Най-големият десант на фенове в българския футбол: Локо се з...
Локомотив се завърна в А група след трагичен бараж и 2:1 над Осъм Ловеч в неповторимо трагичен мач, който се игра на 13 август 1983 година на Националния стадион " Васил Левски ". 40 хиляди извършиха трибуните, а 35 хиляди от тях бяха последователи на пловдивчани. За това свидетелстват и вестниците Народен спорт и Народна юноша. По същото време прилежащият стадион Народна войска беше претъпкан с 30 хиляди души за постоянната среща преди всеки сезон сред първенеца, в тази ситуация ЦСКА и 11-те на кръга.
Черно-бялата общественост по локомотивски изстрада успеха. Решението за спомагателния мач за попълване на А група пристигна като еликсир за душата след нещастно изгубения бараж против Черноморец. Извадиха от елита Спартак Плевен, тъй като ги хванаха за уредени мачове с Черно море и черна каса. Май разкритието стана след автокатастрофа на треньора на Спартак, при която той умира. Тогава ченгетата намират неговия бележник, в който било разказано всичко. Плевенчани ги извадиха от А група, а 6 индивида от Черно море вечно им не разрешиха да играят професионален футбол.
Първенството в Б група започваше в края на август и нашите още не бяха почнали подготовка. Христо Бонев след това ми е казвал, че безусловно от плажовете са събирали футболистите, с цел да стартират да се готвят за този мач. За треньор на мястото на отишлия в чужбина Атанас Драмов бе назначен Атанас Ангелов, Бог да го елементарни.
Еуфорията у почитателите бе страхотна. Единият специфичен трен, който БДЖ отпусна, се изпълни до обяд. Пуснаха и още един, който също се изпълни до вечерта. За повече нямаше опция поради отпускарския сезон.
Всички мислеха, че ще бием Осъм (Ловеч) доста елементарно. Във влака най-често казваната фраза сред отварянето на бутилки Каменица ярко (Веро 11) бе „ На Осъм – осем ”. Нямаше човек, който да се съмнява, че бием безпроблемно и след това стартира фиестата. Победата в действителност пристигна, само че по локомотивски – мъчно, изстрадано и през хиляда премеждия.
А всичко стартира превъзходно. Пас на Зума към Христо Сотиров (Вятърко) и 1:0. Още 2-3 чисти положения пред вратаря Паралийски пропуснати аристократично и отмора. През второто полувреме обаче ловчанлии взеха, че натиснаха, а ние се огънахме. Явно момчетата от Осъм бяха упражнявали, до момента в който нашите лекуваха по плажовете изтормозените души от изгубения край против Черноморец (на реванша на Лаута – греди и самоубийствено 0:0). Вратарят на Локо Стефан Стайков (Бате Зайо) правеше и невъзможното, само че резервира мрежата суха.
Да, само че и Бате Зайо сгреши в 56-ата минута. Някакъв шут от 40 метра и Стайков извика: навън. Аут, но в долния му десен ъгъл. И като се почна една канонада пред нашата врата, не е истина. Добре, че целият стадион беше наш. В най-трудните моменти 35 хиляди черно-бели сърца бяха агитка. От Осъм най-деен беше изгонения от Локото Дюлгеров. Тоя правеше квото си желае с нашата отбрана и добре, че либерото Курбанов най-после съумя да се оправи с него.
Така се стигна до 90-ата минута, когато съдията даде фаул за Локо на границите на пеналта. Целият стадион утихна в очакване още веднъж Христо(с) Спасителя Зума да измъкне черно-белите. Докато Зума се накани обаче Аян стреля по земя и в един миг целият стадион изригна. Да, но не! Топката се удари във вътрешната част на левия стълб, мина по цялата голлиния, отби се в десния и излезе! Мъка локомотивска!
И по този начин пристигнаха продълженията. В Локо двама дебютанти влязоха като насилствени смени – 17-годишният Димитър Калканов и Марин Камалиев от Несебър. В продълженията обаче окапаха и ловчанлии. Така пристигна последната минута на първото продължение, когато в дъгата пред пеналта Аян влезе на скорост, направиха с Едо гениалното им двойна, след което бате Айко литна вратаря и с топката влезе във вратата. До края на мача нямаше седнал човек на стадиона. 35 хиляди души прави със запалени вестници. Неописуема панорама беше Националния стадион.
Второто продължение не се усети по какъв начин мина и след последния сигнал на Богдан Дочев всички ликуваха. Стадионът просто изригна като вулкан! Футболистите бяха капнали. Едва откриха сили за почетна обиколка, а по-късно някои останаха да лежат на терена.
София надали помни друга такава вечер. Двата булеварда, водещи към Централна гара бяха блокирани от черно-белите почитатели. Някои от хората се насочиха към Подуяне, която е по-близо. И на двете влакови композиции почитатели дръпнаха ръчната спирачка, с цел да изчакат идващите от стадиона. Влаковете потеглиха със забавяне.
По автомагистралата пък бе напряко знамение. Колите се движеха с не повече от 50 км. Всички бяха извадили черно-бели шалчета и флагове. На входа на Пловдив, на самата табела някой прозорливо беше изобразил с лампи на батерия буквата А. На Лаута пък бе устроено неповторимо посрещане на тима, макар че среднощ беше минал от дълго време.
Така приключи най-големият десант на почитатели в историята на българския футбол
Черно-бялата общественост по локомотивски изстрада успеха. Решението за спомагателния мач за попълване на А група пристигна като еликсир за душата след нещастно изгубения бараж против Черноморец. Извадиха от елита Спартак Плевен, тъй като ги хванаха за уредени мачове с Черно море и черна каса. Май разкритието стана след автокатастрофа на треньора на Спартак, при която той умира. Тогава ченгетата намират неговия бележник, в който било разказано всичко. Плевенчани ги извадиха от А група, а 6 индивида от Черно море вечно им не разрешиха да играят професионален футбол.
Първенството в Б група започваше в края на август и нашите още не бяха почнали подготовка. Христо Бонев след това ми е казвал, че безусловно от плажовете са събирали футболистите, с цел да стартират да се готвят за този мач. За треньор на мястото на отишлия в чужбина Атанас Драмов бе назначен Атанас Ангелов, Бог да го елементарни.
Еуфорията у почитателите бе страхотна. Единият специфичен трен, който БДЖ отпусна, се изпълни до обяд. Пуснаха и още един, който също се изпълни до вечерта. За повече нямаше опция поради отпускарския сезон.
Всички мислеха, че ще бием Осъм (Ловеч) доста елементарно. Във влака най-често казваната фраза сред отварянето на бутилки Каменица ярко (Веро 11) бе „ На Осъм – осем ”. Нямаше човек, който да се съмнява, че бием безпроблемно и след това стартира фиестата. Победата в действителност пристигна, само че по локомотивски – мъчно, изстрадано и през хиляда премеждия.
А всичко стартира превъзходно. Пас на Зума към Христо Сотиров (Вятърко) и 1:0. Още 2-3 чисти положения пред вратаря Паралийски пропуснати аристократично и отмора. През второто полувреме обаче ловчанлии взеха, че натиснаха, а ние се огънахме. Явно момчетата от Осъм бяха упражнявали, до момента в който нашите лекуваха по плажовете изтормозените души от изгубения край против Черноморец (на реванша на Лаута – греди и самоубийствено 0:0). Вратарят на Локо Стефан Стайков (Бате Зайо) правеше и невъзможното, само че резервира мрежата суха.
Да, само че и Бате Зайо сгреши в 56-ата минута. Някакъв шут от 40 метра и Стайков извика: навън. Аут, но в долния му десен ъгъл. И като се почна една канонада пред нашата врата, не е истина. Добре, че целият стадион беше наш. В най-трудните моменти 35 хиляди черно-бели сърца бяха агитка. От Осъм най-деен беше изгонения от Локото Дюлгеров. Тоя правеше квото си желае с нашата отбрана и добре, че либерото Курбанов най-после съумя да се оправи с него.
Така се стигна до 90-ата минута, когато съдията даде фаул за Локо на границите на пеналта. Целият стадион утихна в очакване още веднъж Христо(с) Спасителя Зума да измъкне черно-белите. Докато Зума се накани обаче Аян стреля по земя и в един миг целият стадион изригна. Да, но не! Топката се удари във вътрешната част на левия стълб, мина по цялата голлиния, отби се в десния и излезе! Мъка локомотивска!
И по този начин пристигнаха продълженията. В Локо двама дебютанти влязоха като насилствени смени – 17-годишният Димитър Калканов и Марин Камалиев от Несебър. В продълженията обаче окапаха и ловчанлии. Така пристигна последната минута на първото продължение, когато в дъгата пред пеналта Аян влезе на скорост, направиха с Едо гениалното им двойна, след което бате Айко литна вратаря и с топката влезе във вратата. До края на мача нямаше седнал човек на стадиона. 35 хиляди души прави със запалени вестници. Неописуема панорама беше Националния стадион.
Второто продължение не се усети по какъв начин мина и след последния сигнал на Богдан Дочев всички ликуваха. Стадионът просто изригна като вулкан! Футболистите бяха капнали. Едва откриха сили за почетна обиколка, а по-късно някои останаха да лежат на терена.
София надали помни друга такава вечер. Двата булеварда, водещи към Централна гара бяха блокирани от черно-белите почитатели. Някои от хората се насочиха към Подуяне, която е по-близо. И на двете влакови композиции почитатели дръпнаха ръчната спирачка, с цел да изчакат идващите от стадиона. Влаковете потеглиха със забавяне.
По автомагистралата пък бе напряко знамение. Колите се движеха с не повече от 50 км. Всички бяха извадили черно-бели шалчета и флагове. На входа на Пловдив, на самата табела някой прозорливо беше изобразил с лампи на батерия буквата А. На Лаута пък бе устроено неповторимо посрещане на тима, макар че среднощ беше минал от дълго време.
Така приключи най-големият десант на почитатели в историята на българския футбол
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ