Анализ: Как Ливърпул съкруши Евертън в дербито?
Ливърпул реализира съкрушителна победа с 5:2 над Евертън в огромното мърсисайдско дерби на 15-тия кръг на Висшата лига. Двубоят за следващ път през сезона уточни в каква посока се движат акциите на двата отбора. Самата среща обаче предложи някои забавни тактически решения и проблеми пред двамата мениджъри, които в една или друга степен оформиха цифровото съответствие на светлинното табло.
Двата отбора заложиха на разнообразни от нормалното тактически сграда при започване на срещата. Евертън през огромна част от сезона залага на 4-2-3-1, само че за дербито, както и за предходния дуел – гостуването на Лестър, Марко Силва заложи на 3-4-3 с топката и 5-4-1 бея нея. Идеята на португалеца изглеждаше ясно още в мача против Лестър – повече непоклатимост при владеенето на топката и по-пасивен отбранителен метод, който да понижи опциите пред личната врата.
Юрген Клоп се беше спрял на необикновен състав, който беше спретнат в 4-2-3-1/4-4-2, като липсваха редица съществени играчи като Роберто Фирмино, Мохамед Салах и Джордън Хендерсън. Всички те бяха на аварийна пейка.
В първия половин час на срещата се очерта добре концепцията на немския експерт за спечелването на срещата. Клоп и неговият щаб експлоатира една от слабостите на защитаването в 5-4-1 и по-конкретно в постройката на Евертън. „ Карамелите “ действаха в междинен блок, искайки да лимитират пространството сред своите линии. Гостите не предприемаха по-сериозна преса, а линията от 5-ма в защита се опитваше да стои оптимално високо, с цел да понижи до най-малко пространството сред бранители и полузащитници.
В тази тактика имаше два изявени минуса. От една страна, неналичието на преса и съществуването на единствено един нападател означаваше, че централните бранители на Ливърпул имат опция да разиграват умерено, с задоволително пространство пред себе си, с цел да търсят и дълги пасове. Същевременно момчетата на наставника Марко Силва държаха линията на отбраната си на към 35-40 метра от своята врата, което означаваше голямо пространство, в което могат да се търсят пасове зад тила на защитата.
Това беше експлоатирано от „ алените “, като съществена заслуга имаха Садио Мане, Дивок Ориги и от време на време Анди Робъртсън, които всички предлагаха ужасно придвижване за защитата на Евертън. Този метод можеше да докара както до късмет за някой от нападателите да излезе самичък против Джордан Пикфорд, по този начин и за спечелването на топката високо по терена, в случай че въпреки всичко бранителите на гостуващия отбор се оправят с първичното подаване. Именно по този начин се стигна до третото попадение за Ливърпул, както и до няколко други обстановки.
За Евертън обаче се появи и един прекомерно чест проблем през сезона. „ Карамелите “ са прекомерно несигурни при оправянето с контраатаки на съперниците, като това беше експлоатирано изключително видно при първото попадение в срещата за домакините. Гостите бяха хвърлили прекалено много хора пред топката, което остави единствено 3-та централни бранители, както и полузащитникът Том Дейвис зад нея. Разбира се, това е прекомерно малко, с цел да бъдат покрити всички основни зони при преходи и комбинацията сред Садио Мане и Дивок Ориги даде своя резултат.
Мениджърът на гостите усети, че би трябвало да промени схемата на игра на тима си, с цел да спре непрекъснатите прецизни дълги топки зад защитната линия. В 35-та минута той смени халф-бекът Джибрил Сидибе и на негово място вкара Бернард. Това наложи промяна на групировката в отбрана на 4-4-2, като Ричарлисон излезе до Доминик Калверт-Люин, с цел да може тимът да не дава толкоз пространство на бранителите на съперника.
Евертън въпреки всичко имаше своите положителни моменти в нахлуване и стигна до едно попадение в първия половин час. Генерално съставът на Марко Силва имаше задоволително техническо качество, с цел да сътвори проблеми на своя противник. Това беше изключително годно, защото в редица случай си личеше, че защитаването в 4-4-2 не е чак толкоз добре отработено от домакините. Към края на частта гостите сътвориха 2-3 не неприятни положения, като имаше и много хубави подиуми на изнасяне на топката от тях страна.
След промяната на постройката на Евертън обаче мачът стана много безреден до края на първото полувреме. И двата тима играеха с разновидности на 4-4-2 и това предложи повече самостоятелни борби по терена и до доста моменти на промяна на притежанието на топката. Логично класните офанзивни играчи на терена се възползваха и до полувремето бяха маркирани по още един гол от всеки от тимовете. Почивката пристигна при 4:2 за момчетата на Клоп.
В първите 20-на минута на втората част нещата на терена не се трансформираха доста. Лвиърпул съумя да се настани в противниковата половина след серия от свободни удари и корнери към вратата на Пикфорд, само че и двата отбора не може да се каже, че направляваха изцяло събитията на терена.
Около 70-та минута Клоп направи тактическа смяна, с цел да докара мача до свършек. Джордан Хендерсън размени Адам Лалана, като „ алените “ минаха в 4-3-3 с топката и 4-5-1 без нея. Това разреши доста по-добър надзор над топката, като домакините се завърнаха към най-добре оттренираната си групировка. На няколко пъти момчетата на Клоп съумяха да преодолеят пресата на Евертън и да основат две чудесни благоприятни условия за Садио Мане, който обаче опропасти и двете. В последна сметка до 5-ти гол се стигна в последната минута на срещата. След чудесна работа на Фирмино, който преодоля Холгейт по фланга, отбраната на Евертън сподели много сериозна индиферентност и остави Джорджиньо Вайналдум самичък в наказателното поле. Холандецът разстреля Пикфорд и оформи крайното 5:2.
Заключение
Ливърпул продължи победния си марш, показвайки, че може и да е задоволително еластичен и адаптивен при нужда. Домакините излязоха без две от огромните си звезди, само че се възползваха чудесно от слабостите на тактиката на Евертън и общо взето взеха решение дуела за едно полувреме. За играчи като Джердан Шакири и Дивок Ориги това беше добре оползотворена опция да покажат, че ще имат своята роля до края на сезона.
За Евертън това може да е повратен миг. Мениджърът Марко Силва е напрегнат от седмици, като може би това ще е последният гвоздей в ковчега му. „ Карамелите “ се показаха доста добре при гостуването на Лестър и в не дребна степен шансът им попречи за по-добър резултат. На „ Анфийлд “ обаче те се изправиха против очебийно по-вариативен противник и това си сподели думата.
Двата отбора заложиха на разнообразни от нормалното тактически сграда при започване на срещата. Евертън през огромна част от сезона залага на 4-2-3-1, само че за дербито, както и за предходния дуел – гостуването на Лестър, Марко Силва заложи на 3-4-3 с топката и 5-4-1 бея нея. Идеята на португалеца изглеждаше ясно още в мача против Лестър – повече непоклатимост при владеенето на топката и по-пасивен отбранителен метод, който да понижи опциите пред личната врата.
Юрген Клоп се беше спрял на необикновен състав, който беше спретнат в 4-2-3-1/4-4-2, като липсваха редица съществени играчи като Роберто Фирмино, Мохамед Салах и Джордън Хендерсън. Всички те бяха на аварийна пейка.
В първия половин час на срещата се очерта добре концепцията на немския експерт за спечелването на срещата. Клоп и неговият щаб експлоатира една от слабостите на защитаването в 5-4-1 и по-конкретно в постройката на Евертън. „ Карамелите “ действаха в междинен блок, искайки да лимитират пространството сред своите линии. Гостите не предприемаха по-сериозна преса, а линията от 5-ма в защита се опитваше да стои оптимално високо, с цел да понижи до най-малко пространството сред бранители и полузащитници.
В тази тактика имаше два изявени минуса. От една страна, неналичието на преса и съществуването на единствено един нападател означаваше, че централните бранители на Ливърпул имат опция да разиграват умерено, с задоволително пространство пред себе си, с цел да търсят и дълги пасове. Същевременно момчетата на наставника Марко Силва държаха линията на отбраната си на към 35-40 метра от своята врата, което означаваше голямо пространство, в което могат да се търсят пасове зад тила на защитата.
Това беше експлоатирано от „ алените “, като съществена заслуга имаха Садио Мане, Дивок Ориги и от време на време Анди Робъртсън, които всички предлагаха ужасно придвижване за защитата на Евертън. Този метод можеше да докара както до късмет за някой от нападателите да излезе самичък против Джордан Пикфорд, по този начин и за спечелването на топката високо по терена, в случай че въпреки всичко бранителите на гостуващия отбор се оправят с първичното подаване. Именно по този начин се стигна до третото попадение за Ливърпул, както и до няколко други обстановки.
За Евертън обаче се появи и един прекомерно чест проблем през сезона. „ Карамелите “ са прекомерно несигурни при оправянето с контраатаки на съперниците, като това беше експлоатирано изключително видно при първото попадение в срещата за домакините. Гостите бяха хвърлили прекалено много хора пред топката, което остави единствено 3-та централни бранители, както и полузащитникът Том Дейвис зад нея. Разбира се, това е прекомерно малко, с цел да бъдат покрити всички основни зони при преходи и комбинацията сред Садио Мане и Дивок Ориги даде своя резултат.
Мениджърът на гостите усети, че би трябвало да промени схемата на игра на тима си, с цел да спре непрекъснатите прецизни дълги топки зад защитната линия. В 35-та минута той смени халф-бекът Джибрил Сидибе и на негово място вкара Бернард. Това наложи промяна на групировката в отбрана на 4-4-2, като Ричарлисон излезе до Доминик Калверт-Люин, с цел да може тимът да не дава толкоз пространство на бранителите на съперника.
Евертън въпреки всичко имаше своите положителни моменти в нахлуване и стигна до едно попадение в първия половин час. Генерално съставът на Марко Силва имаше задоволително техническо качество, с цел да сътвори проблеми на своя противник. Това беше изключително годно, защото в редица случай си личеше, че защитаването в 4-4-2 не е чак толкоз добре отработено от домакините. Към края на частта гостите сътвориха 2-3 не неприятни положения, като имаше и много хубави подиуми на изнасяне на топката от тях страна.
След промяната на постройката на Евертън обаче мачът стана много безреден до края на първото полувреме. И двата тима играеха с разновидности на 4-4-2 и това предложи повече самостоятелни борби по терена и до доста моменти на промяна на притежанието на топката. Логично класните офанзивни играчи на терена се възползваха и до полувремето бяха маркирани по още един гол от всеки от тимовете. Почивката пристигна при 4:2 за момчетата на Клоп.
В първите 20-на минута на втората част нещата на терена не се трансформираха доста. Лвиърпул съумя да се настани в противниковата половина след серия от свободни удари и корнери към вратата на Пикфорд, само че и двата отбора не може да се каже, че направляваха изцяло събитията на терена.
Около 70-та минута Клоп направи тактическа смяна, с цел да докара мача до свършек. Джордан Хендерсън размени Адам Лалана, като „ алените “ минаха в 4-3-3 с топката и 4-5-1 без нея. Това разреши доста по-добър надзор над топката, като домакините се завърнаха към най-добре оттренираната си групировка. На няколко пъти момчетата на Клоп съумяха да преодолеят пресата на Евертън и да основат две чудесни благоприятни условия за Садио Мане, който обаче опропасти и двете. В последна сметка до 5-ти гол се стигна в последната минута на срещата. След чудесна работа на Фирмино, който преодоля Холгейт по фланга, отбраната на Евертън сподели много сериозна индиферентност и остави Джорджиньо Вайналдум самичък в наказателното поле. Холандецът разстреля Пикфорд и оформи крайното 5:2.
Заключение
Ливърпул продължи победния си марш, показвайки, че може и да е задоволително еластичен и адаптивен при нужда. Домакините излязоха без две от огромните си звезди, само че се възползваха чудесно от слабостите на тактиката на Евертън и общо взето взеха решение дуела за едно полувреме. За играчи като Джердан Шакири и Дивок Ориги това беше добре оползотворена опция да покажат, че ще имат своята роля до края на сезона.
За Евертън това може да е повратен миг. Мениджърът Марко Силва е напрегнат от седмици, като може би това ще е последният гвоздей в ковчега му. „ Карамелите “ се показаха доста добре при гостуването на Лестър и в не дребна степен шансът им попречи за по-добър резултат. На „ Анфийлд “ обаче те се изправиха против очебийно по-вариативен противник и това си сподели думата.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ