Лошите животновъди пречат на БАБХ да бъде добрият убиец
Лошите животновъди пречат на БАБХ да бъде положителният палач.
Ще стартираме с предполагаем образец.
Вашето дете се разболява и отивате на обзор в болничното заведение. Лекарят се суети, пуска купища платени от вас проучвания и най-после ви споделя, че детето страда от доста сериозна и рискова за близките хора заразна болест. Неговото лекуване обаче предлага да убиете хуманно вашето дете, с цел да не се мъчи ненужно, да не се харчат доста пари, а и да се понижи риска за другите. Желязна логичност, поради която естествените хора биха откъснали на часа главата на „ лечителя “. В същата обстановка са хванати фермерите, за които статута на техните животни е непосредствен до чеда. Ветеринарите от държавната Българска организация по сигурност на храните (БАБХ), вместо помощ за профилактика и лекуване, оферират единствено една алтернатива – умъртвяване.
Обикновено преди формалните, през стопанствата са минали куп частни ветеринари, които най-малко са се пробвали да приложат някакво лекуване, евентуално антибиотици, предстоящо без никакъв триумф при тази болест. Фермерите заплащат несполучливото лекуване, а и спомагателна диагностика, и за премия получават принуда от държавната БАБХ.
Това е типична обстановка, която се повтаря от десетилетия. При всяка поява на инфекциозна болест при животните, чума, шарка или грип, и без връзка с рисковете за хората, стадата на засегнатите, а от време на време и на околните по локация „ късметлии “, биват избивани. Обещаните обезщетения постоянно са по-малки и не покриват разноските, а и всекидневно се изплащат със забавяне. Ако фермерите, предстоящо или не, се противят на избиването на техните животни, върху тях се стоварва държавната и медийна машина за репресии.
БАБХ има постоянно едни и същи общоприети обвинения/оправдания:
1) Фермерите са необразовани и не схващат висшата мощ ръководеща активността на БАБХ;
2) Виновните за тази обстановка седят в Брюксел, а ние единствено изпълняваме техните нареждания;
3) Ако не избием тези животни, отива бизнеса на всички фермери в България;
4) Фермерите не съблюдават законите и крият болните животни – заслужават затвор;
5) Ние (ветеринарите от БАБХ) пазим цялата нация/човечеството от заразите;
6) Перифразирано със индивидуален детайл: Лошите фермери се заиграват с неприятните политици и по този начин пречат на положителните ветеринари, т.е. БАБХ, да бъдат и положителни убийци.
Без подозрение горните обвинения/оправдания имат своята логичност и учредения, изключително от позиция на държавните служители. Резултатът за България от старанията на БАБХ е скръбен – отглеждането на животни е в колапс и искащите да отглеждат животни биват връщани в начална позиция след всяка зараза. Това са големи финансови загуби и прочувствен потрес за стопаните.
От БАБХ комфортно заемат страната на законодателството, на грижовната институция, само че дано се запитаме дали преди да упрекват другите в зла предумисъл и непросветеност те са свършили бързо, независимо и професионално своята работа?
За епидемиите по овцете и козите в прилежащите южни страни се знае от дълго време. Това е типова обстановка и няма никаква изненада. Какво направи БАБХ да спре трансграничното прекачване? За контрола по границата е виновна БАБХ и в случай че има незаконна търговия с животни значи има и сериозен пропуск при институцията. Ако единствената активност на БАБХ в тази тенденция е поддържането на „ златните гьолове “ по пропускателните пунктове, тогава в действителност отглеждането на животни ни има сериозен проблем. БАБХ е длъжна да реализира мониторингова стратегия за наблюдаване на заразните заболявания по животните. Не е доста ясно какъв е обсегът на тази стратегия, само че явно тя не е задоволителна, с цел да спре или изнамира на ранен стадий епидемиите. Обикновено, в това число и последния път, заболяването се открива по сигнал при към този момент зародили признаци, т.е. животни в дейна фаза. По традиция локалния формален ветеринар схваща финален за епидемиите и работи доста предсказуемо. За какво тогава ни е диагностична стратегия, от която единственото следствие е умъртвяване на заболелите, само че също и на преболедувалите и към този момент здрави животни? За да изпреваря общоприетото опрощение, т.е. мониторингът е утвърден в Брюксел, би трябвало да се подсети, че харченето на пари за диагностика би трябвало да е в услуга на нашето отглеждане на животни и съобразено като обсег и специфичност с този аршин, който не постоянно пасва изцяло с желанията на Европейска комисия. Стандартно при всяка зараза поражда въпрос до каква степен да се има вяра на диагностиката правена в БАБХ. Фермерите не се доверяват, и постоянно желаят най-малко второ мнение, а от време на време сами изпращат проби в други лаборатории. Най-често БАБХ излиза права и европейските лаборатории удостоверяват позитивните за инфекции резултати. Помни се обаче и противоположният случай точно с чумата по овцете и козите – макар прогнозата животните оцеляха, а референтната френска лаборатория след генотипиране заключи, че вирусът е мутирал. Този епизод, с изключение на понесения репутационен удар, сподели това, което специалистите знаят – действително в БАБХ не могат да организират приключена диагностична процедура, и не разграничават обособените варианти на бактерии и вируси. Въпреки годините на образование и налетите средства за съоръжение в институцията има сериозен дефицит на експертен и проучвателен капацитет. На процедура, за БАБХ е невероятно да извършва разбори, осъществявани рутинно от доста небогати Африкански страни. Всички помним епидемията от Африканска чума по свинете, която в действителност не е изцяло завършила, само че беше изместена в публичното внимание от коранавирусната пандемия. Тогава БАБХ показва чудеса от непросветеност и в последна сметка замаскира това с всеобщо изтребване на свинете по задните дворове на къщите, даже когато тези ограничения противоречаха на европейските рекомендации. Институцията привикна да взема решение всички епидемии с една единствена мярка – ликвидиране и закопаване/изгаряне на животните. Няма животни, няма и проблем за бюрократите. Понеже всички държавни управления се предоверяват на БАБХ, до момента никой не е потърсил сметка за тази прекомерна жестокост и очеваден непрофесионализъм. Репутационните вреди за ветеринарната специалност са големи, а за болшинството стопани институцията се трансформира в класическия изверг. Как освен това състояние да се чака непринудено съдействие? Вие каните ли злодеите в дома/оборите си? От БАБХ доста обичат да упрекват всички свои съперници, само че най-много непослушните животновъди, в непросветеност.Много е комплицирана материята, очевидно единствено държавните ветеринари, работещи зад бюро с преносим компютър, гъше перо и щемпел са специалисти. Ако е по този начин за какво се сърдят на фермерите? Отговорност на БАБХ е да коментира и разпространява държавната политика при опазването на здравето на животните. Ако фермерите не знаят, то отговорна е институцията. Всеки собственик с записано животно би трябвало да получава ясна, налична, точна и настояща информация. Ако от БАБХ обръщаха повече внимание на просветителните стратегии и контактите с фермерите, а не на репресиите и умъртвяването, то публичното доверие към тях би се повишило доста. България е външна граница на Европейски Съюз и се намира на кръстопът на хората, само че и на заразните заболявания. Дали от Север или Юг патогените доближават до животните. Може би е назрял въпросът дали сляпото следването на общата политика на Европейски Съюз е преференциално за нашето земеделие. Например дали няма да е по-добре да правим имунизации за избрани болести с риск да загубим пазари в някои категории? Доколко е допустимо да приспособяваме нашата тактика или да подтикваме смяна в тази на Европейски Съюз? Ситуацията в страни като Франция да вземем за пример е друга от тази в центъра на Балканите, а за какво ветеринарните практики би трябвало да са идентични? Авторът не предлага към този момент нищо съответно, само че явно е, че сегашната тактика и най-много практиката на институциите са спирачка за развиването на отглеждането на животни. БАБХ непрестанно се забърква в кавги свързани с контрола на храните, „ златния мочур “ и лабораториите за пестициди на границата, публичните поръчки за подизпълнители на всевъзможни действия и още доста други. В общественото пространство за здравето на животните от институцията се сещат единствено когато има някакъв стигнал до медиите проблем. Когато самите ветеринари са загърбили главната си активност за сметка на обикалянето на ресторантите/мандрите/магазините с торбички, по какъв начин желаят фермерите да им се доверяват?Горният лист може да бъде уголемен, само че илюстрира, че проблемите в опазването на здравето на животните стартират от тези, които сякаш би трябвало да лекуват и управляват. Ако желаеме обичайното за страната отглеждане на животни да се завърне, с изключение на дотации би трябвало и промяна в институциите, в това число БАБХ. Да си напомним по какъв начин преди 100 години в България са гледани милиони овце без регулацията на Европейски Съюз и контрола на БАБХ и на инат на всички заразни заболявания. Ако няма промени затъваме в тази кръгова обстановка (но не икономика): дотация → плантация → животни → инфекциозна болест → отначало×N (пъти). А в случай че нямаме от кого да купуваме месо отново ли ще продължим с това връткане или пък ще осъществяваме таен проект за нация от вегани.
Източник: OffNews
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News