Проговори дезертьорка от армията на Северна Корея, разкри неподозирани тайни
Лий Со-йън постоянно се вълнува, когато си спомни за родното си място в провинция Хамгионг в Северна Корея. Там са растяли бели кайсии, за които локалните вярвали, че те вършат по-красив. Лий е някогашен боец от 4-и армейски корпус на армията на Северна Корея. Първият ѝ опит за бягство от страната на Ким е през 2006 година Ситуацията там внезапно се утежнява, а Лий е принудена да продава артикули втора ръка по улиците. Заловена е при опит да премине в Китай и е хвърлена в ареста.
Успява да избяга две години по-късно.
Тя в никакъв случай повече не може да се върне в родната си страна. Поне досега, в който двете Кореи не се обединят. Дотогава е отдадена на Женския корейски съюз, в който влизат дами бегълки от Севера като нея.
Ексклузивно и за първи път в България: Разказът на дезертьора в предаването 120 минути по bTV.
- Лий, доста ви благодаря, че се съгласихте да дадете това изявление. Опишете ми вашето отечество, постоянно ли мислите за него?
- Казвам се Лий Со-йън и съм родена в град Хуерьонг, в провинция Северен Хамгьонг. Бях част от 4-и армейски корпус в севернокорейската войска. След уволнението от армията избягах от Северна Корея и в този момент пребивавам в Република Корея.
- Кога разбрахте, че Северна Корея не е най-великата страна на света, както учат децата там?
- Макар да ни учеха, че Северна Корея е най-хубавата страна в света, аз нямах никаква визия по какъв начин живеят хората в страни като България, Щатите или Китай. Тъй като ни се постановяваше от държавното управление на Северна Корея, че би трябвало да водим подобен живот, какъвто те кажат, смятах, че повода, заради която Северна Корея е най-хубавата страна в света, е поради положителното водачество на Ким Ир-сен, Ким Чен-ир и Ким Чен-ун. Но узнах, че това е неистина, когато, до момента в който бях в армията, чух предаване от Южна Корея по радиото и прочетох листовки, които бяха дохвърчали от там. Освен това, откакто се уволних и се върнах в родния си град, по радиото чух за живота в Южна Корея, за който в предаването разказваха бежанци от Севера, и узнах, че в Северна Корея животът е най-труден, че няма храна и хората гладуват, че умират от апетит, че не могат да останат в друга страна. По радиото разбрах, че няма независимост.
- Вие сте била част от армията. Как се озовахте като търговец на използвани артикули?
- След службата си в армията се върнах вкъщи и това, което получих за пенсионирането си за близо 10-годишна работа, бе една банкнота от 100 вона с изображението на Ким Ир-сен, с която можеш да си купиш единствено два хляба. Започнах да се тормозя по какъв начин ще пребивавам, а пък и държавното управление не предоставяше дажби ориз. Тъй като бях боен, ми предоставиха работно място, само че в самата фабрика нямаше произвеждане и работата в нея прекъсваше. Понеже не получавах възнаграждение от там, с цел да мога да се изхранвам, излязох на пазара и започнах да търгувам. Една позната ме срещна с един човек и започнах да търгувам с такива артикули, като да вземем за пример електроника, с цел да претърпявам.
- Какво провали първия ви опит за бягство?
- След първия си опит за бягство бях репатрирана от Китай и прекарах една година в пандиза. Тогава ме задържаха в предварителния арест, а в Корея ме осъдиха да погасявам греховете си посредством работа в трудов лагер. Трябваше да излежа присъдата си и тогава, до момента в който бях в ареста, имаше доста дами там. В нашата килия имаше повече от 10 дами, а килията беше по-малка от 10 квадратни метра. Трябваше да стоим доста компактно. Всяка заран от 6 до 10 вечерта коленичихме, свеждахме глави и защото трябваше да прекараме време в самоанализ и разкайване за греховете си, цялото ни тяло изтръпваше и по този начин страдахме всеки ден. Когато излизахме от там, работехме в трудовия лагер на един градеж, без да ни се даде даже и глътка вода. Пренасяхме камъни, пясък, трошляк за градежа на мост. Освен това се качвахме в планината – всеки трябваше да транспорти по четири дървета и имаше смъртни случаи на дами, смачкани от отсичаните и транспортираните дървета. Най-ужасното нещо, което видях там, бе, че даже бременните дами, без изключение, се трудеха. Имаше случаи като този, когато една бременна жена по време на инспекцията бе преметната на една греда, биха я с бич, вследствие на което изгуби бебето и я оставиха да кърви без никаква здравна помощ в килията.
- В пандиза ли научихте по какъв начин да избягате сполучливо през 2008 година?
- След една година, прекарана в пандиза, бях пусната на независимост. След като излязох, се пробвах да продължа да пребивавам в обществото, само че към този момент бях станала изменник и нямаше никакъв метод да пребивавам в тази страна. Това е една от аргументите да се опитам повторно. Тогава трябваше да прекося ледената вода и тъй като се притеснявах, че в случай че при прекосяването през реката, облеклата ми се намокрят, в Северна Корея ще узнаят всичко и ще ме заловен, прекосих реката единствено по долни дрехи и цялото ми тяло беше изранено до кръв. Но тогава мислех за това, че би трябвало бързо да прекося реката, преди да ме разкрият, и не можех нито да виждам кървящото си тяло, нито да извикам. И по този начин отидох в Китай.
Всичко това ми лиши две години, през които, дружно с живота в пандиза, трябваше два пъти да мина река Туман, трябваше да се оправям с огромни компликации, единствено тъй като съм жена, родена в Северна Корея. И трябваше да мина през интервал на премеждия, с цел да попадна в Южна Корея.
- Защо множеството дезертьори от Северна Корея са дами?
- Ако погледнем съотношението на бегълците, от 30 хиляди бежанци 20 хиляди са дами, като 15 хиляди от тези дами са към и над 40-годишни. Причината за това е, че с цел да упражнява надзор над севернокорейския народ, Ким Ир-сен сътвори дажбена система, само че тъй като дажбите ориз бяха съкратени, доста дами поеха отговорност за препитанието на фамилиите си. Макар в началото мъжът, като глава на фамилията, да е виновен за прехранването му, Северна Корея сътвори такава система, при която мъжете безусловно би трябвало да работят в предприятията, с цел да получат държавно образование и да изпълнят дълга си да образоват фамилиите си. Затова дамите нямат различен избор, с изключение на да поемат отговорност за изхранването на фамилиите си. Те се пробват да въртят търговия, която не е сполучлива, или пък има случаи, когато държавното управление лишава всичко, изкарано със аграрни труд, и с цел да не умрат децата им от апетит, доста дами са принудени да бягат от Северна Корея. Тъй като в този момент съм лидер на женска неправителствена организация, наречена „ Съюз на дамите Нова Корея “ в Република Корея, всички членове на организацията ни споделят по този въпрос: „ Не можех да оставя децата си да умрат от апетит, не можех да разреша фамилията ми да почине от апетит, по тази причина като майка нямах различен излаз, с изключение на да избягам “.
- Какво си мислите, когато слушате за нуклеарните опити на Пхенян?
- Когато бях в армията, мислех, че най-хубавото е да се запази севернокорейската система благодарение на оръжие. Понеже нямах визия каква е обстановката в Република Корея или в другите страни, смятах, че би трябвало да спасим горките южнокорейци и другите страни чрез оръжие, чрез нуклеарни бомби и нуклеарни опити. Затова, въпреки да гладувах, имах вяра, че нуклеарните проби са нещо вярно, само че когато пристигнах в Република Корея, разбрах какъв брой е неприятна системата на Северна Корея и като гледах по какъв начин хората умират от апетит, до момента в който Северът прави нуклеарни опити, осъзнах, че нуклеарните опити не са в действителност в името на жителите на страната и това би трябвало да спре. Лудост е севернокорейците да умират от апетит, при все това разноските за осъществяване на нуклеарни проби биха могли да стигнат за храна за 8 години. Освен това, въпреки интернационалната общественост се стреми към мир, тези нуклеарни опити го нарушават и по тази причина те не са в името на международния мир, а са единствено с цел да може Ким Чен-ун да съществува. Поради това считам, че нуклеарните опити са нещо в действителност погрешно.
- Наистина ли вярвате, че някой ден двете Кореи ще се съберат и вие още веднъж ще видите околните си?
- Мечтата ми е да се обединят Северът и Югът и да видя фамилията си. Мисля, че фантазиите се сбъдват и главната причина за това е, че положителното постоянно побеждава. Смятам, че защото и двата народа се надяват Югът и Северът да се обединят и има доста хора, които работят по въпроса за съединението, а и тъй като това е положително дело, ще се реализира. Затова, въпреки Ким Чен-ун да организира нуклеарни опити, с цел да запази актуалното държавно управление, най-важното, което можем да създадем в името на обединяването, е да продължим да учим какво могат да трансформират севернокорейците, да ги осведомяваме за действителната обстановка отвън страната, с цел да схванат кое не е вярно и да се опълчат на Ким и държавното управление му. И когато хората проявят признаци на пробуждане, имам вяра, че тогава двата народа ще обединят сили и съединението ще стане действителност. Вярвам, че тази фантазия безусловно ще се сбъдне.
Успява да избяга две години по-късно.
Тя в никакъв случай повече не може да се върне в родната си страна. Поне досега, в който двете Кореи не се обединят. Дотогава е отдадена на Женския корейски съюз, в който влизат дами бегълки от Севера като нея.
Ексклузивно и за първи път в България: Разказът на дезертьора в предаването 120 минути по bTV.
- Лий, доста ви благодаря, че се съгласихте да дадете това изявление. Опишете ми вашето отечество, постоянно ли мислите за него?
- Казвам се Лий Со-йън и съм родена в град Хуерьонг, в провинция Северен Хамгьонг. Бях част от 4-и армейски корпус в севернокорейската войска. След уволнението от армията избягах от Северна Корея и в този момент пребивавам в Република Корея.
- Кога разбрахте, че Северна Корея не е най-великата страна на света, както учат децата там?
- Макар да ни учеха, че Северна Корея е най-хубавата страна в света, аз нямах никаква визия по какъв начин живеят хората в страни като България, Щатите или Китай. Тъй като ни се постановяваше от държавното управление на Северна Корея, че би трябвало да водим подобен живот, какъвто те кажат, смятах, че повода, заради която Северна Корея е най-хубавата страна в света, е поради положителното водачество на Ким Ир-сен, Ким Чен-ир и Ким Чен-ун. Но узнах, че това е неистина, когато, до момента в който бях в армията, чух предаване от Южна Корея по радиото и прочетох листовки, които бяха дохвърчали от там. Освен това, откакто се уволних и се върнах в родния си град, по радиото чух за живота в Южна Корея, за който в предаването разказваха бежанци от Севера, и узнах, че в Северна Корея животът е най-труден, че няма храна и хората гладуват, че умират от апетит, че не могат да останат в друга страна. По радиото разбрах, че няма независимост.
- Вие сте била част от армията. Как се озовахте като търговец на използвани артикули?
- След службата си в армията се върнах вкъщи и това, което получих за пенсионирането си за близо 10-годишна работа, бе една банкнота от 100 вона с изображението на Ким Ир-сен, с която можеш да си купиш единствено два хляба. Започнах да се тормозя по какъв начин ще пребивавам, а пък и държавното управление не предоставяше дажби ориз. Тъй като бях боен, ми предоставиха работно място, само че в самата фабрика нямаше произвеждане и работата в нея прекъсваше. Понеже не получавах възнаграждение от там, с цел да мога да се изхранвам, излязох на пазара и започнах да търгувам. Една позната ме срещна с един човек и започнах да търгувам с такива артикули, като да вземем за пример електроника, с цел да претърпявам.
- Какво провали първия ви опит за бягство?
- След първия си опит за бягство бях репатрирана от Китай и прекарах една година в пандиза. Тогава ме задържаха в предварителния арест, а в Корея ме осъдиха да погасявам греховете си посредством работа в трудов лагер. Трябваше да излежа присъдата си и тогава, до момента в който бях в ареста, имаше доста дами там. В нашата килия имаше повече от 10 дами, а килията беше по-малка от 10 квадратни метра. Трябваше да стоим доста компактно. Всяка заран от 6 до 10 вечерта коленичихме, свеждахме глави и защото трябваше да прекараме време в самоанализ и разкайване за греховете си, цялото ни тяло изтръпваше и по този начин страдахме всеки ден. Когато излизахме от там, работехме в трудовия лагер на един градеж, без да ни се даде даже и глътка вода. Пренасяхме камъни, пясък, трошляк за градежа на мост. Освен това се качвахме в планината – всеки трябваше да транспорти по четири дървета и имаше смъртни случаи на дами, смачкани от отсичаните и транспортираните дървета. Най-ужасното нещо, което видях там, бе, че даже бременните дами, без изключение, се трудеха. Имаше случаи като този, когато една бременна жена по време на инспекцията бе преметната на една греда, биха я с бич, вследствие на което изгуби бебето и я оставиха да кърви без никаква здравна помощ в килията.
- В пандиза ли научихте по какъв начин да избягате сполучливо през 2008 година?
- След една година, прекарана в пандиза, бях пусната на независимост. След като излязох, се пробвах да продължа да пребивавам в обществото, само че към този момент бях станала изменник и нямаше никакъв метод да пребивавам в тази страна. Това е една от аргументите да се опитам повторно. Тогава трябваше да прекося ледената вода и тъй като се притеснявах, че в случай че при прекосяването през реката, облеклата ми се намокрят, в Северна Корея ще узнаят всичко и ще ме заловен, прекосих реката единствено по долни дрехи и цялото ми тяло беше изранено до кръв. Но тогава мислех за това, че би трябвало бързо да прекося реката, преди да ме разкрият, и не можех нито да виждам кървящото си тяло, нито да извикам. И по този начин отидох в Китай.
Всичко това ми лиши две години, през които, дружно с живота в пандиза, трябваше два пъти да мина река Туман, трябваше да се оправям с огромни компликации, единствено тъй като съм жена, родена в Северна Корея. И трябваше да мина през интервал на премеждия, с цел да попадна в Южна Корея.
- Защо множеството дезертьори от Северна Корея са дами?
- Ако погледнем съотношението на бегълците, от 30 хиляди бежанци 20 хиляди са дами, като 15 хиляди от тези дами са към и над 40-годишни. Причината за това е, че с цел да упражнява надзор над севернокорейския народ, Ким Ир-сен сътвори дажбена система, само че тъй като дажбите ориз бяха съкратени, доста дами поеха отговорност за препитанието на фамилиите си. Макар в началото мъжът, като глава на фамилията, да е виновен за прехранването му, Северна Корея сътвори такава система, при която мъжете безусловно би трябвало да работят в предприятията, с цел да получат държавно образование и да изпълнят дълга си да образоват фамилиите си. Затова дамите нямат различен избор, с изключение на да поемат отговорност за изхранването на фамилиите си. Те се пробват да въртят търговия, която не е сполучлива, или пък има случаи, когато държавното управление лишава всичко, изкарано със аграрни труд, и с цел да не умрат децата им от апетит, доста дами са принудени да бягат от Северна Корея. Тъй като в този момент съм лидер на женска неправителствена организация, наречена „ Съюз на дамите Нова Корея “ в Република Корея, всички членове на организацията ни споделят по този въпрос: „ Не можех да оставя децата си да умрат от апетит, не можех да разреша фамилията ми да почине от апетит, по тази причина като майка нямах различен излаз, с изключение на да избягам “.
- Какво си мислите, когато слушате за нуклеарните опити на Пхенян?
- Когато бях в армията, мислех, че най-хубавото е да се запази севернокорейската система благодарение на оръжие. Понеже нямах визия каква е обстановката в Република Корея или в другите страни, смятах, че би трябвало да спасим горките южнокорейци и другите страни чрез оръжие, чрез нуклеарни бомби и нуклеарни опити. Затова, въпреки да гладувах, имах вяра, че нуклеарните проби са нещо вярно, само че когато пристигнах в Република Корея, разбрах какъв брой е неприятна системата на Северна Корея и като гледах по какъв начин хората умират от апетит, до момента в който Северът прави нуклеарни опити, осъзнах, че нуклеарните опити не са в действителност в името на жителите на страната и това би трябвало да спре. Лудост е севернокорейците да умират от апетит, при все това разноските за осъществяване на нуклеарни проби биха могли да стигнат за храна за 8 години. Освен това, въпреки интернационалната общественост се стреми към мир, тези нуклеарни опити го нарушават и по тази причина те не са в името на международния мир, а са единствено с цел да може Ким Чен-ун да съществува. Поради това считам, че нуклеарните опити са нещо в действителност погрешно.
- Наистина ли вярвате, че някой ден двете Кореи ще се съберат и вие още веднъж ще видите околните си?
- Мечтата ми е да се обединят Северът и Югът и да видя фамилията си. Мисля, че фантазиите се сбъдват и главната причина за това е, че положителното постоянно побеждава. Смятам, че защото и двата народа се надяват Югът и Северът да се обединят и има доста хора, които работят по въпроса за съединението, а и тъй като това е положително дело, ще се реализира. Затова, въпреки Ким Чен-ун да организира нуклеарни опити, с цел да запази актуалното държавно управление, най-важното, което можем да създадем в името на обединяването, е да продължим да учим какво могат да трансформират севернокорейците, да ги осведомяваме за действителната обстановка отвън страната, с цел да схванат кое не е вярно и да се опълчат на Ким и държавното управление му. И когато хората проявят признаци на пробуждане, имам вяра, че тогава двата народа ще обединят сили и съединението ще стане действителност. Вярвам, че тази фантазия безусловно ще се сбъдне.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ