Лиза Джерардини е родена на 15 юни 1479 г. във

Лиза Джерардини е родена на 15 юни 1479 година във Флоренция. Днес Флоренция е в Италия, само че по това време тя е лична република, а районът се управлява от съвет, наименуван Синьория.

Най-голямата от седем деца, Лиза принадлежи към в миналото авторитетна флорентинска фамилия, чието въздействие стартира да понижава още преди нейното раждане, само че все пак фамилията е относително заможно и има доста земя.

На 5 март 1495 година, когато е на 15 години, тя е омъжена за 29-годишния Франческо дел Джокондо. Дел Джокондо е търговец на коприна и двойката води непретенциозен, само че комфортен живот във Флоренция, като благосъстоянието и ситуацията на брачна половинка последователно нарастват. Към 1503 година двамата към този момент съумяват да се реалокират в по-голям дом на улица „ Виа каузи Стуфа “ във Флоренция.

Между 1496 и 1507 година Лиза Джерардини има 6 деца: Пиеро, Пиера, Камила, Мариета, Андреа и Джокондо. За страдание Пиера и Джокондо умират като дребни, а Камила доживява единствено до 19-годишна възраст.

Въпреки нещастията родителите се радват на възходящия триумф на бизнеса, който към този момент включва освен коприна, само че и търговия със захар, кожи и други артикули. Нарастващото въздействие на Франческо във Флоренция в последна сметка доближава кулминационната точка си през 1513 година, когато става част от Синьорията.

„ Той се занимава интензивно с политика и има авторитетни съдружници както в републиканската администрация, по този начин и измежду Медичите, в допълнение към мрежа от сътрудници и контакти в цяла Европа. Създава солидна бизнес династия и покровителства изкуствата “, изяснява фондация „ Мона Лиза “ в публикация за двойката.

Разбира се, двойката е запомнена най-много с картината, за която се твърди, че е поръчана по същото време, когато се реалокират в по-големия дом на Виа каузи Стуфа. Според сведенията дел Джокондо желае да сътвори портрет на брачната половинка си за този дом – по тази причина се обръща към Леонардо да Винчи.

В края на XV и началото на XVI в. Флоренция е потопена в Ренесанса – интервал на културно, обществено и художествено възобновление. Сред забележителните художници от това време са Рафаел, Микеланджело и, несъмнено, Леонардо да Винчи.

Като членове на висшата междинна класа на републиката, Лиза Герардини и брачният партньор ѝ евентуално се любуват на процъфтяващата художествена сцена.

Смята се, че дел Джокондо моли Леонардо да сътвори портрет на брачната половинка му към 1503 година, евентуално с цел да отпразнува раждането на новото бебе на двойката, преместването им в по-голям дом или финансовия им триумф.

По това време да Винчи е в интервал на мъртвило откъм задължения, тъй че евентуално на драго сърце е приел молбата. Картината стартира да се рисува, когато Джерардини е на към 24 години. Да Винчи изобразява своя модел като съвременна, почтена и уважавана брачна половинка.

За страдание, нови отговорности на художника, възможни пострадвания на ръката и отлагането му забавят завършването на „ Мона Лиза “, като планът седи недовършен в продължение на години. Той по този начин и не предава творбата на Джерардини и преди гибелта си я отнася със себе си във Франция. Възможно е да Винчи да е работил по картината чак до 1517 година, две години преди да загине. Днес мнозина считат, че той към момента е имал работа по нея.

В последна сметка същинската Лиза в никакъв случай не вижда визията на да Винчи за нейния облик. Но, както знаем, портретът ще завладее света на изкуството за епохи напред.

Съществуват и някои доказателства, че Джерардини едвам съумява да избегне персонален скандал, защото се твърди, че двама мъже от авторитетната фамилия Медичи се пробват да я „ изкушат “, само че в последна сметка тя отхвърля и двамата.

Към 1537 година здравето на Франческо дел Джокондо се утежнява и той приготвя наследството си, тъй че брачната половинка и децата му да бъдат обезпечени откакто почине – което се случва през 1538 година

След гибелта на дел Джокондо Джерардини също се разболява. Нейната лична гибел е ненапълно загадъчна, като някои историци дефинират дата през 1542 година, а други – през 1551 година Така или другояче, на погребението ѝ участва огромна навалица и тя евентуално е заровена в църквата „ Сант’Орсола “ във Флоренция.

Що се отнася до Мона Лиза, картината в никакъв случай не попада в ръцете на семейство дел Джокондо. След гибелта на Леонардо да Винчи през 1519 година в Амбоаз, Франция, творбата е добито от френския крал Франциск I и е част от кралската сбирка до Френската гражданска война, когато попада в ръцете на бунтовници. След това е изложена в Лувъра в Париж през 1797 година

Макар че Мона Лиза е изнасяна от известния музей в избрани моменти, изключително в интервали на война, тя другояче е непрекъснато изложена и е там и до през днешния ден, а безчет фенове се възхищават на загадъчната ѝ усмивка и мистериозния декор зад нея, който включва комплицирани елементи като планини, пътища и даже мост в далечината.

Оттогава доста откриватели се питат дали тя в действителност изобразява Джерардини. Някои ренесансови сведения сочат, че това е по този начин, като да вземем за пример това на художника Джорджо Вазари, който написа: „ Лионардо се ангажира да нарисува за Франческо дел Джокондо портрета на Мона Лиза, неговата брачна половинка, и 4 години по-късно го остави посредствен, като тази творба в този момент се намира при крал Франциск Френски във Фонтенбло. “

През 2005 година немски академик открива 500-годишна записка от Агостино Веспучи, прочут на Леонардо. Веспучи споделя, че да Винчи е работил върху портрета на Лиза Джерардини, което видимо удостоверява, че тя е обект на Мона Лиза. Въпреки това без различен доказан портрет на Джерардини е невероятно да се удостовери нейният външен тип и дали той подхожда на фигурата от Мона.

Принцеса Изабела Неаполитанска

Някои изричат теорията, че „ същинската “ Мона Лиза е била: майката на да Винчи Катерина, принцеса Изабела Неаполитанска, испанската благородничка Костанца д’Авалос, куртизанка или чиракът и хипотетичен ухажор на да Винчи – Салаи. Други даже допускат, че това е автопортрет на самия Леонардо.

През 2010 година откриватели от Националния комитет за разпространение на историческото и културното завещание се заемат с предизвикването да ексхумират (предполагаемите) остатъци на Джерардини, с цел да реконструират посредством 3D моделиране лицето ѝ с вярата да дефинират дали тя е същинската Мона Лиза. Но екипът се затруднява да откри мостри, които да са годни за проучване, и в последна сметка планът не стига до безапелационни изводи.

И по този начин, дали Лиза Джерардини в действителност е фигурата, увековечена в портрета на Мона Лиза – емблематичен шедьовър, който притегля десетки хиляди гости в Лувъра всеки ден? Въз основа на историческите доказателства това наподобява повече от евентуално. Но мистерията – сходно усмивката на Мона Лиза – остава част от нейното обаяние.