Анализ: Как Ливърпул взе шампионска победа срещу Челси?
Ливърпул стигна до скъпа победа над Челси с 2:1 в огромното дерби на 6-тия кръг на Висшата лига при гостуването на „ Стамфорд Бридж “. Голове на Трент Алекзандър-Арнолд и Роберто Фирмино донесоха триумфа в дуел, който оправда упованията за голяма конспирация и себераздаване и от двата състава.
По-конкретните аргументи за триумфа на момчетата на Юрген Клоп обаче би трябвало да бъдат оценени по-детайлно.
Франк Лампард и Клоп започнаха с идентични схеми на игра. Двамата експерти заложиха на 4-3-3 и една и съща съществена концепция – висока и нападателна преса в противниковото поле. В състава на Ливърпул надали можеше да се каже, че има някакви изненади, до момента в който в този на Челси имаше основно завръщане в лицето на френския полузащитник Нголо Канте.
Първата част на конфликта мина в двуостро движение. За „ мърсисайдци “ може да се каже, че главният принцип беше следеният безпорядък. Хората на Клоп не даваха никаква опция на „ сините “ да разиграват спокойни последователно, като непрекъснато принуждаваха бранителите на Челси да търсят с дълъг пас някой всред тройката нападатели Вилиан, Ейбрахам и Маунт.
Същото обаче се стремяха да вършат и възпитаниците на Лампард. И двата отбора пресираха в 4-3-3, като тримата атакуващи играчи имаха задачата да пресират топката, когато се намира в някой от защитната 4-ка на двата отбора. Това, от своя страна, позволяваше на полузащитниците да стоят плътно в средата на терена и да се стремят да лимитират пасовете на съперника сред защитните линии.
Еднаквите замисли на двамата мениджъри имаха за резултат огромен брой единоборства в средата на терена. Тук отличният синхрон и физическото предимство на Ливърпул си споделиха своето и в прекомерно редки случаи Челси успяваше да излезе победител в тези дуели, с цел да стигне до крайна третина на гостите. Вместо това първото попадение в срещата пристигна точно след показ на физическото предимство на отбранителния халф Фабиньо в битката с Жоржиньо.
В редките моменти на умерено владеене на топката за Ливърпул се наби на очи неналичието на синхрон в някои дейности на отбранителния блок на Челси. В тази обстановка Матео Ковачич излиза безогледно да пресира Жоел Матип, макар че бранителят на „ алените “ е прекомерно надалеч. Това отваря пространство зад тила на хърватския полузащитник на „ сините “, в което Джордън Хендерсън получава топката. Това, на собствен ред, принуждава бранителят на домакините Фикайо Томори да извърши жестоко нарушаване с цената на жълт картон.
Независимо, че Ливърпул действително съвсем не сътвориха състояние от игрова обстановка момчетата на Клоп съвсем напълно владееха ситуацията на терена, като стилът на мача беше подобен, в който „ мърсисайдци “ имат надалеч повече подготовка и по-класните реализатори.
В началото на втората част гостуващият отбор се опита дефинитивно да убие интригата в мача. В първите 15 минути на полувремето дълбоката преса на Ливърпул още веднъж създаваше проблеми на Челси, като „ сините “ допускаха редица неточности в личната си половина при изнасянето на топката. Това докара и до 2-3 страхотни положения за 3-ти гол на тима на Клоп, само че положителните намеси на Кепа Арисабалага предотвратиха сходно развиване на нещата.
Очевидно проектът на немския експерт включваше по-активна игра при започване на частта и последователно оттегляне в по-задни позиции за опит за предпазване на задатъка. Около 65-та минута Ливърпул се прибра в отбранителен блок 4-5-1. Това, от своя страна, даде опция на Лампард да направи последна тактическа смяна с вярата за поврат в резултата. Англичанинът рискува, изнасяйки двамата си бекове Сезар Аспиликуета и Маркос Алонсо високо по тъчлиниите и надълбоко в половината на противника.
Това стартира да дава своите резултати. Отборът на домакините стартира да разтегля блока на Ливърпул с непрестанни смени на фланговете. В тези обстановки „ мърсисайдци “ се оказваха в неизгодна обстановка, защото „ сините “ създаваха числено предимство 5-ма на 4-ма против защитната линия на гостите - двамата бекове на Челси, дружно с тройката в нахлуване против 4-та бранители на съперника.
Голът на Канте за 2:1 направи последните 15-на минути извънредно комплицирани за гостите. Клоп извади Садио Мане и вкара на терена Джеймс Милнър, само че не смени постройката, което означаваше, че проблемите по фланговете продължиха да съществуват. Въпреки извънредно мощните изяви на Матип и Върджил ван Дайк Челси въпреки всичко доближи до две хубави обстановки, които обаче бяха пропуснати от Мейсън Маунт и влезлият като запаса Мичи Бачуай. Резултатът въпреки всичко се резервира до финалния съдийски сигнал и успеха беше за „ алените “, които са към този момент с 6 победи от 6 мача от началото на акцията.
Заключение
Ливърпул изигра един извънредно порядъчен и тактчиески изискан дуел до последните 20 минути на срещата. Тогава смяната към по-консервативен метод за гостите разреши на Челси трайно да се настани в тяхната половина и за малко да успее да вгорчи положителните усещания. Юрген Клоп сякаш можеше да се оправи по-добре със промените си и да реагира с смяна на тактическата групировка на „ мърсисайдци “.
Франк Лампард, от своя страна, евентуално ще е окуражен от последните минути на срещата, само че представянето не би трябвало да го удовлетворява прекалено много. Избраният метод, прекомерно еднакъв с този на Ливърпул, се оказа непремерен и домакините имаха шанс, че резултатът не беше 3:0 преди попадението на Канте. Завръщането на работливия французин обаче евентуално ще избистри в една или друга степен концепциите на Лампард за идващите борби в шампионата.
По-конкретните аргументи за триумфа на момчетата на Юрген Клоп обаче би трябвало да бъдат оценени по-детайлно.
Франк Лампард и Клоп започнаха с идентични схеми на игра. Двамата експерти заложиха на 4-3-3 и една и съща съществена концепция – висока и нападателна преса в противниковото поле. В състава на Ливърпул надали можеше да се каже, че има някакви изненади, до момента в който в този на Челси имаше основно завръщане в лицето на френския полузащитник Нголо Канте.
Първата част на конфликта мина в двуостро движение. За „ мърсисайдци “ може да се каже, че главният принцип беше следеният безпорядък. Хората на Клоп не даваха никаква опция на „ сините “ да разиграват спокойни последователно, като непрекъснато принуждаваха бранителите на Челси да търсят с дълъг пас някой всред тройката нападатели Вилиан, Ейбрахам и Маунт.
Същото обаче се стремяха да вършат и възпитаниците на Лампард. И двата отбора пресираха в 4-3-3, като тримата атакуващи играчи имаха задачата да пресират топката, когато се намира в някой от защитната 4-ка на двата отбора. Това, от своя страна, позволяваше на полузащитниците да стоят плътно в средата на терена и да се стремят да лимитират пасовете на съперника сред защитните линии.
Еднаквите замисли на двамата мениджъри имаха за резултат огромен брой единоборства в средата на терена. Тук отличният синхрон и физическото предимство на Ливърпул си споделиха своето и в прекомерно редки случаи Челси успяваше да излезе победител в тези дуели, с цел да стигне до крайна третина на гостите. Вместо това първото попадение в срещата пристигна точно след показ на физическото предимство на отбранителния халф Фабиньо в битката с Жоржиньо.
В редките моменти на умерено владеене на топката за Ливърпул се наби на очи неналичието на синхрон в някои дейности на отбранителния блок на Челси. В тази обстановка Матео Ковачич излиза безогледно да пресира Жоел Матип, макар че бранителят на „ алените “ е прекомерно надалеч. Това отваря пространство зад тила на хърватския полузащитник на „ сините “, в което Джордън Хендерсън получава топката. Това, на собствен ред, принуждава бранителят на домакините Фикайо Томори да извърши жестоко нарушаване с цената на жълт картон.
Независимо, че Ливърпул действително съвсем не сътвориха състояние от игрова обстановка момчетата на Клоп съвсем напълно владееха ситуацията на терена, като стилът на мача беше подобен, в който „ мърсисайдци “ имат надалеч повече подготовка и по-класните реализатори.
В началото на втората част гостуващият отбор се опита дефинитивно да убие интригата в мача. В първите 15 минути на полувремето дълбоката преса на Ливърпул още веднъж създаваше проблеми на Челси, като „ сините “ допускаха редица неточности в личната си половина при изнасянето на топката. Това докара и до 2-3 страхотни положения за 3-ти гол на тима на Клоп, само че положителните намеси на Кепа Арисабалага предотвратиха сходно развиване на нещата.
Очевидно проектът на немския експерт включваше по-активна игра при започване на частта и последователно оттегляне в по-задни позиции за опит за предпазване на задатъка. Около 65-та минута Ливърпул се прибра в отбранителен блок 4-5-1. Това, от своя страна, даде опция на Лампард да направи последна тактическа смяна с вярата за поврат в резултата. Англичанинът рискува, изнасяйки двамата си бекове Сезар Аспиликуета и Маркос Алонсо високо по тъчлиниите и надълбоко в половината на противника.
Това стартира да дава своите резултати. Отборът на домакините стартира да разтегля блока на Ливърпул с непрестанни смени на фланговете. В тези обстановки „ мърсисайдци “ се оказваха в неизгодна обстановка, защото „ сините “ създаваха числено предимство 5-ма на 4-ма против защитната линия на гостите - двамата бекове на Челси, дружно с тройката в нахлуване против 4-та бранители на съперника.
Голът на Канте за 2:1 направи последните 15-на минути извънредно комплицирани за гостите. Клоп извади Садио Мане и вкара на терена Джеймс Милнър, само че не смени постройката, което означаваше, че проблемите по фланговете продължиха да съществуват. Въпреки извънредно мощните изяви на Матип и Върджил ван Дайк Челси въпреки всичко доближи до две хубави обстановки, които обаче бяха пропуснати от Мейсън Маунт и влезлият като запаса Мичи Бачуай. Резултатът въпреки всичко се резервира до финалния съдийски сигнал и успеха беше за „ алените “, които са към този момент с 6 победи от 6 мача от началото на акцията.
Заключение
Ливърпул изигра един извънредно порядъчен и тактчиески изискан дуел до последните 20 минути на срещата. Тогава смяната към по-консервативен метод за гостите разреши на Челси трайно да се настани в тяхната половина и за малко да успее да вгорчи положителните усещания. Юрген Клоп сякаш можеше да се оправи по-добре със промените си и да реагира с смяна на тактическата групировка на „ мърсисайдци “.
Франк Лампард, от своя страна, евентуално ще е окуражен от последните минути на срещата, само че представянето не би трябвало да го удовлетворява прекалено много. Избраният метод, прекомерно еднакъв с този на Ливърпул, се оказа непремерен и домакините имаха шанс, че резултатът не беше 3:0 преди попадението на Канте. Завръщането на работливия французин обаче евентуално ще избистри в една или друга степен концепциите на Лампард за идващите борби в шампионата.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ