Лора Китипова пред FIVB: Не мога да си представя да живея без емоцията на волейбола
Лора Китипова е родена на 19 май 1991 гoдина. Висока е 182 см и играе на поста разпределител. През този сезон тя стана шампионка на Румъния и завоюва Купата на страната с Волей Алба, като игра и край във втория по мощ европейски клубен шампионат за Купата на CEV. С нея беседваме за дебютното присъединяване на България във Волейболната лига на нациите при дамите, за упоритостите на тима и живота отвън спорта.
- Лора, навръх старта на сезона във Волейболната лига на нациите навърши 28 години - прелестна възраст за волейбол на високо равнище, само че в действителност в сегашния състав на националния тим изглеждаш като деец, остана и най-възрастната, която ще играе в борбите от шампионата. Как капитанката би описала младия български състав?
- Повечето девойки в действителност са много млади. Хубаво е, че тече развой на подмладяване на състава, само че, естествено, липсват девойките, които са на моята възраст. Надявам се скоро и те да се причислят към нас. Чакаме с неспокойствие Елица Василева, а следващата година след майчинство към нас би трябвало да се причислят също Христина Русева и Емилия Николова. Волейболната лига на нациите е мястото, където може да се натрупа опит и е хубаво, че сме подмладени точно за този шампионат, в който играят най-хубавите тимове в света. Ние би трябвало да го използваме за обиграване на младия ни състав и израстване. Сега построяваме нашия тим за бъдещето.
- След спечелването на Златната европейска лига и интерконтиненталния шампионат в Перу България се класира и към този момент дебютира във Волейболната лига на нациите. Усещаш ли по-завишени упования, без значение, че и конкуренцията към този момент е на най-високо равнище?
- Миналата година играхме доста мощно, въпреки тимовете да не бяха на равнището, на което са тези, против които се изправяме сега. Ако играем по този метод, ще победим много от противниците си и тази година. За страдание в този момент към момента не сме задоволително сработени. Както аз, по този начин и някои от другите девойки още не сме във върхова форма. Така че ще ни е малко по-трудно до момента в който се сработим и напаснем. Към националния тим на България постоянно е имало високи упования. Надявам се с времето да демонстрираме по-добри резултати и да радваме почитателите. През първата седмица от ВНЛ в Русе имаше доста положително настроени хора, които ни поздравяваха след всеки мач, което е ужасно. И макар че загубихме, аз считам, че играхме доста добре.
- Какви са действителните цели на България като един от двата най-млади тима и единственият дебютант във Волейболната лига на нациите?
- Целта ни е да не отпаднем. Прекалено е да се мечтае за крайна шестица, въпреки да не е невероятно. Целите би трябвало да са все по-високи, само че за момента е значимо да не отпаднем, откакто толкоз доста се борихме през предходната година да влезем в шампионата с най-силните тимове. Надявам се следващата година още веднъж да сме в Лигата.
- В същото време останалите три тима кандидати за оставане – Доминиканската република, Полша и Белгия, обаче стартираха много по-успешно във Волейболната лига на нациите...
- Да, за жалост не успяхме да тръгнем по най-хубавия метод. Щеше да е хубаво да запишем най-малко една победа, само че няма непоправими неща. Пред нас има доста мачове, тъй че можем да поправяме някои пропуски. Щеше да е хубаво да запишем триумф над Белгия и бяхме доста близо, откакто водехме 2:0, само че не би трябвало да гледаме обратно, а да се стремим да се подобряваме и да наваксаме в идните седмици. Ние и белгийките сме с най-млади сформира, само че Белгия е с тим, който работи дружно от много време.
- Какви уроци научихте след първата седмица от ВНЛ и три мача, от които действително можехте да стартирате даже с две победи - над Япония и Белгия преди конфликта с настоящите шампионки от Съединени американски щати, само че в последна сметка загубихте и трите срещи? С какъв актив излиза България от домакинския шампионат с изключение на едната точка в Русе?
- Видяхме върху какво би трябвало да се работи. Треньорът Иван Петков завъртя много сформира, с цел да реши кой къде ще пасне най-добре. Проверихме върху какво би трябвало да се акцентира и къде би трябвало да търсим повече сработка.
- През втората седмица започнахте добре, само че загубихте от различен кандидат - Полша, а в третата седмица ще срещнете последния пряк противник за оставане във ВНЛ - Доминиканската република. Какви са упованията ти от идните дуели?
- Всеки път, когато излизаме на игрището, го вършим за победа. Дали ще се получи или не, е обособен въпрос. Но в никакъв случай настройката не е да паднем и всичко да свърши по-бързо. Това го подсигурявам за всяко едно от девойките. Така че чакам да покажем най-хубавото и да победим. Трябва да побеждаваме! По-добре грозна победа в сравнение с красива загуба. Надявам се да запишем победи - освен над пряк противник, само че и над другите тимове.
- На олимпийската подготовка ви чака привидно невъзможна задача против Съединени американски щати, само че в спорта няма възбрана за фантазии и упоритости. Колко % натурализъм има в фантазията ви за Токио 2020 - без значение дали след квалификацията със Съединени американски щати, Аржентина и Казахстан, или след втората опция при започване на 2020 година?
- Според мен, възможностите ни в Съединени американски щати не са дребни. До тогава ще се върне и Елица Василева, а и ние ще сме доста по-сработени като тим. Така че не е невероятно. И там отиваме с настройката да побеждаваме. Винаги подобавам с почитание към всички наши противници. С цялото ми почитание към тях, считам, че ще бием Аржентина и Казахстан и основният ни съперник са американките. Да, извънредно мощен тим, настоящ първенец във Волейболната лига на нациите. Видяхме и в Русе, че имат дълбочина в състава, огромна класа и избор измежду доста качествени състезателки. Но няма невъзможни неща.
- Коя е обичаната ти съотборничка в националния тим – на игрището и отвън него?
- Две са – Емилия Николова и Ива Монова. Те са ми приятелки и в живота. Добри приятелки са ми също Христина Русева и Елица Василева. Те са ми най-близки и постоянно доста съм си ги обичала.
- Как се играе с приятелки? Може би със затворени очи...
- Не е по този начин. Когато съотборничките не са ти приятелки, от време на време си премълчаваш някои неща. Но ние като близки хора си споделяме всичко в прав текст. В множеството случаи това е положително, само че от време на време може да изиграе и неприятна смешка. Извън игрището обаче в никакъв случай не сме имали съществени проблеми.
- Имаш ли обред преди мач, суеверна ли си?
- Не. Не се въздействам от суеверия и ритуали. Понякога чувам музика, различен път играя на телефона, само че нямам ритуали - да съм със с едни и същи чорапки или фибички. Просто не считам, че това способства по някакъв метод за триумфа. Главното е в главата.
- Има ли тогава нещо, което те надъхва и стимулира? Някакъв избран жанр музика да вземем за пример...
- Когато излизаш да играеш мач, към този момент би трябвало да си въодушевен и стимулиран за победа. Слушам рап и черна музика, само че нямам навика да си пущам тъкмо избрана ария. Нямам специфични ритуали. Никога не ми се случва да върша едно и също. Много обичам кока-кола и преди пиех кола преди мач. Но стопирах, тъй като от време на време ми подвига повече адреналина. Треньорът ни Иван Петков е по суеверията, него би трябвало да го питате за тези неща.
- Имаш ли занимание и какво правиш, когато ти остане време от мачовете и тренировките?
- Любимо ми е да дремя. Много обичам да дремя. Обичам и да отивам на кино. Дори филмът да не е прекрасен, просто да съм там, да хапвам пуканки. Обичам да съм със фамилията си. Опитвам се да извозвам оптимално доста време с обичаните си хора, когато имам опция. Много от времето ми заема и моето куче. Английски булдог, споделя се Грут. То беше с мен и в Румъния. Извън залата се занимавах единствено с него – разходки, къпане, игра., непрекъснато се занимавах с него. Иначе, като всеки човек, обичам да съм с приятелите си.
- Домакинствата, които приема България също оказват помощ за популяризирането на волейбола. В Русе да вземем за пример, повече от 100 деца са се записали да упражняват волейбол след Световното състезание за мъже през предходната година...
- Това е доста хубаво. Сестра ми също тренира волейбол при майка ми, която е треньор в Берое, а преди към 5 години работеше в Казанлък. Преди години всички бяхме доста дисциплинирани – когато има мач, всичко е подчинено на него. Сега като че ли това не е главен приоритет за младите девойки. Предпочитат да си употребяват ваканцията, да отидат на село. А за нас, когато бяхме дребни, всичко беше тренировки и мачове. Не сме имали даже абитуриентски балове поради волейбола. Днешното потомство като че ли има други цели и се надявам да ги възпламеняваме от ден на ден по спорта с нашите победи. Защото да се спортува е доста хубаво и доста значимо. Аз не мога да си показва да пребивавам без страстта на волейбола.
- Какви са най-ценните препоръки, които си получавала и от кого?
- От всеки треньор можеш да научиш по нещо. Всеки мой ментор ми е оказал помощ по някакъв метод - било душевен, да ме построи като темперамент, било като техника или тактичност. Четирима са хората, които имат съществена роля в моята кариера. На първо място е майка ми, която сложи основите. Сегашният треньор на мъжкия тим на Хебър (Пазарджик) Атанас Петров пък ме накара да стана разпределител, защото преди този момент бях посрещач. След това Марчело Абонданца, който ужасно доста ми оказа помощ да се изградя като разпределител. И в този момент Иван Петков. Това са хората, които са ми повлияли най-вече.
- Майка ти продължава ли да ти прави анализи след мачовете?
- Не. Още когато бях на 19 години, бях доста изнервена след един мач. Тогава тя стартира да ми изяснява всякакви неща и й споделих, че не искам повече да ми приказва за волейбол. Така че, в случай че аз не я запитвам, се лимитира до " Браво, маме " или " Не беше доста добре ". Но детайлни анализи не вършим.
- Лора, навръх старта на сезона във Волейболната лига на нациите навърши 28 години - прелестна възраст за волейбол на високо равнище, само че в действителност в сегашния състав на националния тим изглеждаш като деец, остана и най-възрастната, която ще играе в борбите от шампионата. Как капитанката би описала младия български състав?
- Повечето девойки в действителност са много млади. Хубаво е, че тече развой на подмладяване на състава, само че, естествено, липсват девойките, които са на моята възраст. Надявам се скоро и те да се причислят към нас. Чакаме с неспокойствие Елица Василева, а следващата година след майчинство към нас би трябвало да се причислят също Христина Русева и Емилия Николова. Волейболната лига на нациите е мястото, където може да се натрупа опит и е хубаво, че сме подмладени точно за този шампионат, в който играят най-хубавите тимове в света. Ние би трябвало да го използваме за обиграване на младия ни състав и израстване. Сега построяваме нашия тим за бъдещето.
- След спечелването на Златната европейска лига и интерконтиненталния шампионат в Перу България се класира и към този момент дебютира във Волейболната лига на нациите. Усещаш ли по-завишени упования, без значение, че и конкуренцията към този момент е на най-високо равнище?
- Миналата година играхме доста мощно, въпреки тимовете да не бяха на равнището, на което са тези, против които се изправяме сега. Ако играем по този метод, ще победим много от противниците си и тази година. За страдание в този момент към момента не сме задоволително сработени. Както аз, по този начин и някои от другите девойки още не сме във върхова форма. Така че ще ни е малко по-трудно до момента в който се сработим и напаснем. Към националния тим на България постоянно е имало високи упования. Надявам се с времето да демонстрираме по-добри резултати и да радваме почитателите. През първата седмица от ВНЛ в Русе имаше доста положително настроени хора, които ни поздравяваха след всеки мач, което е ужасно. И макар че загубихме, аз считам, че играхме доста добре.
- Какви са действителните цели на България като един от двата най-млади тима и единственият дебютант във Волейболната лига на нациите?
- Целта ни е да не отпаднем. Прекалено е да се мечтае за крайна шестица, въпреки да не е невероятно. Целите би трябвало да са все по-високи, само че за момента е значимо да не отпаднем, откакто толкоз доста се борихме през предходната година да влезем в шампионата с най-силните тимове. Надявам се следващата година още веднъж да сме в Лигата.
- В същото време останалите три тима кандидати за оставане – Доминиканската република, Полша и Белгия, обаче стартираха много по-успешно във Волейболната лига на нациите...
- Да, за жалост не успяхме да тръгнем по най-хубавия метод. Щеше да е хубаво да запишем най-малко една победа, само че няма непоправими неща. Пред нас има доста мачове, тъй че можем да поправяме някои пропуски. Щеше да е хубаво да запишем триумф над Белгия и бяхме доста близо, откакто водехме 2:0, само че не би трябвало да гледаме обратно, а да се стремим да се подобряваме и да наваксаме в идните седмици. Ние и белгийките сме с най-млади сформира, само че Белгия е с тим, който работи дружно от много време.
- Какви уроци научихте след първата седмица от ВНЛ и три мача, от които действително можехте да стартирате даже с две победи - над Япония и Белгия преди конфликта с настоящите шампионки от Съединени американски щати, само че в последна сметка загубихте и трите срещи? С какъв актив излиза България от домакинския шампионат с изключение на едната точка в Русе?
- Видяхме върху какво би трябвало да се работи. Треньорът Иван Петков завъртя много сформира, с цел да реши кой къде ще пасне най-добре. Проверихме върху какво би трябвало да се акцентира и къде би трябвало да търсим повече сработка.
- През втората седмица започнахте добре, само че загубихте от различен кандидат - Полша, а в третата седмица ще срещнете последния пряк противник за оставане във ВНЛ - Доминиканската република. Какви са упованията ти от идните дуели?
- Всеки път, когато излизаме на игрището, го вършим за победа. Дали ще се получи или не, е обособен въпрос. Но в никакъв случай настройката не е да паднем и всичко да свърши по-бързо. Това го подсигурявам за всяко едно от девойките. Така че чакам да покажем най-хубавото и да победим. Трябва да побеждаваме! По-добре грозна победа в сравнение с красива загуба. Надявам се да запишем победи - освен над пряк противник, само че и над другите тимове.
- На олимпийската подготовка ви чака привидно невъзможна задача против Съединени американски щати, само че в спорта няма възбрана за фантазии и упоритости. Колко % натурализъм има в фантазията ви за Токио 2020 - без значение дали след квалификацията със Съединени американски щати, Аржентина и Казахстан, или след втората опция при започване на 2020 година?
- Според мен, възможностите ни в Съединени американски щати не са дребни. До тогава ще се върне и Елица Василева, а и ние ще сме доста по-сработени като тим. Така че не е невероятно. И там отиваме с настройката да побеждаваме. Винаги подобавам с почитание към всички наши противници. С цялото ми почитание към тях, считам, че ще бием Аржентина и Казахстан и основният ни съперник са американките. Да, извънредно мощен тим, настоящ първенец във Волейболната лига на нациите. Видяхме и в Русе, че имат дълбочина в състава, огромна класа и избор измежду доста качествени състезателки. Но няма невъзможни неща.
- Коя е обичаната ти съотборничка в националния тим – на игрището и отвън него?
- Две са – Емилия Николова и Ива Монова. Те са ми приятелки и в живота. Добри приятелки са ми също Христина Русева и Елица Василева. Те са ми най-близки и постоянно доста съм си ги обичала.
- Как се играе с приятелки? Може би със затворени очи...
- Не е по този начин. Когато съотборничките не са ти приятелки, от време на време си премълчаваш някои неща. Но ние като близки хора си споделяме всичко в прав текст. В множеството случаи това е положително, само че от време на време може да изиграе и неприятна смешка. Извън игрището обаче в никакъв случай не сме имали съществени проблеми.
- Имаш ли обред преди мач, суеверна ли си?
- Не. Не се въздействам от суеверия и ритуали. Понякога чувам музика, различен път играя на телефона, само че нямам ритуали - да съм със с едни и същи чорапки или фибички. Просто не считам, че това способства по някакъв метод за триумфа. Главното е в главата.
- Има ли тогава нещо, което те надъхва и стимулира? Някакъв избран жанр музика да вземем за пример...
- Когато излизаш да играеш мач, към този момент би трябвало да си въодушевен и стимулиран за победа. Слушам рап и черна музика, само че нямам навика да си пущам тъкмо избрана ария. Нямам специфични ритуали. Никога не ми се случва да върша едно и също. Много обичам кока-кола и преди пиех кола преди мач. Но стопирах, тъй като от време на време ми подвига повече адреналина. Треньорът ни Иван Петков е по суеверията, него би трябвало да го питате за тези неща.
- Имаш ли занимание и какво правиш, когато ти остане време от мачовете и тренировките?
- Любимо ми е да дремя. Много обичам да дремя. Обичам и да отивам на кино. Дори филмът да не е прекрасен, просто да съм там, да хапвам пуканки. Обичам да съм със фамилията си. Опитвам се да извозвам оптимално доста време с обичаните си хора, когато имам опция. Много от времето ми заема и моето куче. Английски булдог, споделя се Грут. То беше с мен и в Румъния. Извън залата се занимавах единствено с него – разходки, къпане, игра., непрекъснато се занимавах с него. Иначе, като всеки човек, обичам да съм с приятелите си.
- Домакинствата, които приема България също оказват помощ за популяризирането на волейбола. В Русе да вземем за пример, повече от 100 деца са се записали да упражняват волейбол след Световното състезание за мъже през предходната година...
- Това е доста хубаво. Сестра ми също тренира волейбол при майка ми, която е треньор в Берое, а преди към 5 години работеше в Казанлък. Преди години всички бяхме доста дисциплинирани – когато има мач, всичко е подчинено на него. Сега като че ли това не е главен приоритет за младите девойки. Предпочитат да си употребяват ваканцията, да отидат на село. А за нас, когато бяхме дребни, всичко беше тренировки и мачове. Не сме имали даже абитуриентски балове поради волейбола. Днешното потомство като че ли има други цели и се надявам да ги възпламеняваме от ден на ден по спорта с нашите победи. Защото да се спортува е доста хубаво и доста значимо. Аз не мога да си показва да пребивавам без страстта на волейбола.
- Какви са най-ценните препоръки, които си получавала и от кого?
- От всеки треньор можеш да научиш по нещо. Всеки мой ментор ми е оказал помощ по някакъв метод - било душевен, да ме построи като темперамент, било като техника или тактичност. Четирима са хората, които имат съществена роля в моята кариера. На първо място е майка ми, която сложи основите. Сегашният треньор на мъжкия тим на Хебър (Пазарджик) Атанас Петров пък ме накара да стана разпределител, защото преди този момент бях посрещач. След това Марчело Абонданца, който ужасно доста ми оказа помощ да се изградя като разпределител. И в този момент Иван Петков. Това са хората, които са ми повлияли най-вече.
- Майка ти продължава ли да ти прави анализи след мачовете?
- Не. Още когато бях на 19 години, бях доста изнервена след един мач. Тогава тя стартира да ми изяснява всякакви неща и й споделих, че не искам повече да ми приказва за волейбол. Така че, в случай че аз не я запитвам, се лимитира до " Браво, маме " или " Не беше доста добре ". Но детайлни анализи не вършим.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ