутата книга Котън Мадър, а един - вицегубернатор. Освен това самият Котън Мадър също следял от близко процеса и подкрепял обвинителите. Председател на съда бил Уилям Стоутън, който нямал юридическо обучение. Основното доказателство за виновността на обвинените били показанията на „ потърпевшите “ девойки, които по това време към този момент били станали доста известни в града, и самопризнанията на задържаните, умопомрачени от изтезанията.
За да се повдигне обвиняване, било задоволително „ потърпевшите “ девойки да оповестят, че им се е явил „ духът “ на това или това лице, а при очна ставка с обвинения те реагирали уместно, като изпадали в спазми или, назад - внезапно се успокоявали.
На 2 юни била одобрена първата смъртна присъда: старата Бриджит Бишоп била обесена на 10 юни. На 19 юли била екзекутирана Сара Гуд, оставяйки сираче четиригодишната си щерка в пандиза, по-късно Ребека Ньорс и няколко други дами. Дъщерята на Сара Гуд - Доръти, се счита за най-малката жертва на лова на вещици. В последна сметка тя била освободена от пандиза, само че вследствие на претърпяното детето изгубило разсъдъка си.
Baker, Joseph E. / Public Domain
Преди изтезанието си Сара Гуд, която по този начин и не се признала за магьосница, проклела свещеника Никълъс Ноес, взел участие в този „ развой “: „ Ти си измамник - споделила тя. - Аз не съм повече магьосница, в сравнение с ти си вълшебник. Вземи ми живота и Господ ще те напои с кръв. ” Смята се, че това нейно проклинание се сбъднало, защото Ноес по-късно починал, задавяйки се с кръв, откакто получил вътрешно кървене.
На 5 август бил екзекутиран някогашният свещеник Джордж Бъроуз; преди гибелта си той съумял да сътвори сериозен проблем на палачите си, като рецитирал „ Отче наш “, без да се запъне - съгласно поверието магьосникът не можел да направи това, той наложително щял да се препъне. В тълпата се надигнал ропот, само че палачите оповестили всичко това за трикове на дявола и изтезанията траяли.
На 19 септември 80-годишният богат фермер Джайлс Кори, който изрично отказвал да признае виновността си, бил подложен на изтезания с огромни камъни. Той умирал под тежестта им в продължение на два дни, само че по този начин и не признал нищо, с цел да не лиши околните си от имуществото си, което другояче щяло да бъде иззето - единствено изискал да се прибавят още камъни, с цел да ускорят гибелта му. Това обаче не помогнало на брачната половинка му Марта, която ден по-късно била екзекутирана дружно с още седем злощастници.
Джайлс Кори е притиснат до гибел по време на процесите против вещиците в Салем. Public Domain
Не единствено жителите на Салем били измежду обвинените - увлечението към новаторските процеси над вещици се популяризирало в близките села, докоснало прилежащите Топсфийлд, Андовър и Бостън, броят на момичетата-обвинителки от Салем повишен, те ставали локални " звезди " и обикаляли из другите села, сочейки нови вещици. Дори Джон Алдън, един от най-уважаваните жители на Бостън, морски капитан и участник в индианските войни, бил измежду наказаните за магьосничество, само че след пет седмици затвор той съумял да избяга. Впоследствие Лонгфелоу го направил един от героите на стихотворението си „ Ухажването на Майлс Стандиш “.
Изведнъж целият този „ лов на вещици “ почнал да завършва. Случващото се почнало да плаши даже тези, които инициирали този процес; заплахата да бъдат упрекнати почнала да заплашва както техните близки, по този начин и самите тях. Говори се, че губернаторът Уилям Фипс, който в началото дал зелена светлина на тези процеси, в даден миг забранил налагането на смъртни присъди, а по-късно - и на нови арести, заради обстоятелството, че едно момиче-обвинител, в припадък на възторг, оповестило за магьосница личната му жена.
Накрая се намесил бащата на Котън Мадър, известният теолог Инрис Мадър, който по това време оглавявал Харвардския лицей. Той декларирал, че съдилищата не би трябвало да преглеждат като доказателство известията за явяването на призраците на обвинените. На него се приписва и изцяло хуманната концепция, че е по-добре да се пуснат няколко вещици, в сравнение с да бъдат измъчвани и екзекутирани почтени.
Скоро били освободени 28 от 33-мата останали в пандизите, „ които имали съприкосновение с дявола “, а за разглеждането на делата на останалите петима бил основан Върховен съд на Масачузетс. През май 1693 година той съдействал за освобождение на всички останали в ареста - губернаторът ги помилвал. Салемските процеси завършили, отнасяйки със себе си живота на 19 души, един от които починал при изтезанията (Джайлс Кори), и към петима души - съгласно разнообразни източници, - починали в пандизите. Общо 150-200 души минали през арестите, може би и повече. Един плебей бил държан в пандиза без съд, след което бил препродаден на различен притежател за задължения. През 1697 година самите съдии признали, че са направили неточност, а през 1702 година решенията им публично били приети за противозаконни.
През 1706 година някогашната обвинителка Ан Пътнам се разкаяла, само че обвинила за всичко дявола, който сякаш я принудил да свидетелства против почтени. Елизабет Парис и Абигейл Уилямс не поднесли обществено опрощение - най-малко не са известни сведения за това, само че по-късно в техния град били подлагани на всеобщо наказание. Абигейл по този начин и не съумяла да се омъжи и следите от нея последователно се губят, а Парис през 1710 година, на 27-годишна възраст, се омъжила за търговеца Бенджамин Барън, от който родила три дъщери и наследник. След като надживяла брачна половинка си с шест години, тя умряла спокойно на 21 март 1760 година, на 77-годишна възраст.
Преглед на " магьосница ". Tompkins Harrison Matteson / Public Domain
Вече в наше време учените са изказали няколко научни версии, предопределени по някакъв метод да обяснят какво се е случило през тези години в Салем. През 1976 година в списание Science се появила публикация, съгласно която момичетата-обвинителки са имали халюцинации след отравяне от ръжен самун, изумен от Claviceps purpurea, само че тази версия по-късно била опровергана. Има и догатки, че девойките са страдали от специфична форма на енцефалит - " латентен енцефалит ", или от заболяването на Хънтингтън. Психолозите се опират на психологичните характерности на пуританите и на дисоциативните разстройства. Икономисти, социолози и адвокати показват особеностите на действието на стопанската система на града и близките територии, когато земеделските производители били принудени да влизат в разногласия със съседи за граници на благосъстоятелност, права на паша и църковни привилегии. Обвиненията в магьосничество може би са им се сторили комфортен метод за решение на чисто правните им проблеми.
Като значимо събитие следва да се считат и неуредиците с локалните пастори, които от години преследвали Салем. Никой не се задържал дълго на тази позиция, а преподобният Парис, татко на печално известната Елизабет, единствено засилил разделянето сред енориашите, търсейки нови привилегии за себе си. Той бил директно заинтересуван от разширението на властта си, като апелирал към „ беззаконното държание “ на своето паство, принуждавайки уважавани членове на църквата да правят обществени покаяния за дребни закононарушения, допринасяйки по този метод за общото напрежение в общността.
Историкът Марион Старки, създател на „ Дяволът в Масачузетс: модерно следствие на процесите против вещиците в Салем “, има вяра, че в такава наелектризираща атмосфера някакъв огромен спор просто е бил неминуем.
Още от ИНТЕРЕСНО:
На 8 февруари 1692 година доктор в американския град Салем, обитаем най-вече с пуритани, огласил странна диагноза, с която почнал един от най-известните – и един от най-новите – лов на вещици в историята. Лекарят оповестил, че дъщерята на пастора и братовчедка ѝ въобще не са заболели, а са обладани дявола. След тази диагноза за една година повече от 200 души в Салем и покрайнините му били упрекнати в магьосничество. Основно - дами. Измъчвали ги и издевателствали над тях, повече от 20 не доживели момента, в който това безумство най-сетне свършило. И до през днешния ден учените не могат да разгадаят аргументите за тази всеобща нервност.
" Пуританът " от Огъст Сен-Годенс, Спрингфийлд, Масачузетс. Снимка: Daderot / Public Domain
Въпреки че към средата на XVII век правосъдните процеси против вещици били прекъснати в по-голямата част от Европа, те от време на време продължавали някъде в периферията и в американските колонии. Събитията от 1692-1693 година в Салем в този момент се преглеждат като ненадейно прекарване от предишното, против което човечеството в никакъв случай не е било застраховано. Много историци считат, че трайните последствия от тестванията са имали мощно въздействие в последвалата история на Съединени американски щати. Според историка Джордж Линкълн Бър „ магьосничеството от Салем е била скалата, върху която се е разрушила теокрацията “.
Всичко почнало през януари 1692 година, когато деветгодишната щерка на локалния свещеник в Салем Самюъл Парис - Елизабет, и неговата единадесетгодишна племенница почнали да демонстрират признаци на незнайно до момента заболяване - девойките издавали странни звуци, заемали необикновени пози, криели се в ъглите и непрекъснато се оплаквали, че като че ли някой непрекъснато ги боде с невидими игли. Поканен в къщата на пастора, доктор Уилям Григс не разкрил следи от действителни заболявания и оповестил, че девойките евентуално са били прокълнати от вещици.
Роля в тази „ диагноза “ изиграла и книга, оповестената неотдавна от американския просветител и набожен нравоучител Котън Мадър „ Паметни случаи на намесата на Провидението в делата за магьосничество и отнемане “ (1689), където по-специално се описвало по какъв начин през 1688 година в Бостън една перачка от Ирландия била упрекната в магьосническо въздействие върху децата на работодателя и екзекутирана посредством обесване.
Преподобният Котън Мадър. Peter Pelham / Public Domain
В къщата на пастора незабавно била открита „ магьосница “, отговаряща на описанието - робиня на име Титуба, която съгласно една от версиите била черна жена от Барбадос, осведомена с практиката на вуду, и от време на време плашела девойките, като им разказвала страшни истории за магьосничество, само че съгласно други източници тя била индианска или със разбъркан генезис.
Скоро броят на " болните " девойки и девойки се нараснал и приятелките на Елизабет почнали да се причисляват към тях - по-специално дванадесетгодишната Ан Пътнам.
През март 1692 година почнали арести: по показанията на девойките били хванати Титуба, Сара Гуд и Сара Озбърн, които били разпитвани с предразсъдъци и били подложени на позорен обзор, с цел да се открият, съгласно добре познатата процедура, „ демонски белези " по телата им. И трите станали комфортни цели за обвинителите: всичко към този момент било ясно за Титуба, Сара Гуд била съвсем просякиня, а Сара Озбърн била самотна и свадлива вдовица, която говорела против пуританите и не посещавала черква. Те нямали съществени бранители, а публичното мнение в началото не било на тяхна страна. Малко по-късно към тях се включила и четиригодишната Доръти, щерка на Сара Гуд. Тя признала, че е магьосница, по повод на по-големите деца, които ѝ дали обещание да се събере с майка си в пандиза. Съответно магьосничеството на самата Сара Гуд към този момент се считало за потвърдено.
Титуба и децата. Alfred Fredericks / Public Domain
След това кръгът на обвинените почнал да се уголемява измежду тези, които преди се считали за много честни и старателни енориаши: Марта Кори, Ребека Ньорс и Рейчъл Клинтън били задържани, а Марта Кори била арестувана единствено тъй като се подигравала на „ лова на вещици “, като по този метод привлякла нежелано внимание.
През април Сара Клойс, сестрата на Ребека Ньорс, била задържана дружно с Елизабет Проктър и няколко други дами. За първи път били преследвани и техните родственици от мъжки пол: Джон Проктър, брачен партньор на Елизабет, и Джайлс Кори, брачен партньор на Марта Кори. В делото било включено и името на някогашния свещеник на Салем Джордж Бъроуз, който също бил задържан. На 20 април Ан Пътнам декларирала, че е видяла „ призрака на свещеника “, който я душал и плашел, а арестуваните под изтезания почнали да свидетелстват против уважавания преди свещеник, обявявайки го за собствен водач, който ги принудил да поддържат връзка с дявола. По това време по делото към този момент имало към тридесет обвинени. На 10 май 1692 година болната бабичка Сара Озбърн първа умряла в пандиза, без да дочака процеса, който почнал същия месец.
Председателят на съда Уилям Стоутън. Harvard University Art Museum / Public Domain
Уилям Фипс, военноморски пълководец и първи губернатор на Масачузетския залив, тясно обвързван с авторитетното семейство Мадър, заради което получил високата си служба, назначил съдии, трима от които се оказали другари на създателя на прословутата книга Котън Мадър, а един - вицегубернатор. Освен това самият Котън Мадър също следял от близко процеса и подкрепял обвинителите. Председател на съда бил Уилям Стоутън, който нямал юридическо обучение. Основното доказателство за виновността на обвинените били показанията на „ потърпевшите “ девойки, които по това време към този момент били станали доста известни в града, и самопризнанията на задържаните, умопомрачени от изтезанията.
За да се повдигне обвиняване, било задоволително „ потърпевшите “ девойки да оповестят, че им се е явил „ духът “ на това или това лице, а при очна ставка с обвинения те реагирали уместно, като изпадали в спазми или, назад - внезапно се успокоявали.
На 2 юни била одобрена първата смъртна присъда: старата Бриджит Бишоп била обесена на 10 юни. На 19 юли била екзекутирана Сара Гуд, оставяйки сираче четиригодишната си щерка в пандиза, по-късно Ребека Ньорс и няколко други дами. Дъщерята на Сара Гуд - Доръти, се счита за най-малката жертва на лова на вещици. В последна сметка тя била освободена от пандиза, само че вследствие на претърпяното детето изгубило разсъдъка си.
Baker, Joseph E. / Public Domain
Преди изтезанието си Сара Гуд, която по този начин и не се признала за магьосница, проклела свещеника Никълъс Ноес, взел участие в този „ развой “: „ Ти си измамник - споделила тя. - Аз не съм повече магьосница, в сравнение с ти си вълшебник. Вземи ми живота и Господ ще те напои с кръв. ” Смята се, че това нейно проклинание се сбъднало, защото Ноес по-късно починал, задавяйки се с кръв, откакто получил вътрешно кървене.
На 5 август бил екзекутиран някогашният свещеник Джордж Бъроуз; преди гибелта си той съумял да сътвори сериозен проблем на палачите си, като рецитирал „ Отче наш “, без да се запъне - съгласно поверието магьосникът не можел да направи това, той наложително щял да се препъне. В тълпата се надигнал ропот, само че палачите оповестили всичко това за трикове на дявола и изтезанията траяли.
На 19 септември 80-годишният богат фермер Джайлс Кори, който изрично отказвал да признае виновността си, бил подложен на изтезания с огромни камъни. Той умирал под тежестта им в продължение на два дни, само че по този начин и не признал нищо, с цел да не лиши околните си от имуществото си, което другояче щяло да бъде иззето - единствено изискал да се прибавят още камъни, с цел да ускорят гибелта му. Това обаче не помогнало на брачната половинка му Марта, която ден по-късно била екзекутирана дружно с още седем злощастници.
Джайлс Кори е притиснат до гибел по време на процесите против вещиците в Салем. Public Domain
Не единствено жителите на Салем били измежду обвинените - увлечението към новаторските процеси над вещици се популяризирало в близките села, докоснало прилежащите Топсфийлд, Андовър и Бостън, броят на момичетата-обвинителки от Салем повишен, те ставали локални " звезди " и обикаляли из другите села, сочейки нови вещици. Дори Джон Алдън, един от най-уважаваните жители на Бостън, морски капитан и участник в индианските войни, бил измежду наказаните за магьосничество, само че след пет седмици затвор той съумял да избяга. Впоследствие Лонгфелоу го направил един от героите на стихотворението си „ Ухажването на Майлс Стандиш “.
Изведнъж целият този „ лов на вещици “ почнал да завършва. Случващото се почнало да плаши даже тези, които инициирали този процес; заплахата да бъдат упрекнати почнала да заплашва както техните близки, по този начин и самите тях. Говори се, че губернаторът Уилям Фипс, който в началото дал зелена светлина на тези процеси, в даден миг забранил налагането на смъртни присъди, а по-късно - и на нови арести, заради обстоятелството, че едно момиче-обвинител, в припадък на възторг, оповестило за магьосница личната му жена.
Накрая се намесил бащата на Котън Мадър, известният теолог Инрис Мадър, който по това време оглавявал Харвардския лицей. Той декларирал, че съдилищата не би трябвало да преглеждат като доказателство известията за явяването на призраците на обвинените. На него се приписва и изцяло хуманната концепция, че е по-добре да се пуснат няколко вещици, в сравнение с да бъдат измъчвани и екзекутирани почтени.
Скоро били освободени 28 от 33-мата останали в пандизите, „ които имали съприкосновение с дявола “, а за разглеждането на делата на останалите петима бил основан Върховен съд на Масачузетс. През май 1693 година той съдействал за освобождение на всички останали в ареста - губернаторът ги помилвал. Салемските процеси завършили, отнасяйки със себе си живота на 19 души, един от които починал при изтезанията (Джайлс Кори), и към петима души - съгласно разнообразни източници, - починали в пандизите. Общо 150-200 души минали през арестите, може би и повече. Един плебей бил държан в пандиза без съд, след което бил препродаден на различен притежател за задължения. През 1697 година самите съдии признали, че са направили неточност, а през 1702 година решенията им публично били приети за противозаконни.
През 1706 година някогашната обвинителка Ан Пътнам се разкаяла, само че обвинила за всичко дявола, който сякаш я принудил да свидетелства против почтени. Елизабет Парис и Абигейл Уилямс не поднесли обществено опрощение - най-малко не са известни сведения за това, само че по-късно в техния град били подлагани на всеобщо наказание. Абигейл по този начин и не съумяла да се омъжи и следите от нея последователно се губят, а Парис през 1710 година, на 27-годишна възраст, се омъжила за търговеца Бенджамин Барън, от който родила три дъщери и наследник. След като надживяла брачна половинка си с шест години, тя умряла спокойно на 21 март 1760 година, на 77-годишна възраст.
Преглед на " магьосница ". Tompkins Harrison Matteson / Public Domain
Вече в наше време учените са изказали няколко научни версии, предопределени по някакъв метод да обяснят какво се е случило през тези години в Салем. През 1976 година в списание Science се появила публикация, съгласно която момичетата-обвинителки са имали халюцинации след отравяне от ръжен самун, изумен от Claviceps purpurea, само че тази версия по-късно била опровергана. Има и догатки, че девойките са страдали от специфична форма на енцефалит - " латентен енцефалит ", или от заболяването на Хънтингтън. Психолозите се опират на психологичните характерности на пуританите и на дисоциативните разстройства. Икономисти, социолози и адвокати показват особеностите на действието на стопанската система на града и близките територии, когато земеделските производители били принудени да влизат в разногласия със съседи за граници на благосъстоятелност, права на паша и църковни привилегии. Обвиненията в магьосничество може би са им се сторили комфортен метод за решение на чисто правните им проблеми.
Като значимо събитие следва да се считат и неуредиците с локалните пастори, които от години преследвали Салем. Никой не се задържал дълго на тази позиция, а преподобният Парис, татко на печално известната Елизабет, единствено засилил разделянето сред енориашите, търсейки нови привилегии за себе си. Той бил директно заинтересуван от разширението на властта си, като апелирал към „ беззаконното държание “ на своето паство, принуждавайки уважавани членове на църквата да правят обществени покаяния за дребни закононарушения, допринасяйки по този метод за общото напрежение в общността.
Историкът Марион Старки, създател на „ Дяволът в Масачузетс: модерно следствие на процесите против вещиците в Салем “, има вяра, че в такава наелектризираща атмосфера някакъв огромен спор просто е бил неминуем.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ