Европейски избори 2019: Кандидати за членове на ЕП от листата на БСП за България се срещнаха с представители на българската общност във Великобритания
Лондон. Кандидатите за евродепутати от " Българска социалистическа партия за България " Сергей Станишев, Иван Кръстев и Цветелина Пенкова се срещнаха с представители на българската общественост във Англия. Това оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия . Срещата бе извършена в границите на Фестивала за източноевропейска просвета, който се организира тази година в Енфилд, Северен Лондон. Срещата и фестивалът бяха проведени с присъединяване на организацията на Българска социалистическа партия в Лондон и нейния ръководител Нишан Джингозян, както и благодарение на Българския център за обществена интеграция и просвета.
Сергей Станишев уточни, че в редица диалози, представителите на българската общественост желаят в България да се основат условия за работни места, почтено и заслужено възнаграждение и опция за развиване. Станишев посочи: " Дългосрочната огромна цел на България би трябвало да бъде реализирането на всеки човек посредством своя гений и своите познания и да способства за развиването на България. Най-големият капитал на страна са хората. " Председателят на ПЕС акцентира нуждата да се промени икономическата политика и институциите по този начин, че да се отворят доста повече благоприятни условия за всеки човек, доста повече в сравнение с е в този момент. " Това е задачата на Българска социалистическа партия, тъй като тя е партията, която пази елементарните хора, тя търси еднакъв старт за дребния и междинен бизнес. Нужна е доста по-цялостна, дейна и добре обезпечена кадрово финансова политика на българската страна за българите в чужбина ", означи Сергей Станишев. Той добави, че е належащо българските посолства да бъдат доста подсилени. Повече от 280000 души живеят във Англия и те имат потребност от институционална и експертна поддръжка. За това би трябвало целенасочена и фокусирана политика.
Иван Кръстев уточни, че би трябвало да се основат предпоставки за българите да се върнат в родината си. Кандидатът от " Българска социалистическа партия за България " акцентира, че е належащо да се направи всичко допустимо да не се къса връзката на младите генерации с България и че страната има потребност от национална тактика, и по-точно, национална теория за работа с българските общности зад граница. " Инвестициите в България от страна на българите в чужбина са в пъти по-големи от директните задгранични вложения в страната. Случващото се в България демонстрира, че загубата на човешки капитал заплашва демографските процеси у нас. Родилите се деца през 2018 година са едвам към 53000 при близо 88 000 преди 10 години. " - сподели Иван Кръстев. Той уточни, че това е ужасяваща рецесия и посочи, че една от аргументите е, че хората в трудоспособна възраст са отвън страната. Иван Кръстев уточни, че България имаше своите учебни заведения зад граница и би трябвало да се възвърне практиката за държавно финансиране на повече учебни заведения, тъй като тези, които се финансират по програмата „ Роден език и просвета зад граница ”, не са задоволителни. Кръстев уточни, че може да се основат държавни учебни заведения там, където има огромна централизация на българска общественост ( Англия, Испания, Германия ). Той уточни, че един от главните проблеми е, че през последните 10 години Министерство на външните работи закри редица дипломатически представителства зад граница. Той означи разпродаването на сграден фонд на стойност десетки милиони, които не са вложени, с цел да се разширят услугите, предлагани в тези страни, в които има огромни български общности.
Цветелина Пенкова посочи, че събори като този крепят българските общности зад граница и че този фестивал съживява българския дух. Тя добави, че е нужно да почне да се мисли в посока- по какъв начин да се реши казусът с напускането на България от страна на толкоз доста хора поради липса на благоприятни условия за развиване, било то професионално или академично. " Приемам като персонална идея работата за българските общности в чужбина. Българската страна разполага с доста благоприятни условия, които обаче, все още, остават неосъществени. Голяма част от задграничните вложения в България идват от българските общности отвън страната. България разполага с човешки капитал, който не остава в родината си " - сподели Пенкова.
Нишан Джингозян, ръководителят на организацията на Българска социалистическа партия в Лондон, счита, че би трябвало да се улесни интеграционният развой на българската общественост. Като проблем посочи, че огромна част от българската общественост във Англия няма достъп до обществените услуги, посещаемостта на българските деца в локалните учебни заведения е лимитирана, а достъпът до лекарски услуги също. Той уточни, че българите зад граница не са емигранти, а мобилни жители на Европейски Съюз. Джингозян посочи, че българската общественост във Англия има същите права и отговорности, каквито имат и жителите на Англия и Франция.
Сергей Станишев уточни, че в редица диалози, представителите на българската общественост желаят в България да се основат условия за работни места, почтено и заслужено възнаграждение и опция за развиване. Станишев посочи: " Дългосрочната огромна цел на България би трябвало да бъде реализирането на всеки човек посредством своя гений и своите познания и да способства за развиването на България. Най-големият капитал на страна са хората. " Председателят на ПЕС акцентира нуждата да се промени икономическата политика и институциите по този начин, че да се отворят доста повече благоприятни условия за всеки човек, доста повече в сравнение с е в този момент. " Това е задачата на Българска социалистическа партия, тъй като тя е партията, която пази елементарните хора, тя търси еднакъв старт за дребния и междинен бизнес. Нужна е доста по-цялостна, дейна и добре обезпечена кадрово финансова политика на българската страна за българите в чужбина ", означи Сергей Станишев. Той добави, че е належащо българските посолства да бъдат доста подсилени. Повече от 280000 души живеят във Англия и те имат потребност от институционална и експертна поддръжка. За това би трябвало целенасочена и фокусирана политика.
Иван Кръстев уточни, че би трябвало да се основат предпоставки за българите да се върнат в родината си. Кандидатът от " Българска социалистическа партия за България " акцентира, че е належащо да се направи всичко допустимо да не се къса връзката на младите генерации с България и че страната има потребност от национална тактика, и по-точно, национална теория за работа с българските общности зад граница. " Инвестициите в България от страна на българите в чужбина са в пъти по-големи от директните задгранични вложения в страната. Случващото се в България демонстрира, че загубата на човешки капитал заплашва демографските процеси у нас. Родилите се деца през 2018 година са едвам към 53000 при близо 88 000 преди 10 години. " - сподели Иван Кръстев. Той уточни, че това е ужасяваща рецесия и посочи, че една от аргументите е, че хората в трудоспособна възраст са отвън страната. Иван Кръстев уточни, че България имаше своите учебни заведения зад граница и би трябвало да се възвърне практиката за държавно финансиране на повече учебни заведения, тъй като тези, които се финансират по програмата „ Роден език и просвета зад граница ”, не са задоволителни. Кръстев уточни, че може да се основат държавни учебни заведения там, където има огромна централизация на българска общественост ( Англия, Испания, Германия ). Той уточни, че един от главните проблеми е, че през последните 10 години Министерство на външните работи закри редица дипломатически представителства зад граница. Той означи разпродаването на сграден фонд на стойност десетки милиони, които не са вложени, с цел да се разширят услугите, предлагани в тези страни, в които има огромни български общности.
Цветелина Пенкова посочи, че събори като този крепят българските общности зад граница и че този фестивал съживява българския дух. Тя добави, че е нужно да почне да се мисли в посока- по какъв начин да се реши казусът с напускането на България от страна на толкоз доста хора поради липса на благоприятни условия за развиване, било то професионално или академично. " Приемам като персонална идея работата за българските общности в чужбина. Българската страна разполага с доста благоприятни условия, които обаче, все още, остават неосъществени. Голяма част от задграничните вложения в България идват от българските общности отвън страната. България разполага с човешки капитал, който не остава в родината си " - сподели Пенкова.
Нишан Джингозян, ръководителят на организацията на Българска социалистическа партия в Лондон, счита, че би трябвало да се улесни интеграционният развой на българската общественост. Като проблем посочи, че огромна част от българската общественост във Англия няма достъп до обществените услуги, посещаемостта на българските деца в локалните учебни заведения е лимитирана, а достъпът до лекарски услуги също. Той уточни, че българите зад граница не са емигранти, а мобилни жители на Европейски Съюз. Джингозян посочи, че българската общественост във Англия има същите права и отговорности, каквито имат и жителите на Англия и Франция.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ