1 юли 1858 г. - Ражда се съвременната биология
Лондонското Линеевско сдружение изслушва презентацията на теоретичен труд, който показва по какъв начин естествения тим въздейства на еволюцията и разнообразието на типовете. Негови създатели са Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс. Ражда се актуалната биология.
Още при започване на 1856 година Дарвин изследва дали е допустимо яйца и семена да оцелеят по време на пътешестване в морската вода, при което типовете да се популяризират от другата страна на океаните. Хукър от ден на ден изпитва подозрения по отношение на класическото схващане, че типовете са непроменяеми, само че техният по-млад другар Томас Хъксли е твърдо срещу еволюцията. Лайъл е заинтересован от теорията на Дарвин, без обаче за осъзнае нейния обсег. В една публикация на Алфред Уолъс, отдадена на Въведение във типовете, Лайъл намира сходни моменти с мислите на Дарвин, заради което го подтиква да побърза с обявата, с цел да подсигурява авторството на концепциите си. Въпреки, че Дарвин не съзира опасност в това отношение, той стартира да работи в началото по една къса публикация. С времето обаче тя се разраства и става „ огромна книга, отдадена на типовете “, озаглавена „ Естествен тим “. Дарвин продължава изследванията си, събирайки информация и мостри от естествоизпитатели от целия свят, в това число и Уолъс, който по това време работи в Борнео. Дарвин поддържа през живота си интензивна преписка с над 2 000 души — естествоизпитатели, интелектуалци и публични фигури, като общият брой на написаните от него писма за целия му живот надвишава 15 000. Американският ботаник Ейза Грей показал интерес към тематиката и на 5 септември 1857 година Дарвин изпраща на Грей в детайли изложение на концепциите си, в това число и обобщение на „ Естествен тим “. През декември получава писмо от Уолъс, в което той го пита дали книгата ще изследва произхода на индивида. Дарвин дава отговор, че би избегнал тази „ толкоз натоварена с предубеждения “ тематика, като в същото време окуражава Уолъс да продължи да работи по въпросите, добавяйки най-после „ Аз отивам още по-далече от вас “.
Книгата на Дарвин е написана на половина, когато на 18 юни 1858 година получава публикация от Уолъс, в която Уолъс разказва естествения тим. Дарвин бива шокиран от обстоятелството, че е „ изпреварен “. По молба на Уолъс препраща публикацията на Лайъл и макар, че Уолъс не приказва за издание, Дарвин показва готовността си да я изпрати за издание в което и да е списание, посочено от Уолъс. Точно по това време неотдавна роденото дете на Дарвин, Чарлз Уоринг Дарвин, заболява от скарлатина. Дарвин оставя нещата в ръцете на Лайъл и Хукър. Те вземат решение да се направи обща презентация пред Линеевското сдружение на публикация под заглавие „ Върху склонността на типовете да образуват вариетети и увековечаването на вариететите и типовете чрез натурален тим “. Презентацията се състои на 1 юли, само че бебето на Дарвин умира в това време и той не се усеща душевен балансиран, с цел да участва на нея.
Непосредствената реакция на оповестяването на теорията е относително слаба. Статията бива оповестена в изданието на сдружението през август, препечатана в няколко други списания и удостоена с няколко рецензии и читателски писма. Президентът на Линеевското сдружение отбелязва през май 1859, че миналата година не е била белязана от никакво революционно изобретение. В продължение на тринадесет месеца Дарвин работи настойчиво по съкратената версия на неговата „ огромна книга “, борейки се със здравословни проблеми и бивайки непрестанно окуражаван от приятелите си.
На 22 ноември 1859 година книгата на Дарвин „ Произход на типовете “ (пълното заглавие е „ Произход на типовете чрез натурален тим, или запазването на облагодетелствани породи в битката за живот “) излиза от щемпел в тираж от 1 250 екземпляра, който още същия ден е привършен. В нея Дарвин излага „ един дълъг мотив “ от подробни наблюдения, изводи и разискване на вероятни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на индивида, се заключава в сдържаното изявление „ ще се хвърли светлина върху произхода на индивида и неговата история “. Дарвиновата доктрина е изказана още в самото начало на книгата:
„ Имайки поради, че от един тип се раждат повече човеци, в сравнение с е допустимо да оцелеят, затова, още веднъж и още веднъж поражда битка за оцеляване. От това следва, че всяко създание, в случай че се променя едва в посока, в която му носи изгода, под въздействието на комплексните и от време на време изменящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се показва естественият тим. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки подбран вариетет ще се
Още при започване на 1856 година Дарвин изследва дали е допустимо яйца и семена да оцелеят по време на пътешестване в морската вода, при което типовете да се популяризират от другата страна на океаните. Хукър от ден на ден изпитва подозрения по отношение на класическото схващане, че типовете са непроменяеми, само че техният по-млад другар Томас Хъксли е твърдо срещу еволюцията. Лайъл е заинтересован от теорията на Дарвин, без обаче за осъзнае нейния обсег. В една публикация на Алфред Уолъс, отдадена на Въведение във типовете, Лайъл намира сходни моменти с мислите на Дарвин, заради което го подтиква да побърза с обявата, с цел да подсигурява авторството на концепциите си. Въпреки, че Дарвин не съзира опасност в това отношение, той стартира да работи в началото по една къса публикация. С времето обаче тя се разраства и става „ огромна книга, отдадена на типовете “, озаглавена „ Естествен тим “. Дарвин продължава изследванията си, събирайки информация и мостри от естествоизпитатели от целия свят, в това число и Уолъс, който по това време работи в Борнео. Дарвин поддържа през живота си интензивна преписка с над 2 000 души — естествоизпитатели, интелектуалци и публични фигури, като общият брой на написаните от него писма за целия му живот надвишава 15 000. Американският ботаник Ейза Грей показал интерес към тематиката и на 5 септември 1857 година Дарвин изпраща на Грей в детайли изложение на концепциите си, в това число и обобщение на „ Естествен тим “. През декември получава писмо от Уолъс, в което той го пита дали книгата ще изследва произхода на индивида. Дарвин дава отговор, че би избегнал тази „ толкоз натоварена с предубеждения “ тематика, като в същото време окуражава Уолъс да продължи да работи по въпросите, добавяйки най-после „ Аз отивам още по-далече от вас “.
Книгата на Дарвин е написана на половина, когато на 18 юни 1858 година получава публикация от Уолъс, в която Уолъс разказва естествения тим. Дарвин бива шокиран от обстоятелството, че е „ изпреварен “. По молба на Уолъс препраща публикацията на Лайъл и макар, че Уолъс не приказва за издание, Дарвин показва готовността си да я изпрати за издание в което и да е списание, посочено от Уолъс. Точно по това време неотдавна роденото дете на Дарвин, Чарлз Уоринг Дарвин, заболява от скарлатина. Дарвин оставя нещата в ръцете на Лайъл и Хукър. Те вземат решение да се направи обща презентация пред Линеевското сдружение на публикация под заглавие „ Върху склонността на типовете да образуват вариетети и увековечаването на вариететите и типовете чрез натурален тим “. Презентацията се състои на 1 юли, само че бебето на Дарвин умира в това време и той не се усеща душевен балансиран, с цел да участва на нея.
Непосредствената реакция на оповестяването на теорията е относително слаба. Статията бива оповестена в изданието на сдружението през август, препечатана в няколко други списания и удостоена с няколко рецензии и читателски писма. Президентът на Линеевското сдружение отбелязва през май 1859, че миналата година не е била белязана от никакво революционно изобретение. В продължение на тринадесет месеца Дарвин работи настойчиво по съкратената версия на неговата „ огромна книга “, борейки се със здравословни проблеми и бивайки непрестанно окуражаван от приятелите си.
На 22 ноември 1859 година книгата на Дарвин „ Произход на типовете “ (пълното заглавие е „ Произход на типовете чрез натурален тим, или запазването на облагодетелствани породи в битката за живот “) излиза от щемпел в тираж от 1 250 екземпляра, който още същия ден е привършен. В нея Дарвин излага „ един дълъг мотив “ от подробни наблюдения, изводи и разискване на вероятни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на индивида, се заключава в сдържаното изявление „ ще се хвърли светлина върху произхода на индивида и неговата история “. Дарвиновата доктрина е изказана още в самото начало на книгата:
„ Имайки поради, че от един тип се раждат повече човеци, в сравнение с е допустимо да оцелеят, затова, още веднъж и още веднъж поражда битка за оцеляване. От това следва, че всяко създание, в случай че се променя едва в посока, в която му носи изгода, под въздействието на комплексните и от време на време изменящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се показва естественият тим. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки подбран вариетет ще се
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ