лобалното затопляне ще донесе на Русия колосални ползи. Твърдението е

лобалното стопляне ще донесе на Русия колосални изгоди. Твърдението е на Александър Абелин, асистент секретар в съвета за сигурност на Руската федерация. В изказването си висшият държавен служител твърди, Русия би трябвало да се приготви за увеличение на броя на наводненията, сушите и горските пожари. Според него, стоплянето в Русия е 2,5 пъти по-бързо от междинното за планетата.

Безспорният резултат от световното стопляне, който към този момент се случва през днешния ден пред очите ни, ще бъде повишение на равнището на Световния океан. Този резултат се дължи на топенето на леда, намиращ се в масата на дребните ледници по света и в двата съществени " международни ледени резервоара " - ледниковите покриви на Гренландия и Антарктика.

Засега главният планетарен мразовит депозит, антарктическият мразовит слой, който покрива повърхност от 14 милиона km² и съдържа към 30 милиона km³ лед, е отвън заплаха - надеждно е предпазен от кръгообразен океански поток, който минава през южния Тихи океан, Атлантическия океан и Индийския океан.

Известните " неистови петдесет " (градуса географска ширина) и " пронизващи шестдесет ", познати със своите свръхмощни ветрове, в бъдеще, явно, няма да изчезнат на никое място. Тяхното битие се дефинира от затворения пръстен на водната повърхнина на три океана, който обкръжава Антарктика. В резултат на това, антарктическата циркулация на атмосферния въздух е извънредно сложна за нарушение и " продупчване ".

Антарктическият мразовит лист съществува от към 45.5 милиона години - откогато протокът на Дрейк го е отделил от Южна Америка и е затворил пръстена на " насилствени " и " пронизващи " меридионални северни (топли) ветрове.

Положението е напълно друго в Гренландия

Ледената завивка на Гренландия няма такава надеждна атмосферна отбрана като Антарктика, а нейният общ размер е доста по-скромен: площта е малко над 1,8 милиона km², а размерът му е 2,85 милиона km³ лед. В допълнение, този щит е много млад - съгласно разнообразни източници, заледяването на Гренландия стартира от 200 до 110 хиляди години, в ерата на последното огромно замръзване (Това твърди Абелин. Според други оценки, Гренландия се е покрила с лед преди 2-2.5 милиона години).

В същото време, съвсем всички климатични модели демонстрират, че ледената завивка на Гренландия няма да издържи даже стопляне към 3 ° C - при подобен сюжет може да се разтопи за интервал от към 1000 години. Освен това, разрушаването на самия лед на Гренландия може да се трансформира в несъзнателен натурален ускорител на продължаващото световно стопляне - защото един от защитните механизми на климата на Земята е високото албедо (отразяваща способност) на снега и леда. Белият цвят на леда и снега отразява по-голямата част от падащата слънчева светлина назад в космоса, до момента в който подлежащата почва и други скали нормално имат по-тъмен цвят. В резултат, топенето на леда незабавно затопля повърхността под нея, след което разрушаването на ледника придобива лавиноподобен темперамент.

Но даже и подобен пагубен сюжет на размразяване на Гренландия няма да унищожи цивилизацията. Според всички оценки, топенето на ледниковия лист на Гренландия ще увеличи равнището на океаните единствено със към седем метра, за разлика от Антарктида, която може да добави до 70 метра.

В случая с Русия това значи, че има известна опасност за такива крайбрежни градове като Санкт Петербург, Ялта, Ростов на Дон, Мурманск или Владивосток, като в същото време по-голямата част от популацията на страната даже няма да забележи нарастване в Световния океан. Русия е континентална страна. Ето за какво резултатът " международно наводняване " за него ще бъде доста по-слаб.

Суши и горски пожари

Малцина модерни хора могат да си показват, че в интервала на така наречен Средновековен климат-оптимум, който се е показал през Х-ХІІІ в., Буковите гори тихоса се популяризирали до географската широчина на Москва, а през днешния ден по-характерни за ландшафта на Южния бряг на Крим. В историята на Русия, един от резултатите от този климатичен оптимум е славянската колонизация на Североизточна Русия, която довежда до образуването на великоруската народност. Топлият климат по това време разрешава на колонизаторите да се движат надалеч на север от Киев, в това число основаването на дребното населено място, наречено Москва.

Времената на средновековния и римския климатичен оптимум, които се характеризират с повишение на температурата единствено с към 0,5-1 ° C спрямо предходните студени интервали, незабавно се показват в подем на стопанската система, културата и селското стопанство, допринасяйки за растежа на популацията и основаването на мощни страни.

Както демонстрират историческите данни, " опържени " хора не са били открити в студените пространства на Евразия, само че замръзналите постоянно са били в обилие.

В допълнение, би трябвало да се уточни, че макар обстоятелството, че на южната граница сред гората и степите, климатът ще стане обективно по-сух по време на бъдещото стопляне, трансформирайки горите лека-полека в степ, противоположният развой ще бъде по-бърз, като последователно ще отиде по-далеч на север, където гората ще превзема някогашната тундра. В резултат на това, общият баланс на климатичните зони на Русия ще нарасне в по-южните ландшафти, до момента в който делът на непродуктивните ландшафти на Далечния север и Арктика ще намалее съразмерно, " преносим " на север. Въз основа на гореизложеното можем да кажем следното, продължава материалът:

Сегашното стопляне е също толкоз потребно за Русия, както преди хиляда години, по времето на създателя на Москва Юрий Долгорукий.

Това незабавно се дефинира от голям брой фактори, които за съветските условия постоянно са били сериозни ограничавания и просто въпроси на човешкото оцеляване.

На първо място, при положение на световно стопляне Русия несъмнено ще бъде в положение да пусне в обращение огромно количество земя в зоната на настоящето високорисково земеделие, което неизбежно ще усили производството на селскостопански артикули. Дори и в останалата част на света част от земята да страда от суши или наводнения, международният баланс на земеделските земи ще пораства.

Вторият значим миг ще бъде темпото на този тип климатични промени. Нивото на повишение на температурата от 3 ° C, посочено като разрушително за ледниковия щит на Гренландия, който към и над два пъти ще надвиши стойностите на средновековния климатичен Оптимум X-XIII век, няма да бъде реализирано ненадейно. Дори при най-катастрофалните сюжети, ще лишават от 60 до 80 години. Същевременно, с цел да се усили витално значимата топлота за Русия, първите 1,5 ° C на в допълнение стопляне ще изискват доста по-малко - единствено от 6 до 15 години.

Така, в границите на световното стопляне, след 6-15 години, Русия ще стартира да получава първите " бонуси ", до момента в който " сметките ", свързани с общото преструктуриране на стопанската система и инфраструктурата, ще би трябвало да се заплащат доста по-късно и по тази причина ще бъде допустимо страната да се приготви добре за удобния, топъл интервал на климатичен оптимум.

Възможно ли е да бъде спрян климатичният " трен "?

Понастоящем Парижкото съглашение за климата, подписано през 2015 година, е последният наложителен протокол, който контролира уговорките на страните за понижаване на излъчванията. Повече от 100 страни, подписали Парижкото съглашение, се ангажираха да лимитират излъчванията на парникови газове, с цел да запазят растежа на междинната световна температура " доста по-ниска " от 2 ° C и " да положат старания " да лимитират покачването на температурата с 1,5 ° C доникъде на XXI век.

Въпреки това, към този момент година или две след срещата в Париж, се оказа, че размерът на доброволните задължения на страните, които трябваше да запазят кривата на световното стопляне в границите на 2 ° C в средносрочен проект, не се и приближава до заявения. Въпреки обстоятелството, че уговорките, поети от страните към Парижката конференция, са надалеч по-строги от първичните ограничавания на Протокола от Киото от 1992 година, излъчванията на парникови газове въпреки всичко ще доведат до кривата на световното стопляне, покривайки модела +2 ° C след 15 години - до 2030 година.

Освен това се оказа, че с цялата драматичност на изказванията на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай за " невиждани понижения ", относителният им дял в излъчванията на парникови газове до 2030 година ще нарасне.

С други думи, доброволните задължения на Париж, надхвърлящи директивите от Киото за доста страни, се оказаха опит да се " изпомпа водата от потъващата лодка " благодарение на решето.

Друг противен фактор за развитите страни е една друга непроизнасяна истина. Дори с световното понижаване на излъчванията до 2030 година Европейски Съюз, Япония, Канада, Австралия и изключително Съединените щати се оказаха с такива, доста с по-високи от междинния бюджет за излъчвания, изчислен за всички страни въз основа на тяхното население.

Това значи, че макар тоталното " екологизиране " (на думи) на стопанските системи на Европейския съюз и Съединените щати, техният междинен жител към момента се оказа доста по-голям атмосферен замърсител с парникови газове, в сравнение с жителите на Индия, Бразилия или да вземем за пример Етиопия.

Което, апропо, беше прието на конференцията в Париж с посочена цел понижаване на излъчванията с 64% от равнището от 1990! Това докара до абсурд: симулацията на климата, която последва Парижката конференция, наречена " неоспорим триумф ", сподели, че вероятността от стопляне с 2 ° C за края на 21-ви век е на границата на това, което може да бъде реализирано.

Веднага след конференцията в Париж, педантичните икономисти взеха решение, че задачата за поддържане на световното стопляне на към 2 ° C допуска изцяло приказен и действително неосъществим ритъм на световно понижаване на излъчванията на парникови газове - към 5,5% всяка година. В същото време развитите страни би трябвало да вършат това с безумен ритъм - 10-15% годишно, което слага под въпрос освен опцията за стопански напредък в тези страни, само че и цялостната резистентност на техните стопански системи.

Последствията от такива тъжни калкулации като цяло са разбираеми. Русия не би трябвало да се бори до последно с световното стопляне, а единствено да се приготвя систематично и поредно за следствията му на своя територия. Разбира се, изменението на климата ще би трябвало да бъде пронесено и то не постоянно ще бъде чисто позитивно.

Например, Русия ще би трябвало да промени съвсем напълно метода си към инфраструктурата, ситуирана в зоната на безконечната заледеност, защото през днешния ден всички основи на всяка постройка и структура считат трайно замръзналата маса за солидна основа, която се чака да изчезне по време на световното стопляне. Ще бъдат нужни целенасочени старания и за последователно прекосяване и на север към икономическия модел, както в индустрията, по този начин и в превоза и в селското стопанство, което не е сериозно подвластен от климата.

Но, както демонстрират изчисленията, общият баланс на изгодите и вредите от промените на климата за Русия се оказва чисто позитивен. Руснаците са имали по-лоши времена, освен това не по време за световно стопляне.

Материалът е оповестен в изданието " Взгляд ", превод: организация " Кросс ".