Лора Христова вече не е просто талантът на българския биатлон,

Лора Христова към този момент не е просто геният на българския биатлон, а олимпийска медалистка. Бронзът в самостоятелната дисциплинираност на 15 км в Италия донесе на България още един подиум на Зимни олимпийски игри и трансформира 22-годишната състезателка в знак на новото потомство в този спорт. С 20 от 20 повалени цели и самообладание в най-напрегнатите моменти тя направи съревнование по учебник.

“Осъзнавам, че това е огромен скок за страната ни, за българския биатлон. Много съм щастлива, че съумях да го реализира ”, съобщи Христова в предаването “Арена спорт “ по Българска национална телевизия.

Макар мнозина да дефинираха оценката ѝ като сензация, самата тя признава, че е вярвала в капацитета си, въпреки да не е очаквала навръх тази Олимпиада да се случи пробивът.

“Знаех, че съм способна на резултат, само че почтено казано не чаках, че ще се получи в този момент. Все още съм много млада. При чиста пукотевица знаех, че имам късмет “, откровена е състезателката от Троян.

След края на Игрите статистиката удостовери чувството за извънредно показване. Христова оглави класацията за най-точна пукотевица при дамите с 95,7% успеваемост, паралелно до финландката Суви Минкенен. На въпроса по какъв начин се реализира сходна успеваемост, тя дава отговор просто: “Като не му мисля доста. Оставам спокойна и нямам упования, които да ме разконцентрират. Не се емоционирам мощно по време на стрелбата ”.

Зад триумфа стои и систематичната работа в тима през последните две години под управлението на експерти като Волфганг Пихлер.

“Работихме доста професионално и интензивно. Пихлер беше страховит мотиватор. Вярваше в нас, даже когато ние самите не вярвахме “, акцентира Христова.

В Италия тя бе близо и до второ отличие в всеобщия старт на 12.5 км, само че две неточности в последната пукотевица я оставиха на 14-о място. Въпреки това представянето ѝ затвърди чувството, че България разполага със състезателка от международна класа. Неслучайно Христова бе определена за знаменосец на делегацията ни на церемонията по закриването.

Младата биатлонистка признава, че не усеща в допълнение напрежение след медала.

“Фокусирам се върху детайлите от стрелбата и бягането, които би трябвало да извърша. Така съумявам да се абстрахирам “, изяснява тя.

Особено значима за нея е поддръжката на съотборничката ѝ Мария Здравкова, с която упражняват и живеят в тясна връзка от години.

“Опора сме една на друга. Не единствено в хубавите моменти, които се виждат на екрана, а и в сложните “, споделя Христова.

Не по-малко значима е ролята на фамилията ѝ.

“Казаха ми, че ме обичат и че имат вяра, че мога да реализира всичко, което желая “, споделя тя за диалога с родителите си след медала.

Пътят до олимпийския подиум стартира още на 11-годишна възраст в Троян, където Христова сама взема решение да се запише на биатлон.

" Много ми хареса стрелбата. Не знаех какво ме чака във функционалната подготовка, само че не скърбя “, усмихва се тя.

Днес, когато името ѝ се свързва с олимпийски орден, тя желае то да бъде асоциирано с освен това: “С мотивация към подрастващите. И с религия – че могат да реализират всичко ”.

А посланието ѝ към децата, които са гледали надпреварата и мечтаят за същия триумф, е малко и мощно: „ И ти можеш “.