Лошо е, когато държавите нарушават собствените си правила. По-тревожно е

Лошо е, когато страните нарушават личните си правила. По-тревожно е обаче, когато стартират напълно да ги трансформират. Три скорошни истории от три разнообразни краища на Европа демонстрират, че държавните управления прибягват до нови равнища на принуждение в опазването на границите си. Поставят се плашещи прецеденти за това по какъв начин богатите страни ще се държат с мигрантите в бъдеще - с тези, които бягат от войни, гонене, а и от климатичните промени. Във Великобритания Министерството на вътрешните работи тихомълком се пробва да внесе ремонти в законопроект за националността и границите (който сега е на стадий комисия), даващи на чиновниците на граничните служби имунитет против правосъдно гонене, в случай че не съумеят да спасят човешки живот в морето. Mинистърът на вътрешните работи Прити Пател твърди, че това е всъщност доброжелателна мярка: в случай че лодките в Ламанша биват връщани, това в последна сметка ще спре хората да се пробват да подхващат рисковото пътешестване. Всъщност обаче мярката подкопава основен принцип на интернационалното морско право - спасяването на бедстващи хора е обвързване. В Полша наскоро държавното управление одобри извънреден закон, който разрешава на управляващите да връщат назад бежанците, преминаващи " нелегално " в страната. Това е най-новото развиване на дипломатическото опълчване с Беларус, която цинично предизвиква хора от Ирак, Иран и някои елементи на Африка да минават в Европейски Съюз в отговор на глобите, наложени ѝ по-рано тази година. Твърдият отговор на Полша остави доста хора в клопката на ничията земя сред двете страни. Агенциите за помощ на мигрантите предизвестяват за идна филантропична рецесия с настъпването на зимата. От хипотермия към този момент са умряли най-малко осем души. В Югоизточна Европа интернационален екип от проверяващи публицисти разкри, че Хърватия и Гърция използват  " армии в сянка "  - облечени в балаклави цивилни, свързани с постоянните сили за сигурност, с цел да принуждават мигрантите да се връщат от границите им. В Хърватия тези елементи са заснети да бият хора с бухалки на границата с Босна. В Гърция те са упреквани, че прихващат лодки в Егейско море и пускат пасажерите на избавителни салове в турски води. (Хърватия даде обещание да проверява известията за злоупотреби, до момента в който Гърция отхвърля сходни практики). Шокиращо е, че разкритията бяха посрещнати с безразличие от европейските институции, финансиране от които спомага за граничната отбрана и на двете страни. Дванадесет държави-членки на Европейски Съюз даже упорстват съюзът да промени разпоредбите си по този начин, че " спомагателни превантивни ограничения "  като построяването на стени и огради да бъдат финансирани по външните граници. Заедно тези истории демонстрират, че принудителното извеждане на мигриращи хора от територията на дадена страна, даже в случай че това ги слага в заплаха или анулира правото им на леговище, се трансформира в одобрена процедура. Преди това се е случвало най-вече в сянка, само че в този момент се прави все по-открито, като някои държавни управления се пробват да създадат практиката законна. Предложението на Англия беше остро подложено на критика от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците, чийто представител съобщи, че то " неизбежно " ще изложи на риск живота на хората. Всичко това не е единствено сегашен проблем, а генерална подготовка за това по какъв начин нашите държавни управления ще се оправят с последствията от климатичната криза през идващите години. Прогнозите за миграцията, обвързвана с климата, са неразбираеми и хиберболизирани, само че в нов отчет на Световната банка се предвижда, че до 2050 година 216 милиона души ще бъдат разселени в личните си страни заради дефицит на вода, храна и повишаване на морското ниво. Някои хора могат да се реалокират и по-далеч, в случай че се сблъскат с неприятни стопански вероятности или с спорове и неустойчивост вкъщи. През април вицепрезидентът на Съединени американски щати Камала Харис съобщи, че сушата и " обширните вреди от стихии, породени от рискови климатични условия ", са частично причина за увеличената миграция от Централна Америка. По-богатите елементи на света към този момент започнаха да милитаризират границите си - развой, който се форсира в отговор на бежанските придвижвания през последното десетилетие. В това отношение те са подкрепени от процъфтяваща промишленост за защита. Само световният пазар на огради, стени и наблюдаване се чака да възлезе на 65-68 милиарда $ до 2025 година Това обаче е подправена сигурност. Рестриктивният и принудителен граничен надзор единствено прави обществата, които го упражняват, по-авторитарни - и не стопира изцяло придвижването на хората. Просто ги принуждава да подхващат по-опасни пътувания, превръщайки ги в по-големи цели на ксенофобски реакции. През идващите няколко години евентуално ще настъпи повратна точка в метода, по който държавните управления по света реагират на разселването. Или ще работят дружно, с цел да изградят система, която защитава живота и достолепието на хората и която може да се приспособява към изменящите се действителности на XXI век, или отбраната на границите им ще продължи да се втвърдява с цената на обилни човешки жертви. Ако желаеме да избегнем втория вид, би трябвало да действаме против насилствената логичност на отблъскването още в този момент - преди тя да бъде вписана в законите ни.