Кампания за превенция на инфекциите, свързани с медицинско обслужване, започна БАПЗГ
Лошата хигиена на ръцете е в основата на инфекциите, свързани с здравното обслужване (ИСМО). За да се понижи броят им измежду пациентите, е необходим комплекс от ограничения, измежду които рационална приложимост на антибиотиците, смяна в държанието на личния състав в лечебните заведения и на обществото, както и непрекъснатото им образование. Затова Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „ Единно здраве “ започнаха акция за повишение знанията на експертите по здравни грижи за предварителна защита на ИСМО, осведомят от БАПЗГ. На 24 ноември ще се организира следващото образование от нея, този път то ще се състои в София.
Дефиниция
ИСМО съставляват един от най-сериозните проблеми на актуалната медицина, с възходящо въздействие върху заболеваемостта, смъртността и разноските за опазване на здравето. Една зараза се дефинира като обвързвана с здравното обслужване, в случай че не е била налична в пациента при постъпването му в лечебното заведение, а е добита вследствие престоят му в него. Този вид инфекции могат да се развият по време на престоя на пациента в лечебното заведение (ЛЗ) или след изписването му в домашната среда. ИСМО визира и чиновници и гости на ЛЗ (медицински, немедицински личен състав, студенти и др.)
Според данни на Световната здравна организация, над 7% от приетите в болница пациенти в развитите страни и над 10 % в разрастващите се страни се сблъскват с затруднения, свързани с инфекции, зараждащи в лечебните заведения. Ефективната предварителна защита и надзор на ИСМО изисква мултидисциплинарен метод и обединени старания на всички медицински експерти (One Health/Единно Здраве подход). Липсата на интегрирани тактики за справяне с казуса заплашва освен здравните заведения, само че и самите пациенти, които всекидневно разчитат на съответни и безвредни грижи.
В Европа
Актуални данни за разпространяването на ИСМО в Европа дава превалентното изследване на ECDC от 2022-2023 година То е осъществено измежду 293 581 души от 1 250 лечебни заведения в 31 страни. Резултатите демонстрират, че броят на пациентите с ИСМО в лечебните заведения за интензивно лекуване за 2022-2023 година е бил 4.8 млн. или 8% от приетите в болница.
Най-честите типове инфекции са респираторните - 29%. На последващо място по периодичност са инфекциите на пикочните пътища - 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място - 16%, на кръвния ток (сепсис) - 12% и на стомашно-чревния тракт - 9%.
Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са зародили след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е еднакъв - от предишна болница, от болничното заведение, в която пациентът е признат или от заведения за дълготрайни грижи. Минимален - под 3%, е броят на инфекциите с неразбираем генезис.
За България
Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето равнище на подготвеност. Според тях броят на пациентите с открити ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от междинното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.
22% от всички ИСМО в страната са зародили преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от междинните стойности за Европа обаче у нас няма нито един открит случай на ИСМО от дом за дълготрайни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неразбираем генезис доближава 29. Това разминаване в огромна част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България ИСМО към момента не се регистрират правилно. Това лимитира опцията на експертите и ЛЗ да разпознават съществуването на проблем и надлежно да работят интензивно за неговото премахване, посредством систематични ограничения за предварителна защита и надзор.
Причини за появяването им
Основната причина за пораждане на ИСМО е не задоволително положителната хигиена на ръцете на личния състав (според данни от СЗО, ECDC, CDC). Микробите се придвижват и предават с ръцете на медицинските експерти. Те могат да преживеят върху повърхностите и ръцете от няколко минути до няколко часа. Времето на живот при E. coli да вземем за пример е до час и половина, до момента в който микроорганизми като S. aureus, Pseudomonas spp. и вируси, като Rotavirus могат да оцелеят върху ръцете над 3-4 часа.
Пропуските в хигиената на ръцете води до предаване на микроорганизмите от един пациент на различен. Ключов първокласен знак в тази предварителна защита е потреблението на препарати на алкохолна основа в лечебните заведения. Според последните данни на ECDC в България се употребява 23 литра на 1000 леглодни в една болница против съвсем два пъти повече в Европа - 37.4 литра. При интензвините звена съотношението е още по-показателно - 43.6 литра у нас против 98.7 литра в Европа. Това недвусмислено демонстрира, че в българските лечебни заведения към момента има основни пропуски в спазването на хигиената на ръцете.
Още един сериозен проблем
Антимикробната устойчивост (АМР) е другият огромен проблем, който въздейства на сполучливата битка с ИСМО. Нерационалната приложимост на антибиотици в обществото и лечебните заведения и потреблението им в случаи, когато това не се постанова, води до там, че те не могат да бъдат задоволително ефикасни в битката си със съответните микроорганизмите и инфекциите, които предизвикват, а последствията може да са съдбовни. През 2021 година световно са регистрирани 4.71 млн. смъртни случая, асоциирани с AMР, значимо е нарастването на смъртните случаи от AMР измежду възрастните над 70 години - с 81%. Научните прогнози демонстрират, че съдбовните случаи поради АМР в света за 2050 година ще доближат 8.22 млн.
Данните в проучването на ECDC демонстрират, че честотата на антимикробна приложимост в ЕС/ЕИП съгласно броя на заетите болнични кревати е 32%. Този индикатор е значим, защото има корелация сред използването на антибиотици и показателя на антимикробна устойчивост. 26 страни от ЕС/ЕИП са докладвали и резултати от тестване на изолати за сензитивност към антимикробни препарати. От общо 9 630 изолата, 32% са резистентни към главните маркери за антимикробна устойчивост. За страдание антимикробната устойчивост се усилва прогресивно, изключително в България. В България данните сочат за сред 2 до 5 кратно по-висока устойчивост на избрани причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).
Действия
За да се понижи % на ИСМО и на антимикробна устойчивост в лечебните заведения, са нужни серия от ограничения:
Въвеждане на Програма за предварителна защита и надзор на инфекциите и нейното прецизно спазванеОбучение на личния състав по ПКИ, която да докара до смяна на държанието муОбучение на бъдещите експерти в университетите (One Health концепция)Наблюдение и контрол на ИСМО с действително отчитане и потребление на данните за самоподобрениеСтриктна и постоянна хигиена на ръцете и елементарен достъп до материали за хигиена на ръцетеОптимизиране на на антибиотичната приложимост в обществото и антибиотичната политика в лечебните заведенияНамаляване на използването на (широкоспектърни) антибиотициЯсно изтъкване на повода за определяне на антибиотик и прекратяване на практиката „ за всеки случай “Поставяне на дезинфектант/антисептик за ръце до леглото на болния, при входа на болничната стая, тук-там с многолюден трафик, надзор на гости и съблюдаване на потоците в ЛЗ.Информираност по отношение на имунизациите и нараснало имунизационно покритие в обществото и рисковите групи.
С оглед на това БАПЗГ и Българската асоциация „ Единно здраве “ ще продължат с образованията на експертите по здравни грижи в страната, като приканват за провеждането на целенасочени политики в тази област от страна към всички участници в процеса (компетентните институции, лекари, експерти по здравни грижи, немедицински личен състав, компании, работещи в бранша и неправителствени организации).
Дефиниция
ИСМО съставляват един от най-сериозните проблеми на актуалната медицина, с възходящо въздействие върху заболеваемостта, смъртността и разноските за опазване на здравето. Една зараза се дефинира като обвързвана с здравното обслужване, в случай че не е била налична в пациента при постъпването му в лечебното заведение, а е добита вследствие престоят му в него. Този вид инфекции могат да се развият по време на престоя на пациента в лечебното заведение (ЛЗ) или след изписването му в домашната среда. ИСМО визира и чиновници и гости на ЛЗ (медицински, немедицински личен състав, студенти и др.)
Според данни на Световната здравна организация, над 7% от приетите в болница пациенти в развитите страни и над 10 % в разрастващите се страни се сблъскват с затруднения, свързани с инфекции, зараждащи в лечебните заведения. Ефективната предварителна защита и надзор на ИСМО изисква мултидисциплинарен метод и обединени старания на всички медицински експерти (One Health/Единно Здраве подход). Липсата на интегрирани тактики за справяне с казуса заплашва освен здравните заведения, само че и самите пациенти, които всекидневно разчитат на съответни и безвредни грижи.
В Европа
Актуални данни за разпространяването на ИСМО в Европа дава превалентното изследване на ECDC от 2022-2023 година То е осъществено измежду 293 581 души от 1 250 лечебни заведения в 31 страни. Резултатите демонстрират, че броят на пациентите с ИСМО в лечебните заведения за интензивно лекуване за 2022-2023 година е бил 4.8 млн. или 8% от приетите в болница.
Най-честите типове инфекции са респираторните - 29%. На последващо място по периодичност са инфекциите на пикочните пътища - 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място - 16%, на кръвния ток (сепсис) - 12% и на стомашно-чревния тракт - 9%.
Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са зародили след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е еднакъв - от предишна болница, от болничното заведение, в която пациентът е признат или от заведения за дълготрайни грижи. Минимален - под 3%, е броят на инфекциите с неразбираем генезис.
За България
Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето равнище на подготвеност. Според тях броят на пациентите с открити ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от междинното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.
22% от всички ИСМО в страната са зародили преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от междинните стойности за Европа обаче у нас няма нито един открит случай на ИСМО от дом за дълготрайни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неразбираем генезис доближава 29. Това разминаване в огромна част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България ИСМО към момента не се регистрират правилно. Това лимитира опцията на експертите и ЛЗ да разпознават съществуването на проблем и надлежно да работят интензивно за неговото премахване, посредством систематични ограничения за предварителна защита и надзор.
Причини за появяването им
Основната причина за пораждане на ИСМО е не задоволително положителната хигиена на ръцете на личния състав (според данни от СЗО, ECDC, CDC). Микробите се придвижват и предават с ръцете на медицинските експерти. Те могат да преживеят върху повърхностите и ръцете от няколко минути до няколко часа. Времето на живот при E. coli да вземем за пример е до час и половина, до момента в който микроорганизми като S. aureus, Pseudomonas spp. и вируси, като Rotavirus могат да оцелеят върху ръцете над 3-4 часа.
Пропуските в хигиената на ръцете води до предаване на микроорганизмите от един пациент на различен. Ключов първокласен знак в тази предварителна защита е потреблението на препарати на алкохолна основа в лечебните заведения. Според последните данни на ECDC в България се употребява 23 литра на 1000 леглодни в една болница против съвсем два пъти повече в Европа - 37.4 литра. При интензвините звена съотношението е още по-показателно - 43.6 литра у нас против 98.7 литра в Европа. Това недвусмислено демонстрира, че в българските лечебни заведения към момента има основни пропуски в спазването на хигиената на ръцете.
Още един сериозен проблем
Антимикробната устойчивост (АМР) е другият огромен проблем, който въздейства на сполучливата битка с ИСМО. Нерационалната приложимост на антибиотици в обществото и лечебните заведения и потреблението им в случаи, когато това не се постанова, води до там, че те не могат да бъдат задоволително ефикасни в битката си със съответните микроорганизмите и инфекциите, които предизвикват, а последствията може да са съдбовни. През 2021 година световно са регистрирани 4.71 млн. смъртни случая, асоциирани с AMР, значимо е нарастването на смъртните случаи от AMР измежду възрастните над 70 години - с 81%. Научните прогнози демонстрират, че съдбовните случаи поради АМР в света за 2050 година ще доближат 8.22 млн.
Данните в проучването на ECDC демонстрират, че честотата на антимикробна приложимост в ЕС/ЕИП съгласно броя на заетите болнични кревати е 32%. Този индикатор е значим, защото има корелация сред използването на антибиотици и показателя на антимикробна устойчивост. 26 страни от ЕС/ЕИП са докладвали и резултати от тестване на изолати за сензитивност към антимикробни препарати. От общо 9 630 изолата, 32% са резистентни към главните маркери за антимикробна устойчивост. За страдание антимикробната устойчивост се усилва прогресивно, изключително в България. В България данните сочат за сред 2 до 5 кратно по-висока устойчивост на избрани причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).
Действия
За да се понижи % на ИСМО и на антимикробна устойчивост в лечебните заведения, са нужни серия от ограничения:
Въвеждане на Програма за предварителна защита и надзор на инфекциите и нейното прецизно спазванеОбучение на личния състав по ПКИ, която да докара до смяна на държанието муОбучение на бъдещите експерти в университетите (One Health концепция)Наблюдение и контрол на ИСМО с действително отчитане и потребление на данните за самоподобрениеСтриктна и постоянна хигиена на ръцете и елементарен достъп до материали за хигиена на ръцетеОптимизиране на на антибиотичната приложимост в обществото и антибиотичната политика в лечебните заведенияНамаляване на използването на (широкоспектърни) антибиотициЯсно изтъкване на повода за определяне на антибиотик и прекратяване на практиката „ за всеки случай “Поставяне на дезинфектант/антисептик за ръце до леглото на болния, при входа на болничната стая, тук-там с многолюден трафик, надзор на гости и съблюдаване на потоците в ЛЗ.Информираност по отношение на имунизациите и нараснало имунизационно покритие в обществото и рисковите групи.
С оглед на това БАПЗГ и Българската асоциация „ Единно здраве “ ще продължат с образованията на експертите по здравни грижи в страната, като приканват за провеждането на целенасочени политики в тази област от страна към всички участници в процеса (компетентните институции, лекари, експерти по здравни грижи, немедицински личен състав, компании, работещи в бранша и неправителствени организации).
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ