Денят на един учител
Лоши хора сме това учителите, споделям ви, неприятни хора сме. Не стига, че час по час ни подвигат заплатите, не стига, че три месеца почивка имаме и по половин ден работим, ами и все сме недоволни, все мрънкаме. Ако сме във почивка, що сме във почивка - гърмят ни отпуските, в случай че сме на работа - що сме на работа, умряхме от мраз в тая зима. Ама в този момент няма да се окайвам. Аз съм оптимист човек. В трети клас съм. Жалко, че не съм ученичка обаче.
06:00
Понеделник е. То не бе дървена почивка, то не бе грипна почивка, то не бе сняг до ушите, разгеле - свърши се. Скачам от леглото и стартирам да се обличам. Три типа блузи, едно поло, чеп, от горната страна панталони, мислех да сложа и още едни, но не се получи. Шапка, шал, ръкавици и терлици върху ботушите. То ми остава единствено да се хлъзна и да си счупя нещо в този лед. В две торби тетрадки, новите учебници за оценяване, тестванията за тази седмица. Без малко да си не помни дамската чанта. Като дълготраен първенец по фигурно пързаляне и скок във вода по едно и също време стигам до учебно заведение. Установявам, че вън е било по-топло. Нищо - толкоз време не е горяло парното, обикновено е. Две глътки кафе, махам терлици, шалове, шапки.
Първите два часа стартират с преселение на народите. Кой се хлъзнал, кой закъсал с колата, кой нещо друго - на всяко отваряне на вратата, влезлите в точния момент към този момент са не запомнили какво им приказвам. 24 деца най-накрая са в час. И Майкъл е в час. Няма да се нервирам, няма да се нервирам - дублирам си, до момента в който го виждам да се разхожда из стаята и да се пробва да е муха, след това пчела, след това към този момент и аз не знам какво. За трета година съм му преподавател, още ми приказва на " ти " и не знае къде е чинът му и за какво би трябвало да е на него.
- Пък мама ще те съди и ще ти тресне една ограничаваща заповед, дето искаш да заставам спокойно. Пък тя сподели, че няма да ми викаш, щото знаеш ли какво ще стане.
Боже, нека ми я треснат най-сетне тая заповед, нека персонално съдията да пристигна да ми я връчи, че другояче сама ще си я напиша. Майка му била юрист. Абе през целия ден стои пред учебно заведение, пие кафе, дебне деца и учители, по кое време работи в тая адвокатска фирма не знам. Сигурно е сънувала, че е юрист. То и аз в последно време сънувам, че съм принцеса, но никой не карам на другия ден да ми вика " Ваше Височество ".
Вратата отново се отваря - чистачката е - носи заповед за понижени часове. Че да я прочета, че да я подпиша, айде отново кошерът се е разбунил. Междучасие. Една майка ме чака пред вратата - би трябвало й записка за детски. Ама незабавно й би трябвало. Газ до канцеларията и отново в стаята. Ходи ми се до тоалетна, в студа на мене все ми се върви, за другите не зная. Другото междучасие ще е. Раздавам контролните. Вратата отново се отваря. Проверка от РЗИ за топлото по стаите. Часът отново си е отлетял, но контролната я направихме най-малко. Ходи ми се до тоалетна. Друга майка носи извинителна записка и желае да пита за домашните преди ваканцията. И в този момент няма да е. Вземам тази записка, припвам за другата - незабавната записка и стартирам физическо. Ще играем хоро. Хем да се научат, хем да се постоплят. Ще играем, но малко, че ще вземат да се изпотят, някой ще кихне и айде - отново аз съм отговорна.
Последен час. Проверка от инспектората и от общината. Пак за температурата. Една добра майка се обадила в една добра телевизия, да каже по какъв начин мъчим ние тия деца и по какъв начин ще ни съди. Ами да ни съди. Ние да не сме притежатели на това учебно заведение, та сами да си сменяме дограмата и да санираме постройката? От 10 години по натурален път се проветряваме, без да отваряме прозорците. Целият град знае, но какво от това. Това със съда ми идва към този момент допълнително. Добре, че няма мен да съдят в този случай. Мен са ме заплюли в различен. Стискам палци и се апелирам на някой да не му звънне телефонът. За моя съм сигурна - няма трептения, няма сигнал - и за умиране да ме търсят, след часовете ще е. Няма подобен филм, братче. На единия му звъни джиесемът, на другия айфонът, на третия пищи гривната, дето може да извика майка му, вуйна му, кмета и малките екрани по едно и също време.
Последен час - кариерно насочване. Сега от първи клас ги ориентират в кариерата. Бе, те насочени мама и тате да дават, по компютри и таблети да висят, какво ще им ориентират не зная. Думата " работа " в час още не сме я учили. Тук към този момент аз съм отговорна - признавам си. Раздавам по два листа, да се попълнят от родителите, незабавно да се върнат, на втория лист да се написа единствено до втора точка! Цялата седмица ще ги групирам, ще връщам сбърканите, то е ясно. Всички към този момент сме насочени, аз изключително /най-после/ към тоалетната. Само глътка кафе, че към този момент не дръзвам никакви течности да поемам, нямам време да ги изкарвам. Вече и не пуша. Няма къде. Учениците пушат пред входа, единствено във фоайето дето не влизат, пък аз диря храсталаци. Айде, апелирам ви се. Имам да ревизирам тетрадки, след това контролните. Трябва да видя новите учебници за другата година. Ще приготвям урока за на следващия ден. Трябва да нанеса отсъствията в дневника, че на следващия ден е вторник.
Спешен имейл, че има новости по плана " Твоят час ". Юруш в учителската, да забележим какво ще би трябвало да се прави. А, нищо изключително - за трети път ще върша лист на децата от клуба за изоставащи по математика. Веднъж на книжен притежател, един път на електронен, в този момент отново на електронен. Боже, нека няма някакъв различен притежател, че и той мене чака. Намирам компютър и сядам.
Свършвам и си поглеждам часовника. Имам още два часа до клуба. Ще хапна и ще отмятам една по една дилемите. Разглеждам учебниците. Тук-там някой си е правил опити, различен очевидно не е влизал в учебно заведение, но пък коя съм аз, че да осъждам хората с по няколко трофеи, дето пишат учебници? Избирам най-малкото зло. Почвам тетрадки и контролни. Телефонът звъни - незабавно заседание. Айде на тичешком в учителската. Директорката не знае към този момент накъде да гледа. Само за такова нещо не беше ни викала. Имаме наставление от РЗИ - всички прозорци незабавно да се облепят с тиксо и вестници. Алоооооо..... Ами то единствено за моята стая би трябвало един цех за тиксо да работи и една будка с вестници да изкупя! Дават ни тиксо и вестници. Влизам в стаята - но тя в този момент е занималня.
- Ученици, пишете си, няма да ви преча.
Похендрям се на парапета, стартира кикотене, виждат ми се всички блузи, клинове и впрочем. Лепя колкото мога и припвам за клуба по " Твоят час ". Утре ще дойда по-рано да довърша. В стаята - три деца на кръст. Едното не запомнило, другото майка му го взела. Третото прибрали, щото прасето на село си счупило крайници и няма да мъчат животинката, я! Почваме да се борим с изоставането. Ще го преборим, де ще идем. Коремът ми къркори. Май не съм яла. Голяма работа, но пък не съм и пила и не ми се върви до тоалетна.
18:30.
Майко, блага! Имам 25 неприети повиквания. 15 от чужд номер, 10 от мъжа ми. Детската градина е затворила, бас държа, че непознатите повиквания са оттова. Нарамвам торбите и припвам. След половин час очакване на спирката и половин лавиране из замръзналите улици, влизам като ледена шушулка и се събарям на стола. Вече никой не ме пита за нищо. Включително и за какво не съм прибрала детето от градината.
- Мамо, какво ще ядем?
- Чудна гозба, маме.
Вадя буркан с домати, бутилка доматен сок, лук и сирене. Баба нарязваше доматите, заливаше със сок, резваше лучец и сирене, малко олио, самун и готово. Плющяха ни ушите. Ни дюнери знаехме, ни пици, ни чийзбургери.
- Пак ли бе, мамоооооооооо? Ама аз не хапвам таковааааа.
- Млък! Който не харесва, няма да яде!
Започвам с тетрадките, след това контролните. Сега ми остана единствено да оправя кукления спектакъл и край! Ще известявам всеки родител поотделно къде ще вървим, по кое време, с коя компания, от какъв брой до какъв брой и на коя режисура. После ще известявам шефа, след това инспектората, след това театъра дали ще отидем. Бе, що не взема сама да я изгледам тая режисура и да я изиграя на децата! Нали желаят нововъведения в преподаването.
23:30 - най-сетне мрак.
06:30
Вторник заран. Отварям очи и поглеждам към нощното шкафче. Съжалявам, че не съм омъжена за служител на реда, който си държи служебното оръжие там. Тръгвам за работа и се апелирам. Дано през днешния ден ми я треснат тая ограничаваща заповед, Боже! Дано през днешния ден я треснат! Такава ръченица ще трясна с бяла кърпичка и крясъци: " Иху! ". На децата ще кажа, че това е новият урок по музика....
P.S.
Имам единствено две фантазии - едната стана ясна нагоре - да съм принцеса или преподавател в естествена страна, то е едно и също. А втората ли? Който и да е министърът на образованието, за един ден да пристигна в учебно заведение, единствено за един ден!
Автор: Траяна Кайракова, преподавател СУ " Железник " гр. Стара Загора
