Перлите от античността на Пловдив се търкалят в калта СНИМКИ
Логото на Пловдив като античен и безконечен град допуска, че туристите, поискали да видят Европейската столица на културата, се надяват да се допрян до осемхилядната история на града. Това са археологическите монументи - от каменно-медната ера, чиито следи са открити на Небет тепе, до неповторимите градежи на античния Филипопол.
Но какво демонстрираме на гостите в разгара на самодейността, поради която чакахме милиони туристи? Това са несъмнено скъпите находки, разкрити и експонирани най-вече във времената на соца - Античният спектакъл и Римският стадион, реставриран за последно с безвъзмездната финансова помощ от Европейски Съюз преди девет години.
През 30-те години на демокрацията, която дава доста по-широки благоприятни условия за развиване, Пловдив се промени неузнаваемо с издигнатите нови жилищни комплекси, първокласни билдинги, индустриални здания. Но седемте кметски мандата не стигнаха за възобновяване на археологическите ни перли макар гръмките обещания на всяка последваща локална власт. Днес Европейската столица на културата може да се похвали пред туристите единствено с един бонус на културното си завещание - Малката базилика на бул. „ Кн. Мария Луиза ”. Цветните мозайки от 4-5-и век на Голямата базилика към този момент си остават зад стените на незавършения градеж на защитната структура във форма на железен кашон.
С археологическия комплекс „ Небет тепе ”
не успяхме да засенчим Царевец,
каквито блестящи вероятности ни рисуваха осем години от Община Пловдив. Проектът за реставрацията беше отритнат след митинга на група архитекти и археолози, след което се започнаха спомагателни археологически изследвания. В момента още веднъж сме на изходна позиция - план.
Имаше действителен късмет туристите да се подреждат през днешния ден на опашка пред Източната врата на Филипопол, в случай че на този монумент на културата, оголен през 80-те години на предишния век и изследван, беше даден приоритет от локалната власт. Но това не се случи. Миналото лято археолозите под управлението на Мая Мартинова приключиха последните разкопки. Година по-късно Европейска столица на културата посреща туристическите рейсове с неразбираема за тях „ дупка ” в подножието на Стария град.
Срамно е, че дребният древен спектакъл Одеона,
построен през II век, е недосегаем за пловдивчани и посетители на града. След реставрацията, финансирана от кипърска фондация „ Левентис ” през 2002 година, сцената със стотина места за фенове на няколко крачки от Главната беше се трансформирала в едно от известните места за концерти и спектакли. От 10 години обаче вратите на Одеона са заключени с пояснение, че обектът е в реституция. В 90 % от този дълъг интервал на Одеона няма и един реставратор. Вместо да се изготви повсеместен план за в допълнение археологическо изследване, реституция и експониране на Одеона, в Община Пловдив по традиция работят на парче. В резултат на това за двата последни мандата смениха седалките, почистиха галериите и покриха със стъкло сцената. Сега още веднъж се приготвя план.
Трева избуя на античните зидове
и улици на Римския конгрес против „ Тримонциум ”, бул. „ Цар Борис III Обединител ” и от северната страна на Пощата, откъм ул. „ Гладстон ”. За реставрацията и експониране на археологическия монумент на културата занапред се изготвят планове. А на Римския конгрес - север се постанова в допълнение изследване. В момента тук се копае с екскаватор.
Усилено се работи само в изкопа на площада до Цар-Симеоновата градина, за който има план, направен от арх. Румяна Пройкова. Лично тя е дала концепция на кмета да се разкопае Централният площад макар предизвестието на археолози, че на това място няма непокътнати антични колони, които могат да се повдигнат в достоверния им тип. Пет колони ще се лепят парче по парче, с цел да има аналогия с античния конгрес от втори век. С габиони са заместени и разрушените през Средновековието зидове на античните здания.
Но какво демонстрираме на гостите в разгара на самодейността, поради която чакахме милиони туристи? Това са несъмнено скъпите находки, разкрити и експонирани най-вече във времената на соца - Античният спектакъл и Римският стадион, реставриран за последно с безвъзмездната финансова помощ от Европейски Съюз преди девет години.
През 30-те години на демокрацията, която дава доста по-широки благоприятни условия за развиване, Пловдив се промени неузнаваемо с издигнатите нови жилищни комплекси, първокласни билдинги, индустриални здания. Но седемте кметски мандата не стигнаха за възобновяване на археологическите ни перли макар гръмките обещания на всяка последваща локална власт. Днес Европейската столица на културата може да се похвали пред туристите единствено с един бонус на културното си завещание - Малката базилика на бул. „ Кн. Мария Луиза ”. Цветните мозайки от 4-5-и век на Голямата базилика към този момент си остават зад стените на незавършения градеж на защитната структура във форма на железен кашон.
С археологическия комплекс „ Небет тепе ”
не успяхме да засенчим Царевец,
каквито блестящи вероятности ни рисуваха осем години от Община Пловдив. Проектът за реставрацията беше отритнат след митинга на група архитекти и археолози, след което се започнаха спомагателни археологически изследвания. В момента още веднъж сме на изходна позиция - план.
Имаше действителен късмет туристите да се подреждат през днешния ден на опашка пред Източната врата на Филипопол, в случай че на този монумент на културата, оголен през 80-те години на предишния век и изследван, беше даден приоритет от локалната власт. Но това не се случи. Миналото лято археолозите под управлението на Мая Мартинова приключиха последните разкопки. Година по-късно Европейска столица на културата посреща туристическите рейсове с неразбираема за тях „ дупка ” в подножието на Стария град.
Срамно е, че дребният древен спектакъл Одеона,
построен през II век, е недосегаем за пловдивчани и посетители на града. След реставрацията, финансирана от кипърска фондация „ Левентис ” през 2002 година, сцената със стотина места за фенове на няколко крачки от Главната беше се трансформирала в едно от известните места за концерти и спектакли. От 10 години обаче вратите на Одеона са заключени с пояснение, че обектът е в реституция. В 90 % от този дълъг интервал на Одеона няма и един реставратор. Вместо да се изготви повсеместен план за в допълнение археологическо изследване, реституция и експониране на Одеона, в Община Пловдив по традиция работят на парче. В резултат на това за двата последни мандата смениха седалките, почистиха галериите и покриха със стъкло сцената. Сега още веднъж се приготвя план.
Трева избуя на античните зидове
и улици на Римския конгрес против „ Тримонциум ”, бул. „ Цар Борис III Обединител ” и от северната страна на Пощата, откъм ул. „ Гладстон ”. За реставрацията и експониране на археологическия монумент на културата занапред се изготвят планове. А на Римския конгрес - север се постанова в допълнение изследване. В момента тук се копае с екскаватор.
Усилено се работи само в изкопа на площада до Цар-Симеоновата градина, за който има план, направен от арх. Румяна Пройкова. Лично тя е дала концепция на кмета да се разкопае Централният площад макар предизвестието на археолози, че на това място няма непокътнати антични колони, които могат да се повдигнат в достоверния им тип. Пет колони ще се лепят парче по парче, с цел да има аналогия с античния конгрес от втори век. С габиони са заместени и разрушените през Средновековието зидове на античните здания.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ