Лон Стриклер и преживяването му с ужасяващия плач, идващ от гората
Лон Стриклер и прекарването му с ужасяващия рев, приближаващ от гората … Горите на нашия свят постоянно са били мистерия за индивида. От незапомнени времена и в разнообразни култури има истории за „ неща “, които се крият зад дърветата, невидими за нашите очи и отвън нашето схващане. Една от постоянно срещаните загадки, свързани с горите, са странните писъци и рев, които се чуват по тези диви места, провокирайки благоговение, изненада и боязън. Обикновено, тези звуци не се свързват с някакво съответно животно, като лисиците да вземем за пример, които от време на време крещят сърцераздирателно и чиито писъци наподобяват на женски глас. На уеб страницата на американския откривател на чудовища и призраци Лон Стриклер е оповестена история, в която той взе участие персонално. През 1988 година, Лон чул от остарелия си другар Анди, който харесвал да се разхожда в гората с отряд бойскаути, че на едно място са чули злокобни странни писъци. Мястото не е надалеч от лагера Camp Conewago, ситуиран на север от Ню Оксфорд, окръг Адамс, Пенсилвания. Писъците, чути от момчетата и Анди, били толкоз страшни, че те изпаднали в суматоха, решили да преустановят разходката си и да се върнат в лагера.
Стриклер се заинтересувал изключително от случая и убедил Анди да му покаже мястото, с цел да го посети персонално. Лон, Анди и още един техен другар – Джон, подхващат многодневна екскурзия. Първата им нощ в гората минала без произшествия, макар, че всички изпитвали възприятието, че някой ги следи от гората. Същата нощ чули съмнително ромолене доста покрай палатките им. Обяснили си звуците по естествени аргументи, че били от катерици или язовци. На идващия ден, те извървяли още няколко километра през гората около потока. През цялото време не ги напускало чувството, че някой ги следи в профил. Решили, че възприятието е заради тяхната натегнатост. За втората вечер, Лон Стриклер споделя: “Вечерта, когато седяхме край огъня и си говорехме за футбол, внезапно се чу вик от потока. Първоначално си помислих, че е бухал, само че след няколко минути още веднъж се повтори и звучеше като рев на дете. Не можах да схвана какъв брой надалеч от нас беше, само че писъкът продължи няколко секунди, замлъкна и по-късно се появи още веднъж. Станахме и навлязохме няколко метра в гората, очаквайки да чуем звука още веднъж, само че беше безшумно. Около час не се чуваше нищо. Ние обсъждахме какво може да е предизвикало този тон. Чувал съм писъци на рисове, бухали и зайци, само че никои от тях не звучи по този метод. Решихме, че това несъмнено е бебешки рев. Останахме будни. Луната беше цялостна и виждахме по-голямата част от гората и потока. Около 1 ч., сутринта, обикалях периметъра на нашия лагер, когато внезапно усетих, че някой ме следи. Спрях и се пробвах да схвана какво става. Казах на Анди и Джон за обзелото ме възприятие. Тогава навлязохме по-надълбоко в гората. Четете още: Библейски специалист твърди, че драконите фактически са съществували Извървяхме към 15 метра, когато внезапно вдясно видяхме огромна тъмна фигура с яркочервени очи, стояща във водата на потока. Тя полетя нагоре във въздуха със чудноват тон и след няколко секунди чухме следващия „ детски рев “, който като че ли се отдалечаваше от нас. Върнахме се назад в лагера и се опитахме да разберем дали всички сме видели едно и също нещо. Анди беше шокиран и не говореше няколко минути, до момента в който не се успокои. Джон стоеше изненадващо спокоен и сподели, че по негова преценка съществото е високо към 2 м, мрачно на цвят и като че ли “нещо ” излизало от гърба му. Аз също забелязах странни формирания на гърба му, които ми напомняха на крила, само че не бях сигурен. Всички се съгласихме, че има яркочервени очи. Това създание или призрак изчезна толкоз бързо, че даже нямахме време да насочим фенерите си към него. Анди не искаше да прекара нощта в гората. Пожела да се върне в постройката на горската администрация и на сутринта да се върне за нещата си. Двамата с Джон потеглиха, само че аз взех решение да остана в лагера до края на нощта. Нищо значимо не се случи през остатъка от тази нощ, макар, че чувството за следене остана. Мисля, че създанието, което срещнахме е доста сходно на фамозния Мотман. Но, не намирам никаква основателна причина това създание да седи в пустинята и да крещи като плачещо дете, плашещо туристите.„ Години по-късно Лон се сблъсква с различен сходен случай, когато бойскаути в същата гора чуват странни писъци и виждат страшилище. Изследователят споделя: „ През 2008 година получих имейл от някой, който живееше на към километър и половина от мястото, което посетих с приятелите си. Той съобщи, че е чувал сходни писъци в локалната гора в продължение на доста години, и че тези ужасни звуци не престават и до през днешния ден … Малко по-късно получих писмо от локалния пълководец на бойскаутите, който ми пишеше, че няколко момчета от неговия отряд са били очевидци на нещо, което разказват като „ змей “, висок 2 метра, с крила и опашка, затрупан с четина или нещо като пера. Първоначално сметнал, че момчетата наподобяват съществени, когато приказват за това, само че по-късно премислил и решил, че се майтапят и не им повярвал. Но тогава се натъкнал на моята история за срещата ми с „ червеноокия “ в същата гора и решил, че момчетата може и да споделят истината. Оттогава не преставам постоянно да ревизирам истории от региона, пробвайки се да схвана дали нещо друго се е случило там. “ При откриване на освен това по случая, откривателят ще го разгласява в неговия уебсайт. Следим за продължение …
Стриклер се заинтересувал изключително от случая и убедил Анди да му покаже мястото, с цел да го посети персонално. Лон, Анди и още един техен другар – Джон, подхващат многодневна екскурзия. Първата им нощ в гората минала без произшествия, макар, че всички изпитвали възприятието, че някой ги следи от гората. Същата нощ чули съмнително ромолене доста покрай палатките им. Обяснили си звуците по естествени аргументи, че били от катерици или язовци. На идващия ден, те извървяли още няколко километра през гората около потока. През цялото време не ги напускало чувството, че някой ги следи в профил. Решили, че възприятието е заради тяхната натегнатост. За втората вечер, Лон Стриклер споделя: “Вечерта, когато седяхме край огъня и си говорехме за футбол, внезапно се чу вик от потока. Първоначално си помислих, че е бухал, само че след няколко минути още веднъж се повтори и звучеше като рев на дете. Не можах да схвана какъв брой надалеч от нас беше, само че писъкът продължи няколко секунди, замлъкна и по-късно се появи още веднъж. Станахме и навлязохме няколко метра в гората, очаквайки да чуем звука още веднъж, само че беше безшумно. Около час не се чуваше нищо. Ние обсъждахме какво може да е предизвикало този тон. Чувал съм писъци на рисове, бухали и зайци, само че никои от тях не звучи по този метод. Решихме, че това несъмнено е бебешки рев. Останахме будни. Луната беше цялостна и виждахме по-голямата част от гората и потока. Около 1 ч., сутринта, обикалях периметъра на нашия лагер, когато внезапно усетих, че някой ме следи. Спрях и се пробвах да схвана какво става. Казах на Анди и Джон за обзелото ме възприятие. Тогава навлязохме по-надълбоко в гората. Четете още: Библейски специалист твърди, че драконите фактически са съществували Извървяхме към 15 метра, когато внезапно вдясно видяхме огромна тъмна фигура с яркочервени очи, стояща във водата на потока. Тя полетя нагоре във въздуха със чудноват тон и след няколко секунди чухме следващия „ детски рев “, който като че ли се отдалечаваше от нас. Върнахме се назад в лагера и се опитахме да разберем дали всички сме видели едно и също нещо. Анди беше шокиран и не говореше няколко минути, до момента в който не се успокои. Джон стоеше изненадващо спокоен и сподели, че по негова преценка съществото е високо към 2 м, мрачно на цвят и като че ли “нещо ” излизало от гърба му. Аз също забелязах странни формирания на гърба му, които ми напомняха на крила, само че не бях сигурен. Всички се съгласихме, че има яркочервени очи. Това създание или призрак изчезна толкоз бързо, че даже нямахме време да насочим фенерите си към него. Анди не искаше да прекара нощта в гората. Пожела да се върне в постройката на горската администрация и на сутринта да се върне за нещата си. Двамата с Джон потеглиха, само че аз взех решение да остана в лагера до края на нощта. Нищо значимо не се случи през остатъка от тази нощ, макар, че чувството за следене остана. Мисля, че създанието, което срещнахме е доста сходно на фамозния Мотман. Но, не намирам никаква основателна причина това създание да седи в пустинята и да крещи като плачещо дете, плашещо туристите.„ Години по-късно Лон се сблъсква с различен сходен случай, когато бойскаути в същата гора чуват странни писъци и виждат страшилище. Изследователят споделя: „ През 2008 година получих имейл от някой, който живееше на към километър и половина от мястото, което посетих с приятелите си. Той съобщи, че е чувал сходни писъци в локалната гора в продължение на доста години, и че тези ужасни звуци не престават и до през днешния ден … Малко по-късно получих писмо от локалния пълководец на бойскаутите, който ми пишеше, че няколко момчета от неговия отряд са били очевидци на нещо, което разказват като „ змей “, висок 2 метра, с крила и опашка, затрупан с четина или нещо като пера. Първоначално сметнал, че момчетата наподобяват съществени, когато приказват за това, само че по-късно премислил и решил, че се майтапят и не им повярвал. Но тогава се натъкнал на моята история за срещата ми с „ червеноокия “ в същата гора и решил, че момчетата може и да споделят истината. Оттогава не преставам постоянно да ревизирам истории от региона, пробвайки се да схвана дали нещо друго се е случило там. “ При откриване на освен това по случая, откривателят ще го разгласява в неговия уебсайт. Следим за продължение …
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ