Българка в Австрия: Наблюдаваме кампания за разделение на обществото между ваксинирани и неваксинирани
Лора Иванова живее в Австрия дружно с мъжа си австриец и двете им дребни момчета. Родена е в София, живяла е и учила във Виена и Брюксел. Понастоящем ръководи частна компания в областта на информационните услуги дружно със брачна половинка си. Свързахме се с нея, с цел да разберем какво се случва сега в Австрия.
Каква е обстановката с ковид сега в Австрия?
Актуалните данни към 16 ноември демонстрират, че до тази дата в страната има общо 135 788 дейни случаи на доказана коронавирусна зараза. Това възлиза на към 1.5% от общото население на Австрия. Към днешна дата 22% от леглата в интензивните болнични отделения са заети от пациенти с ковид. Броят на смъртните случаи до този миг е 11 457, а 832 634 души имат статут на прекарали болестта.
В какво тъкмо се показват последните ограничения, подхванати от австрийското държавно управление против неимунизираните?На 15 ноември австрийското държавно управление разгласи активирането на четвърта степен от националната тактиката за битка с ковид, т.е. влизане в локдаун за неимунизирани жители. Тази степен влезе в действие едвам седмица след оповестяването на третата степен от тактиката, която отстрани тестването като вид за извличане на коронавирус документ. В момента неимунизирани и неотдавна преболедували жители на Австрия над 12 годишна възраст имат право да напущат домовете си само за набиране на съществени хранителни артикули, посещаване в болница, незабавни случаи, свързани с грижа за непосредствен родственик и грижа за домашни животни, или за да стигнат до центровете за имунизация.
Деца от 6 до 12 години са задължени да показват негативен тест, с цел да посещават множеството затворени обществени пространства. Очаква се до края на седмицата австрийското държавно управление да наложи вечерен час, който ще засегне и имунизирани жители. Следващата степен ще е народен локдаун за всички – стъпка, която се разисква интензивно от ръководещите през последните седмици.
Каква е позицията на политическите партии по въпроса? Позицията на политическите партии по отношение на ограниченията за битка с ковид е най-вече единомислеща. Същото се отнася и до самостоятелните политически фигури. С доста дребни изключения политическото съсловие на страната поддържа твърдите ограничения като настоящия локдаун за неимунизирани. Усилено работи и за основаването на задоволителна правна основа за налагането на народен локдаун за всички жители.
А на медицинските специалисти?За медицинските специалисти е по-трудно да се направи обективно умозаключение. Повечето от изявленията в формалните медии от медицински лица са в поддръжка на затварянето на жителите по домовете им, а някои от тях изискват и въвеждане на наложителна имунизация. Ако човек потърси позиции отвън формалните източници, се намират и сериозни изявления на медици, както и изчерпателни разбори, публични мнения и писма до държавното управление срещу съответните способи за битка със болестта. Подобно на ситуацията в други страни, и в Австрия избрани позиции намират обществена показност, а други не.
Как там се изясняват високите равнища на инфектирани при толкоз доста имунизирани?Официално мнението за високите равнища на инфектирани (при налична 67% имунизация на популацията с най-малко една доза; 55% със приключен статут на ваксинация) е, че тази наклонност се дължи на каузи неимунизирани жители. Паралелно, само че доста по-рядко, се приказва за пробив в обособени случаи на имунизация като пояснение надвишаващия или еднакъв брой имунизирани по отношение на неимунизирани при хоспитализациите в няколко австрийски провинции. Допълнително в тезата се натъртва на обстоятелството, че имунизациите против ковид, за разлика от общоприетите, не защищават от болест с вируса, а спомагат за по-лекото му протичане.
Има ли митинги от страна на организации, сдружения и други? Въобще по какъв начин австрийското общество приема тези ограничения?Протести против ограниченията за битка с вируса се организират съвсем постоянно още от зимата на 2020 година и налагането на тогавашния втори локдаун. Естествено, след въвеждането на още по-строгите ограничения през последния месец, митингите се множат и към този момент обгръщат и по-малки градове, като да вземем за пример спонтанния митинг в Клагенфурт, който избухна последната събота при оповестяване на въвеждането на локдаун за неимунизирани. Протестите са проведени най-вече от цивилен организации, деятели или самостоятелни групи от жители, дейни най-много в обществените медии.
Относно по какъв начин австрийското общество приема тези ограничения, мога да споделя само моята персонална преценка. По мое мнение, имунизираните жители тук са най-вече пасивни и одобряват наличните политики заради отвращение за опълчване против формалното мнение на държавното управление.
Отново желая да подчертая, че показвам само моята персонална интерпретация на обстановката. Не съм живяла по време на националсоциалистическия режим и познавам неговите характерности само от часовете по история, както и литературата, която съм чела в свободното си време.
Паралелът, който мога да направя, с режима отпреди 80 години, не се поражда в резултат на новия локдаун за неимунизирани (това е просто следващият израз), колкото се базира на цялостната медийна политическа акция към вируса, която се организира през цялото време на пандемията, само че ескалира изключително през миналата една година.
Наблюдаваме целенасочена акция за разделяне на обществото сред имунизирани и неимунизирани, без наложително придържане към научната основа и наличните данни за вируса, неговите свойства, разпространяване и последици.
Мога да разпростра в елементи този прочит, само че не е нужно да встъпвам в спомагателни пояснения, защото всеки може да изследва самичък за отношението в общественото пространство през първата половина на миналия век към една избрана група от обществото. Интересно е да се видят тогавашните мнения за „ заплахата “, която тази група носи и подхванатите публични ограничения за ограничението й преди формалното нахлуване на националсоциализма. Както постоянно, най-добре е човек самичък да си направи изводите.
Има ли боязън в обществото?
Страх несъмнено има, напън върху обществото също. От една страна той е публичен, защото на доктрина персоналният избор за здравен статут към момента съществува, само че на процедура е неупотребим. Лично аз познавам няколко млади индивида, на които им е отказано наемането на работа, като ясно им е декларирано, че повода е само неналичието на имунизация. Засега това не би трябвало да е законна причина, защото чиновниците в Австрия имат правото да показват негативен ПСР тест на всеки трети работен ден, само че на процедура такива случаи се множат.
Иначе разделянето в австрийското общество според мен е по-скоро изкуствено основано и е директен резултат на осведомителната акция към вируса. Извън наличните ограничения и връзката в обществените мрежи, където човек елементарно попада на крайни отзиви и от двете групи, разделянето е минимално. Наблюдава се най-много в професионалната среда.
Дали се оказва напън върху медии или обособени персони?
Тук преценката е сложна. В формалните медии има единомислеща позиция, в унисон с формалното статукво, показано от ръководещите. Отново загатвам, само в частни групи или частни онлайн блогове човек може да прочете сериозни отзиви. Дали това е поради напън, автоцензура или по други аргументи, нямам задоволително информация, с цел да преценява.
Вас персонално по какъв начин ви визира обстановката и по какъв начин въобще живеят австрийците при тази нова действителност?
От всички въпроси в това изявление, този е може би най-трудният. Мога да бъда изчерпателна, само че ще се опитам да отговоря по този начин:
Ситуацията ме визира надълбоко, както и всеки един от нас, само че още от началото на пандемията аз персонално съм подхванала ограничения и промени, за минимизирането на следствията върху персоналния ми и професионален живот, както и опазване на моето физическото, ментално и здравословно положение. Тренирам постоянно у дома, организирам ежедневни разходки с децата в гората, нараснала съм приема на витамини С и D, споделям с хора, с които мога да повеждам открит и свободен разговор и спор, лимитирала съм потреблението на информация от обществени медии и съм се ориентирала най-вече към разглеждане на научни проучвания, разбори и данни.
Какви са вашите прогнози и чувство за близкото бъдеще?
Моята персонална прогноза за близкото бъдеще е, че пандемията няма да завърши в скоро време. Очаквам това да е главно предизвикателство през идващите няколко години, както за политическото, по този начин и за гражданското общество. Очевидно е също, че националните здравни системи, даже и в развитите страни, имат съществени пролуки и потребности.
Ще следим и все по-засилено ограничаване, в случай че не и напряко лишаване, на съществени цивилен и човешки права. Тук прогнозата ми се основава на обстоятелствата от последните месеци. Смятам, че всяко предизвикателство е колкото компликация, толкоз и опция. Затова имам чувството, че част от хората ще съумеят да оползотворят сегашната обстановка като миг за персонален напредък и акумулиране на вътрешна мощ, до момента в който други, за жалост, ще се поддадат на най-негативните въздействия и мрачни отблясъци на рецесията.
В последна сметка имам вяра, че персоналният избор взема решение всичко, а от време на време се вижда наклонността да подценяваме тъкмо неговата мощ.
Каква е обстановката с ковид сега в Австрия?
Актуалните данни към 16 ноември демонстрират, че до тази дата в страната има общо 135 788 дейни случаи на доказана коронавирусна зараза. Това възлиза на към 1.5% от общото население на Австрия. Към днешна дата 22% от леглата в интензивните болнични отделения са заети от пациенти с ковид. Броят на смъртните случаи до този миг е 11 457, а 832 634 души имат статут на прекарали болестта.
В какво тъкмо се показват последните ограничения, подхванати от австрийското държавно управление против неимунизираните?На 15 ноември австрийското държавно управление разгласи активирането на четвърта степен от националната тактиката за битка с ковид, т.е. влизане в локдаун за неимунизирани жители. Тази степен влезе в действие едвам седмица след оповестяването на третата степен от тактиката, която отстрани тестването като вид за извличане на коронавирус документ. В момента неимунизирани и неотдавна преболедували жители на Австрия над 12 годишна възраст имат право да напущат домовете си само за набиране на съществени хранителни артикули, посещаване в болница, незабавни случаи, свързани с грижа за непосредствен родственик и грижа за домашни животни, или за да стигнат до центровете за имунизация.
Деца от 6 до 12 години са задължени да показват негативен тест, с цел да посещават множеството затворени обществени пространства. Очаква се до края на седмицата австрийското държавно управление да наложи вечерен час, който ще засегне и имунизирани жители. Следващата степен ще е народен локдаун за всички – стъпка, която се разисква интензивно от ръководещите през последните седмици.
Каква е позицията на политическите партии по въпроса? Позицията на политическите партии по отношение на ограниченията за битка с ковид е най-вече единомислеща. Същото се отнася и до самостоятелните политически фигури. С доста дребни изключения политическото съсловие на страната поддържа твърдите ограничения като настоящия локдаун за неимунизирани. Усилено работи и за основаването на задоволителна правна основа за налагането на народен локдаун за всички жители.
А на медицинските специалисти?За медицинските специалисти е по-трудно да се направи обективно умозаключение. Повечето от изявленията в формалните медии от медицински лица са в поддръжка на затварянето на жителите по домовете им, а някои от тях изискват и въвеждане на наложителна имунизация. Ако човек потърси позиции отвън формалните източници, се намират и сериозни изявления на медици, както и изчерпателни разбори, публични мнения и писма до държавното управление срещу съответните способи за битка със болестта. Подобно на ситуацията в други страни, и в Австрия избрани позиции намират обществена показност, а други не.
Как там се изясняват високите равнища на инфектирани при толкоз доста имунизирани?Официално мнението за високите равнища на инфектирани (при налична 67% имунизация на популацията с най-малко една доза; 55% със приключен статут на ваксинация) е, че тази наклонност се дължи на каузи неимунизирани жители. Паралелно, само че доста по-рядко, се приказва за пробив в обособени случаи на имунизация като пояснение надвишаващия или еднакъв брой имунизирани по отношение на неимунизирани при хоспитализациите в няколко австрийски провинции. Допълнително в тезата се натъртва на обстоятелството, че имунизациите против ковид, за разлика от общоприетите, не защищават от болест с вируса, а спомагат за по-лекото му протичане.
Има ли митинги от страна на организации, сдружения и други? Въобще по какъв начин австрийското общество приема тези ограничения?Протести против ограниченията за битка с вируса се организират съвсем постоянно още от зимата на 2020 година и налагането на тогавашния втори локдаун. Естествено, след въвеждането на още по-строгите ограничения през последния месец, митингите се множат и към този момент обгръщат и по-малки градове, като да вземем за пример спонтанния митинг в Клагенфурт, който избухна последната събота при оповестяване на въвеждането на локдаун за неимунизирани. Протестите са проведени най-вече от цивилен организации, деятели или самостоятелни групи от жители, дейни най-много в обществените медии.
Относно по какъв начин австрийското общество приема тези ограничения, мога да споделя само моята персонална преценка. По мое мнение, имунизираните жители тук са най-вече пасивни и одобряват наличните политики заради отвращение за опълчване против формалното мнение на държавното управление.
Повечето неимунизирани са най-вече уплашени и се стремят да не са център на внимание заради боязън от дискриминация и рецензия.Ширят се отзиви, че в Австрия се постанова тоталитарен режим, който припомня на един подобен отпреди 80 години. Обсъждат ли се в самата Австрия такива паралели?
Отново желая да подчертая, че показвам само моята персонална интерпретация на обстановката. Не съм живяла по време на националсоциалистическия режим и познавам неговите характерности само от часовете по история, както и литературата, която съм чела в свободното си време.
Паралелът, който мога да направя, с режима отпреди 80 години, не се поражда в резултат на новия локдаун за неимунизирани (това е просто следващият израз), колкото се базира на цялостната медийна политическа акция към вируса, която се организира през цялото време на пандемията, само че ескалира изключително през миналата една година.
Наблюдаваме целенасочена акция за разделяне на обществото сред имунизирани и неимунизирани, без наложително придържане към научната основа и наличните данни за вируса, неговите свойства, разпространяване и последици.
Мога да разпростра в елементи този прочит, само че не е нужно да встъпвам в спомагателни пояснения, защото всеки може да изследва самичък за отношението в общественото пространство през първата половина на миналия век към една избрана група от обществото. Интересно е да се видят тогавашните мнения за „ заплахата “, която тази група носи и подхванатите публични ограничения за ограничението й преди формалното нахлуване на националсоциализма. Както постоянно, най-добре е човек самичък да си направи изводите.
Има ли боязън в обществото?
Страх несъмнено има, напън върху обществото също. От една страна той е публичен, защото на доктрина персоналният избор за здравен статут към момента съществува, само че на процедура е неупотребим. Лично аз познавам няколко млади индивида, на които им е отказано наемането на работа, като ясно им е декларирано, че повода е само неналичието на имунизация. Засега това не би трябвало да е законна причина, защото чиновниците в Австрия имат правото да показват негативен ПСР тест на всеки трети работен ден, само че на процедура такива случаи се множат.
Иначе разделянето в австрийското общество според мен е по-скоро изкуствено основано и е директен резултат на осведомителната акция към вируса. Извън наличните ограничения и връзката в обществените мрежи, където човек елементарно попада на крайни отзиви и от двете групи, разделянето е минимално. Наблюдава се най-много в професионалната среда.
Дали се оказва напън върху медии или обособени персони?
Тук преценката е сложна. В формалните медии има единомислеща позиция, в унисон с формалното статукво, показано от ръководещите. Отново загатвам, само в частни групи или частни онлайн блогове човек може да прочете сериозни отзиви. Дали това е поради напън, автоцензура или по други аргументи, нямам задоволително информация, с цел да преценява.
Вас персонално по какъв начин ви визира обстановката и по какъв начин въобще живеят австрийците при тази нова действителност?
От всички въпроси в това изявление, този е може би най-трудният. Мога да бъда изчерпателна, само че ще се опитам да отговоря по този начин:
Ситуацията ме визира надълбоко, както и всеки един от нас, само че още от началото на пандемията аз персонално съм подхванала ограничения и промени, за минимизирането на следствията върху персоналния ми и професионален живот, както и опазване на моето физическото, ментално и здравословно положение. Тренирам постоянно у дома, организирам ежедневни разходки с децата в гората, нараснала съм приема на витамини С и D, споделям с хора, с които мога да повеждам открит и свободен разговор и спор, лимитирала съм потреблението на информация от обществени медии и съм се ориентирала най-вече към разглеждане на научни проучвания, разбори и данни.
Какви са вашите прогнози и чувство за близкото бъдеще?
Моята персонална прогноза за близкото бъдеще е, че пандемията няма да завърши в скоро време. Очаквам това да е главно предизвикателство през идващите няколко години, както за политическото, по този начин и за гражданското общество. Очевидно е също, че националните здравни системи, даже и в развитите страни, имат съществени пролуки и потребности.
Ще следим и все по-засилено ограничаване, в случай че не и напряко лишаване, на съществени цивилен и човешки права. Тук прогнозата ми се основава на обстоятелствата от последните месеци. Смятам, че всяко предизвикателство е колкото компликация, толкоз и опция. Затова имам чувството, че част от хората ще съумеят да оползотворят сегашната обстановка като миг за персонален напредък и акумулиране на вътрешна мощ, до момента в който други, за жалост, ще се поддадат на най-негативните въздействия и мрачни отблясъци на рецесията.
В последна сметка имам вяра, че персоналният избор взема решение всичко, а от време на време се вижда наклонността да подценяваме тъкмо неговата мощ.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ