Лондон смята да заличи великия Уилям Гладстон от историята си.

Лондон счита да заличи великия Уилям Гладстон от историята си. В момента върви допитване по какъв начин да бъде преименуван паркът в западната част на града, който се разгръща на 86 акра земя. Така политикът, който 4 мандата е управлявал като министър председател, ще бъде заличен от картата на столицата, оповестява " Дейли Мейл ".

 

Предложението е на общинския съвет, доминиран от лейбъристите, а по подигравка на ориста Гладстон е един от най-големите в историята на тази партия.

Причината е, че бащата на Гладстон е бил робовладелец. Той даже получил отплата от 9000 лири през XIX век, когато робството е неразрешено. Самият Уилям Гладстон постоянно е твърдял, че робството е закононарушение, само че очевидно не е задоволително.

През 1876–1877 година точно Уилям Гладстон е фигурата от максимален мащаб в Англия и Европа, която притегля вниманието към България. В резултат на публичното отвращение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя придвижване за отбрана на българите, така наречен " българска пропаганда ".

 

Гладстон, който през този интервал се намира в съпротива, става негов политически лидер и пази българската идея пред Народното събрание и публичното мнение – в парламентарни диспути, голям брой речи и памфлети като " Българските ужаси и Източният въпрос " (1876 г.), в който осъжда зверствата на Османската империя против българите. В него Гладстон атакува държавното управление на Дизраели, което е на власт, поради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция. Там той красноречиво написа:

 

Нека в този момент турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия вероятен метод, а точно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, уповавам се, ще се изметат от региона, която са опустошили и осквернили. Това цялостно отърваване, това най-блажено избавление, е единственото възмездяване, което