Невиждан хаос във Виена преди локдауна! Българка: Сякаш утре...
Лора Петрова живее във Виена от 6 години. В своя обява във Facebook младата дама разяснява последствията от Коронавирус рестриктивните мерки, въведени през последните дни в Австрия.
Тя разказва в елементи големия безпорядък в австрийската столица, настъпил в последния ден преди ограничението на неимунизирани. И по какъв начин една чисто битова обстановка може да се трансформира в същински призрачен сън.
„ Не знам по какъв начин са се наредили тия звезди, луни и планети, обаче претърпях няколко рецесии. Наведнъж. Вчера беше финален работен ден преди прословутия локдаун.
Мили хора, от 7 сутринта всички магазини, пазари и кафенета са щурмувани. Живот кипи като че ли за финален път. Хора влачат като обезумели тоалетна хартия, джапанки, дънки, бански, саксии, пижами, банани, брашно, спагети и всичко, което се открива по магазините.
Zara, H&M, спортни магазини, молове, магазини за играчки, заведения за хранене, кафенета и сладкарници, зоо магазини, магазини за техника - всичко се пука по шевовете. Няма места за паркиране.
Black Friday и идващият локдаун вършат жестока композиция. Това, става известно, е мега натруфен удар за търговията. За съпоставяне, последните три години Коледа + Нова година + зимни понижения, умножено по 5, дава ясна визия за вчерашния финален работен ден. Очите ми не можеха да повярват на това, което се случва.
Цялата консуматорска лудница и километрични опашки се сблъскват и с националния митинг против наложителното имунизиране.
По улиците стопират да работят светофарите, стотици служители на реда контролират придвижването. На всеки ъгъл злополука. Според статистиката, 100 000 индивида са на открито, с цел да стачкуват. Още толкоз са тръгнали да пазарят, като че ли тази вечер всички ще умрем.
Да пътуваш с кола тъкмо този ден е равно на самоубийство в невиждани страдания. С две думи и систематизирано, вчерашният ден излезе от надзор, изтърваха му края.
От един месец очаквам четири кухненски уреда, звъня трета седмица и всеки ми споделя: „ Не знаем къде са ви уредите, когато дойдат, ще ви се обадим “.
Вчера, побесняла, потеглям към магазина, с цел да диря правдивост за закъснението. Час и половина не мога да мина 300 метра. Изпаднах в няколко рецесии. Паркирам някъде, където намирам място, а то е на 2 м от автомагистралата. Бясна, изтощена и гладна минавам пешком 1,4 км през един пропуснат от Господ кър. Потна, задъхана и на лимита на силите си, съвсем пълзя в магазина, до момента в който стигна до кухненския отдел.
Вътре е несдържан безпорядък. Хора влачат по два тв приемника под мишница. Не виждам края на опашките. Асансьорът е спрял, тъй като някакъв го претрупал. Катеря се до третия етаж. Вече виждам звезди и ми причернява. Мисля си, че загивам.
Сядам на стола пред шефа на отдела, до момента в който приказва с друга клиентка, която желае да си купи през днешния ден хипер незабавно и наложително два хладилника и фризер. Показвам фактурата за чаканите уреди и запитвам къде са. Оказа се, след 34 позвънявания от моя страна за седмица, че са там. Без единия от тях, бил привършен. Ядосах се. След сума изхабени нерви се контрактувам в моя изгода и за уреди, и за доставка.
Излизането от магазина е задача невъзможна. Потна, зачервена, с пришки на всички места, рошава и с откачена качулка на якето, като че ли излязла от втората международна, би трябвало да отида до различен магазин, с цел да взема поръчан от мен смесител за кухня. Не ме позволяват до магазина, с цел да си прибера платена поръчка.
Тука прибавям, че с цел да стигна от предходния магазин до този, съм пресекла две автомагистрали и вървях още 1,3 км пеш през кър и два градежа. Колата ми, в случай че е към момента там, където си припомням, е на към 4 км в противоположната посока.
С риск да ме арестуват, влизам в магазина с негативен тест, маска, ръкавици, противогаз, шлем, със спотаен мирис, тичайки. Искам да припадна, когато виждам, че съвсем целият магазин е изкупен. Чудя се по какъв начин по този начин цяла Виена си сменя чучура на мивките в кухнята, че в галерия от 187 типа има единствено 5 налични? Казвам си, няма да пострадвам на вятъра, с цената на всичко ще изляза отсам с чучур, тръби, гайки, пирони, меки връзки, твърди връзки, сифони и каквото още може, с цел да не пристигам до края на живота си повече.
На касата не ми дават да платя, тъй като не съм имунизирана. Парите на неимунизирания очевидно са менте. Явно и аз съм менте.
През това време тълпи от хора не престават да влизат в магазина и никой не ревизира дали имат документ, още повече че всеобщо са без маски. Никой не ме пуска да вляза, никой не ми го и изнася извън пред вратата.
В същия тоя миг практикуват изборна пропускливост - десетима без маска влизат, без да бъдат тествани, трима ги връщат, до момента в който още двайсет влизат през другата врата. Значи, или - или. Или проверявай всички, или никого.
Прибирам се с такси, щото не помня, че колата е някъде там.
Или това е цялостен парадокс, или аз съм неспособна да намеря логичност и смисъл. “
Припомняме, че преди два дни Австрия разгласи локдаун за неимунизирани, който публично влиза в действие от на следващия ден. Мярката е краткотрайна, за 20 дни, които са нужни да се провежда имунизационен кулоар и всички австрийци да създадат осведомения избор да се имунизират с една, втора или трета доза ваксини.
Самата Лора Петрова споделя, че както до момента се е случвало с въведените в Австрия ограничения, срокът най-вероятно ще бъде продължен.
Следващото решение на държавното управление е наложителната имунизация, която ще започва от февруари 2022.
Вчера в австрийската столица се е провел 100-хиляден митинг срещу наложителната игла. Българката споделя, че много хора са имунизирани, основно с цел да улеснят живота си и да не се подлагат на ненужно тестване.
Именно по тази причина новината за задължителност ядосва австрийците. Лора прибавя също по този начин, че немското образование ясно проличава и е безапелационна, че до този миг всички, без значение народност, желания и дискомфорт, съблюдават ограниченията и следват прецизно разпоредбите.
Тя разказва в елементи големия безпорядък в австрийската столица, настъпил в последния ден преди ограничението на неимунизирани. И по какъв начин една чисто битова обстановка може да се трансформира в същински призрачен сън.
„ Не знам по какъв начин са се наредили тия звезди, луни и планети, обаче претърпях няколко рецесии. Наведнъж. Вчера беше финален работен ден преди прословутия локдаун.
Мили хора, от 7 сутринта всички магазини, пазари и кафенета са щурмувани. Живот кипи като че ли за финален път. Хора влачат като обезумели тоалетна хартия, джапанки, дънки, бански, саксии, пижами, банани, брашно, спагети и всичко, което се открива по магазините.
Zara, H&M, спортни магазини, молове, магазини за играчки, заведения за хранене, кафенета и сладкарници, зоо магазини, магазини за техника - всичко се пука по шевовете. Няма места за паркиране.
Black Friday и идващият локдаун вършат жестока композиция. Това, става известно, е мега натруфен удар за търговията. За съпоставяне, последните три години Коледа + Нова година + зимни понижения, умножено по 5, дава ясна визия за вчерашния финален работен ден. Очите ми не можеха да повярват на това, което се случва.
Цялата консуматорска лудница и километрични опашки се сблъскват и с националния митинг против наложителното имунизиране.
По улиците стопират да работят светофарите, стотици служители на реда контролират придвижването. На всеки ъгъл злополука. Според статистиката, 100 000 индивида са на открито, с цел да стачкуват. Още толкоз са тръгнали да пазарят, като че ли тази вечер всички ще умрем.
Да пътуваш с кола тъкмо този ден е равно на самоубийство в невиждани страдания. С две думи и систематизирано, вчерашният ден излезе от надзор, изтърваха му края.
От един месец очаквам четири кухненски уреда, звъня трета седмица и всеки ми споделя: „ Не знаем къде са ви уредите, когато дойдат, ще ви се обадим “.
Вчера, побесняла, потеглям към магазина, с цел да диря правдивост за закъснението. Час и половина не мога да мина 300 метра. Изпаднах в няколко рецесии. Паркирам някъде, където намирам място, а то е на 2 м от автомагистралата. Бясна, изтощена и гладна минавам пешком 1,4 км през един пропуснат от Господ кър. Потна, задъхана и на лимита на силите си, съвсем пълзя в магазина, до момента в който стигна до кухненския отдел.
Вътре е несдържан безпорядък. Хора влачат по два тв приемника под мишница. Не виждам края на опашките. Асансьорът е спрял, тъй като някакъв го претрупал. Катеря се до третия етаж. Вече виждам звезди и ми причернява. Мисля си, че загивам.
Сядам на стола пред шефа на отдела, до момента в който приказва с друга клиентка, която желае да си купи през днешния ден хипер незабавно и наложително два хладилника и фризер. Показвам фактурата за чаканите уреди и запитвам къде са. Оказа се, след 34 позвънявания от моя страна за седмица, че са там. Без единия от тях, бил привършен. Ядосах се. След сума изхабени нерви се контрактувам в моя изгода и за уреди, и за доставка.
Излизането от магазина е задача невъзможна. Потна, зачервена, с пришки на всички места, рошава и с откачена качулка на якето, като че ли излязла от втората международна, би трябвало да отида до различен магазин, с цел да взема поръчан от мен смесител за кухня. Не ме позволяват до магазина, с цел да си прибера платена поръчка.
Тука прибавям, че с цел да стигна от предходния магазин до този, съм пресекла две автомагистрали и вървях още 1,3 км пеш през кър и два градежа. Колата ми, в случай че е към момента там, където си припомням, е на към 4 км в противоположната посока.
С риск да ме арестуват, влизам в магазина с негативен тест, маска, ръкавици, противогаз, шлем, със спотаен мирис, тичайки. Искам да припадна, когато виждам, че съвсем целият магазин е изкупен. Чудя се по какъв начин по този начин цяла Виена си сменя чучура на мивките в кухнята, че в галерия от 187 типа има единствено 5 налични? Казвам си, няма да пострадвам на вятъра, с цената на всичко ще изляза отсам с чучур, тръби, гайки, пирони, меки връзки, твърди връзки, сифони и каквото още може, с цел да не пристигам до края на живота си повече.
На касата не ми дават да платя, тъй като не съм имунизирана. Парите на неимунизирания очевидно са менте. Явно и аз съм менте.
През това време тълпи от хора не престават да влизат в магазина и никой не ревизира дали имат документ, още повече че всеобщо са без маски. Никой не ме пуска да вляза, никой не ми го и изнася извън пред вратата.
В същия тоя миг практикуват изборна пропускливост - десетима без маска влизат, без да бъдат тествани, трима ги връщат, до момента в който още двайсет влизат през другата врата. Значи, или - или. Или проверявай всички, или никого.
Прибирам се с такси, щото не помня, че колата е някъде там.
Или това е цялостен парадокс, или аз съм неспособна да намеря логичност и смисъл. “
Припомняме, че преди два дни Австрия разгласи локдаун за неимунизирани, който публично влиза в действие от на следващия ден. Мярката е краткотрайна, за 20 дни, които са нужни да се провежда имунизационен кулоар и всички австрийци да създадат осведомения избор да се имунизират с една, втора или трета доза ваксини.
Самата Лора Петрова споделя, че както до момента се е случвало с въведените в Австрия ограничения, срокът най-вероятно ще бъде продължен.
Следващото решение на държавното управление е наложителната имунизация, която ще започва от февруари 2022.
Вчера в австрийската столица се е провел 100-хиляден митинг срещу наложителната игла. Българката споделя, че много хора са имунизирани, основно с цел да улеснят живота си и да не се подлагат на ненужно тестване.
Именно по тази причина новината за задължителност ядосва австрийците. Лора прибавя също по този начин, че немското образование ясно проличава и е безапелационна, че до този миг всички, без значение народност, желания и дискомфорт, съблюдават ограниченията и следват прецизно разпоредбите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ