На детето му викат „прасе“ в училище? Нищо, ще го преживее!
Лошите хранителни привички, образувани преди навършването на 7 години, и заседналият метод на живот са рискови фактори за наднормено тегло, развиване на диабет, сърдечно-съдови болести и други
Запомнете тези думи, до момента в който четете идващите редове. И наблегнете на „ преди навършването на 7 години “.
Това е главната вест тук: „ Българските деца на възраст 6-9 години са пред някакъв екран 25-26 часа на седмица “, само че да стартираме в обратна посока – от една от последствията. Затлъстяването. Доста се смеехме на американците, че били дебели хамбургерджии. А, какво се оказа? Всяко четвърто българче в учебна възраст е с наднормено тегло. Присмял се хърбел на щърбел.
Според вас какви са възможностите едно такова дете или младеж, когато порасне, да се трансформира в мъж или жена с обикновено тегло? Не е изключено, но… (нали!) Какви са възможностите да се трансформира в един огромен човек, без опасности за здравето му? (А тук думата „ огромен “ някак пасва като ръкавица)
Тоест една четвърт от бъдещето ни е авансово програмирана да бъде болна. С къс живот. Защо се връщаме обратно към Средновековието, когато междинната дълготрайност на живота е била с десетилетия по-кратка?
Защото е по-лесно. Затова.
Да се върнем към това, с което започнахме – първите седем. Кого ще обвинят благите родители за изпуснатите „ първи седем “? Учителите? Лошо – учители няма преди 7. Обществото? Средата? Едва ли. Меко казано е несериозно. Телевизията…? Може би – рекламите, рекламите, рекламите! Но и това лежи на плещите на родителя. Казва се „ надзор “.
Има родители, които хранят децата си с банички, дюнери и телевизия. Или с интернет. Както пристигна. Защото е по-лесно. Да сготвят или да бутнат дюнер за 3 лева в ръцете на хлапето? Айде на следващия ден ще сготвям, днеска ще минеш с това, маминото. Напомня ми на табелата: „ Безплатен обяд – на следващия ден “. На идващия ден важи същото – безплатният обяд постоянно е за „ на следващия ден “. Схващате концепцията, нали?
По същия метод тъпчат децата си с телевизия и интернет. Да му чета приказка или да го изучавам единствено да чете…? Уф, то си би трябвало де, но днеска Кичка от пети блок сподели, че мамите ще се събираме на кафе. Или: след това ще му обърна внимание, в този момент съм изморен/а, а и сериалът ми почва, новините, мача, Гала е по тв приемника, Мастър не-знам-кво-си и ВИП не-знам-що-си, Гласове, Мюзик, Фактор, На-тортата-не-знам-кое.
Детето е безпомощно – то не може да се самообразова, тъй като естествените инстинкти, които са заложени у нас – като бозайници – се разграничават от рефлексите на цивилизацията и социума.
Тикат му един таблет или преносим компютър в ръцете, пускат му нещо – да го занимава (я филмче, я някоя игричка) и го не помнят – като фикус в ъгъла. После, когато порасне, било жалко. Ами жалко е, да. Не знае коя е столицата на личната му страна и не може да я откри на картата, написа: Neznam и Vqrnoe. А полезностите му са като на примитив, а желанията и напъните му се свеждат и насочват към ястие и… сещате се.
И когато към този момент поотрасне, тръгне на училище… Аууу, тогава какъв писък надават мамите и татитата – тия учители, леле, какво ще им се случи, в случай че стъпя в учебно заведение единствено! Ама имат шанс, че в този момент имам работа, че иначе… Какви са такива учители, детето не знае да чете в трети клас!
Е, несъмнено. Просто тъй като не е привикнало на нищо друго, с изключение на да минава „ по лесното “, да блее и да се вдебилява – ден да мине, различен да пристигна. И внезапно „ некъв даскал “ ще го кара да учи… а, бе я-я-я…!
(Не си тъп, маме, не си, преднамерено ти се подиграват учителите, то в трети клас си е мъчно, маме. Иди да се избръснеш в този момент, че на следващия ден си на училище)
Давам ви два напълно ИСТИНСКИ образеца:
1. момиченце на мой доста остарял сътрудник (работещ човек, чиято брачна половинка също ходеше на работа) – на към 4 или 5 годинки. Баща ѝ се грижеше да не стои повече от 30-40 минути дневно пред екрана на таблет, малкия екран беше лимитирана в много тесни рамки, само че пък всеки ден ѝ четеше и я учеше на разнообразни неща. Занимаваше се с това да я научи да рисува (по детски, само че все пак), да строи крепости по пясъка, когато са на море, да учи стихотворения, да учи нови думи.
Резултат: детето беше будно, интелигентно (не единствено „ за възрастта си “), можеше да беседва с възрастните, да им споделя неща, да им задава въпроси, които ги затрудняваха, беше любопитна към света, беше един дребен възрастен човек. И имаше развита фикция за креативност. Имаше и самочувствие и щеше да продължи да пораства с него и то – с нея.
2. друга една двойка с деца. Горе-долу на същата възраст – 4-5 години. Все заети, кафета, бири, мачле, „ не ми се прибира у дома “, среща с приятели/приятелки, оф-ф, доста сме изморени, айде утре…
Все занимаваха децата с телевизия, само че най-много – с филмчета, свалени от интернет и игрички за абсорбиране (направо всмукване) на вниманието на хлапетата. Те си бяха като фикуси в ъгъла.
Резултат: децата бяха темерути. Свиваха се, когато някой ги заприказва или ги пита нещо (дори „ по какъв начин си “), речникът им беше извънредно безпаричен, а фикция – никаква.
Сега си представете по какъв начин порастват те и момичето, упоменато нагоре. Какви възрастни хора става от тях. Какво способстват за обществото. Чудим се за какво малцинствата не могат да се интегрират. А, вие усещате ли, че скоро ще би трябвало половината ни деца… да се чудим по какъв начин да ги „ интегрираме “ в обществото.
Не може, просто не може да обвинявате за всичко учителите, обществото, световния скрит план против вас и тайното общество от вълшебни джуджета, които нощем, до момента в който спите, ви сипват в устата запарка за вдебиляване.
Има в този момент специфични просветителни стратегии, посредством които учениците научават смисъла на положителното хранене и по какъв начин се създават храните. Това е превъзходен образец за ВСЯКО едно нещо в страната ни. В света.
Но имаме някои „ особености на националния темперамент “, които ни навеждат на мисълта, че осъществяването ще се затлачи, но крепко. Например: всичко ще се претупа, до момента в който децата през въпросния час си пишат през смарт телефоните, а по-късно отидат да се нагъчат с дюнери.
Второ: вълшебните думички: „ Разпределението на средствата за всяка от 28-те страни членки, участващи в схемата… “ ни карат да създадем обосновано съмнение, че едни хора ще вземат едни пари против кошница с обещания, тъй като: „ Изборът на продуктите зависи от здравни и екологични съображения, от тяхната сезонност, многообразие и съществуване “ – разбирай: можете да си тълкувате и вършиме каквото/както си желаете. Да ви е сладко.
Затова би трябвало да има надзор по лавките, а не да тъпчат децата с отпадъци, развалени „ био “ ябълки и сходни тарикатски номера да се изкарат пари от боклук. Знаем за „ далаверката “ да хванеш някоя учебна лавка. Само да познаваш който би трябвало. После не ти би трябвало да влагаш съвсем нищо, те нямат избор какво да ядат.
Всъщност – имат. Но той е дюнерджийницата насреща или баничарницата. Точно зад ъгъла, на който се събират да пушат.
В този ред на мисли: може би не е неприятно сходни обекти, които оферират нездравословна храна, да се таксуват с спомагателен налог „ учебно заведение “. Щом продаваш на учениците, плащаш двойно, да речем. Много бързо тарикатите ще изчезнат и ще отидат по други – естествени места. И никой да не ми приказва за свободен пазар. Тук приказваме за здравето на деца. Вмешателството е освен целесъобразно, само че и неотложно.
И още един въпрос някак напира: за какво чакахме Европейски Съюз да задейства някакви здравословни стратегии, че да се сетим да дадем мляко и плодове на децата? Сами не можахме ли да се сетим? За какво друго явно нещо още да чакаме да ни светнат? Да не бъркаме в контакта, да не галим змиите в гората?
Насърчаването на здравословното хранене става с построяването на привички. И-и-и кръгът се затвори и отново стигнахме до родителите. А, на тях това не им харесва. Не виждат нищо неприятно в баничките и дюнерите, стига да не ги карат да се ангажират с нещо.
И като за край: „ Световната здравна асоциация признава затлъстяването като заболяване, което води до над 195 затруднения. Най-честите са захарен диабет вид 2, сърдечно-съдови болести, сънна апнея, ракови болести и други “.
Ами… изборът е ваш. Както желаете.
Запомнете тези думи, до момента в който четете идващите редове. И наблегнете на „ преди навършването на 7 години “.
Това е главната вест тук: „ Българските деца на възраст 6-9 години са пред някакъв екран 25-26 часа на седмица “, само че да стартираме в обратна посока – от една от последствията. Затлъстяването. Доста се смеехме на американците, че били дебели хамбургерджии. А, какво се оказа? Всяко четвърто българче в учебна възраст е с наднормено тегло. Присмял се хърбел на щърбел.
Според вас какви са възможностите едно такова дете или младеж, когато порасне, да се трансформира в мъж или жена с обикновено тегло? Не е изключено, но… (нали!) Какви са възможностите да се трансформира в един огромен човек, без опасности за здравето му? (А тук думата „ огромен “ някак пасва като ръкавица)
Тоест една четвърт от бъдещето ни е авансово програмирана да бъде болна. С къс живот. Защо се връщаме обратно към Средновековието, когато междинната дълготрайност на живота е била с десетилетия по-кратка?
Защото е по-лесно. Затова.
Да се върнем към това, с което започнахме – първите седем. Кого ще обвинят благите родители за изпуснатите „ първи седем “? Учителите? Лошо – учители няма преди 7. Обществото? Средата? Едва ли. Меко казано е несериозно. Телевизията…? Може би – рекламите, рекламите, рекламите! Но и това лежи на плещите на родителя. Казва се „ надзор “.
Има родители, които хранят децата си с банички, дюнери и телевизия. Или с интернет. Както пристигна. Защото е по-лесно. Да сготвят или да бутнат дюнер за 3 лева в ръцете на хлапето? Айде на следващия ден ще сготвям, днеска ще минеш с това, маминото. Напомня ми на табелата: „ Безплатен обяд – на следващия ден “. На идващия ден важи същото – безплатният обяд постоянно е за „ на следващия ден “. Схващате концепцията, нали?
По същия метод тъпчат децата си с телевизия и интернет. Да му чета приказка или да го изучавам единствено да чете…? Уф, то си би трябвало де, но днеска Кичка от пети блок сподели, че мамите ще се събираме на кафе. Или: след това ще му обърна внимание, в този момент съм изморен/а, а и сериалът ми почва, новините, мача, Гала е по тв приемника, Мастър не-знам-кво-си и ВИП не-знам-що-си, Гласове, Мюзик, Фактор, На-тортата-не-знам-кое.
Детето е безпомощно – то не може да се самообразова, тъй като естествените инстинкти, които са заложени у нас – като бозайници – се разграничават от рефлексите на цивилизацията и социума.
Тикат му един таблет или преносим компютър в ръцете, пускат му нещо – да го занимава (я филмче, я някоя игричка) и го не помнят – като фикус в ъгъла. После, когато порасне, било жалко. Ами жалко е, да. Не знае коя е столицата на личната му страна и не може да я откри на картата, написа: Neznam и Vqrnoe. А полезностите му са като на примитив, а желанията и напъните му се свеждат и насочват към ястие и… сещате се.
И когато към този момент поотрасне, тръгне на училище… Аууу, тогава какъв писък надават мамите и татитата – тия учители, леле, какво ще им се случи, в случай че стъпя в учебно заведение единствено! Ама имат шанс, че в този момент имам работа, че иначе… Какви са такива учители, детето не знае да чете в трети клас!
Е, несъмнено. Просто тъй като не е привикнало на нищо друго, с изключение на да минава „ по лесното “, да блее и да се вдебилява – ден да мине, различен да пристигна. И внезапно „ некъв даскал “ ще го кара да учи… а, бе я-я-я…!
(Не си тъп, маме, не си, преднамерено ти се подиграват учителите, то в трети клас си е мъчно, маме. Иди да се избръснеш в този момент, че на следващия ден си на училище)
Давам ви два напълно ИСТИНСКИ образеца:
1. момиченце на мой доста остарял сътрудник (работещ човек, чиято брачна половинка също ходеше на работа) – на към 4 или 5 годинки. Баща ѝ се грижеше да не стои повече от 30-40 минути дневно пред екрана на таблет, малкия екран беше лимитирана в много тесни рамки, само че пък всеки ден ѝ четеше и я учеше на разнообразни неща. Занимаваше се с това да я научи да рисува (по детски, само че все пак), да строи крепости по пясъка, когато са на море, да учи стихотворения, да учи нови думи.
Резултат: детето беше будно, интелигентно (не единствено „ за възрастта си “), можеше да беседва с възрастните, да им споделя неща, да им задава въпроси, които ги затрудняваха, беше любопитна към света, беше един дребен възрастен човек. И имаше развита фикция за креативност. Имаше и самочувствие и щеше да продължи да пораства с него и то – с нея.
2. друга една двойка с деца. Горе-долу на същата възраст – 4-5 години. Все заети, кафета, бири, мачле, „ не ми се прибира у дома “, среща с приятели/приятелки, оф-ф, доста сме изморени, айде утре…
Все занимаваха децата с телевизия, само че най-много – с филмчета, свалени от интернет и игрички за абсорбиране (направо всмукване) на вниманието на хлапетата. Те си бяха като фикуси в ъгъла.
Резултат: децата бяха темерути. Свиваха се, когато някой ги заприказва или ги пита нещо (дори „ по какъв начин си “), речникът им беше извънредно безпаричен, а фикция – никаква.
Сега си представете по какъв начин порастват те и момичето, упоменато нагоре. Какви възрастни хора става от тях. Какво способстват за обществото. Чудим се за какво малцинствата не могат да се интегрират. А, вие усещате ли, че скоро ще би трябвало половината ни деца… да се чудим по какъв начин да ги „ интегрираме “ в обществото.
Не може, просто не може да обвинявате за всичко учителите, обществото, световния скрит план против вас и тайното общество от вълшебни джуджета, които нощем, до момента в който спите, ви сипват в устата запарка за вдебиляване.
Има в този момент специфични просветителни стратегии, посредством които учениците научават смисъла на положителното хранене и по какъв начин се създават храните. Това е превъзходен образец за ВСЯКО едно нещо в страната ни. В света.
Но имаме някои „ особености на националния темперамент “, които ни навеждат на мисълта, че осъществяването ще се затлачи, но крепко. Например: всичко ще се претупа, до момента в който децата през въпросния час си пишат през смарт телефоните, а по-късно отидат да се нагъчат с дюнери.
Второ: вълшебните думички: „ Разпределението на средствата за всяка от 28-те страни членки, участващи в схемата… “ ни карат да създадем обосновано съмнение, че едни хора ще вземат едни пари против кошница с обещания, тъй като: „ Изборът на продуктите зависи от здравни и екологични съображения, от тяхната сезонност, многообразие и съществуване “ – разбирай: можете да си тълкувате и вършиме каквото/както си желаете. Да ви е сладко.
Затова би трябвало да има надзор по лавките, а не да тъпчат децата с отпадъци, развалени „ био “ ябълки и сходни тарикатски номера да се изкарат пари от боклук. Знаем за „ далаверката “ да хванеш някоя учебна лавка. Само да познаваш който би трябвало. После не ти би трябвало да влагаш съвсем нищо, те нямат избор какво да ядат.
Всъщност – имат. Но той е дюнерджийницата насреща или баничарницата. Точно зад ъгъла, на който се събират да пушат.
В този ред на мисли: може би не е неприятно сходни обекти, които оферират нездравословна храна, да се таксуват с спомагателен налог „ учебно заведение “. Щом продаваш на учениците, плащаш двойно, да речем. Много бързо тарикатите ще изчезнат и ще отидат по други – естествени места. И никой да не ми приказва за свободен пазар. Тук приказваме за здравето на деца. Вмешателството е освен целесъобразно, само че и неотложно.
И още един въпрос някак напира: за какво чакахме Европейски Съюз да задейства някакви здравословни стратегии, че да се сетим да дадем мляко и плодове на децата? Сами не можахме ли да се сетим? За какво друго явно нещо още да чакаме да ни светнат? Да не бъркаме в контакта, да не галим змиите в гората?
Насърчаването на здравословното хранене става с построяването на привички. И-и-и кръгът се затвори и отново стигнахме до родителите. А, на тях това не им харесва. Не виждат нищо неприятно в баничките и дюнерите, стига да не ги карат да се ангажират с нещо.
И като за край: „ Световната здравна асоциация признава затлъстяването като заболяване, което води до над 195 затруднения. Най-честите са захарен диабет вид 2, сърдечно-съдови болести, сънна апнея, ракови болести и други “.
Ами… изборът е ваш. Както желаете.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ