Лорина Камбурова е на 27 години от Варна. Преди години

Лорина Камбурова е на 27 години от Варна. Преди години изгря с блестяща роля в сериала „ Връзки “ по бТВ. А в този момент почитателите я заобикнаха още повече с ролята й на Ани в хитовия сериал „ Скъпи наследници “. Като ученичка се явява в „ Мюзик айдъл 3 “ и стига до край. Приета е в Икономическия университет във Варна, само че не й се учи там. Затова взема решение да се опитва в НАТФИЗ.
За изпитите я приготвя два месеца артистът Валентин Митев. Завършва в класа на проф. Здравко Митков. Освен със запаметяващите се функции в киното и театъра, Лорина желае да остави отпечатък и с другата си пристрастеност – музиката. Тя е подготвила цялостен албум, който ще промотира на 13 февруари. Ето какво показа тя за читателите на „ ШОУ “:

– Лорина, най-сетне е реалност музикалния албум, за който си говорихме преди няколко месеца. По какъв метод смяташ да го представиш?
– По този албум се работи от лятото на предходната година. Благодарение на акцията Indigogo, която е международна сцена за самостоятелни актьори, които търсят финансиране, успяхме да съберем някаква сума. Пет месеца записвахме и го изпратихме албума да бъде мастериран в Сиатъл, Съединени американски щати. Вчера се върна, на финалната права сме и мога да се похваля, че имаме албум. Имаме екип от порядъка на 15 индивида и всеки оказва помощ. Албумът се споделя „ 4U “, което е едно от заглавните части. 13 е броя на частите. Премиерата ще бъде на 13 февруари, където ще осъществим албума напълно онлайн. С сътрудника ми Росен Пенчев работих по основаването му. Визията е дело на Ивайло Петров и Бояна Бъчварова.

– Има ли някоя автобиографична ария?
– Всички песни са автобиографични, тъй като са въодушевени от нашата история и моменти. Самата визия на албума е обвързана с метода, по който стои и звучи самият албум.
Все едно носи някакъв завет…
Много крепко стана!
– Спомняш ли кой пръв видя певческия ти гений и на теб какъв брой време ти лиши да добиеш самочувствие да се занимаваш с това?

– Майка ми видя първа този мой певчески гений и ме записа на класовете във Варненска детска опера. Оттам потегли пътят ми да се занимавам с музика. Имала съм разнообразни педагози, които са помагали и са обработвали гласа ми. Но не считам, че човек получава до краен лимит самочувствие да прави нещо. Изкуството е супер субективно. То е като при спорта – един ден се представяш отлично, само че на идващия ден вали, болят те костите и всичко отива по дяволите. Всичко е доста субективно. Зависиш от времето, от настроенията си и човек би трябвало да бъде заплашителен експерт и да има нужната хигиена, с цел да поддържа равнището на гласа си. Това са преходни неща, както всичко останало в живота. Не е хубаво да имаш прекомерно самочувствие, че можеш нещо, тъй като това те прави по някакъв метод мързелив. Трябва постоянно да изхождаш от това, че нещо не ти доближава, с цел да се усъвършенстваш в това. Не съм достигнала апогея си на благоприятни условия, имам да изучавам още доста неща.

– А първата изява запечатала ли ти се е в съзнанието?

– Била съм на 7-8 години и имаше зимен конкурс „ Мис зимна принцеса “ във Варна и участвах с една българска ария. Спечелих този конкурс. Вълнението беше хем доста огромно, хем се усещах добре на сцената. Още тогава разбрах, че сцената е моето място.

– Споделяш ли изказванието, че „ музикант къща не храни “? Имаш ли упования, че този труд ще има възвращаемост?

– Ситуацията за хората, които се занимават с изкуство в България, не е по никакъв начин цветуща. През последните години се следи някаква мода в това да си прочут, да си музикант. Трудно е да си добър музикант и хората да те оценят в точния момент, а не откакто си отидеш от този свят, както се случва с множеството художници. Това обаче не би трябвало да стопира надарени хора, а единствено да ги нахъсва да бъдат по-добри и да изискват повече от себе си. А в случай че правиш изкуство с цел да те харесват хората и да ти заплащат, значи не го правиш от сърце. Но постоянно би трябвало да имаш авариен вид.

– Актъорството или музиката е най-голямата ти пристрастеност? Или има нещо друго?

– Винаги съм си мислила, че актьорсвото е най-голямата ми пристрастеност, до неотдавна си мислех, че е музиката, а в този момент считам, че човек би трябвало да търси и попълня още и още полета в това какво му харесва. Най-голямата ми пристрастеност е да откривам нови неща, само че те да са обвързани с изкуство.

– Поканила ли си сътрудниците от „ Скъпи наследници “ на премиерата на албума?

– Още не съм ги поканила, има време. Най-вероятно идната седмица ще запиша видео покана към всеки един от тях. Те са значим етам от живота ми и сигурно ще ги поканя.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Инфо: show.blitz.bg