Ливан преживява най-тежката икономическа криза в историята си. 80% от

Ливан претърпява най-тежката икономическа рецесия в историята си. 80% от ливанците живеят под прага на бедността. Мнозина не могат да си разрешат даже самун.

През последната година асортиментът в пекарната на Мохамед Шалан съществено се е трансформирал. Преди рафтовете в нея са били изпълнени с разнородни тестени произведения и сладкиши. Днес на множеството от тях има единствено самун. “Хората купуват единствено арабски самун и нищо повече. Те знаят, че не пека единствено локалния самун, а и други тестени произведения. Но към този момент просто не ги купуват”, споделя Шалан.

Недостиг на електричество и гориво

По данни на Организация на обединените нации, към 80% от ливанците живеят под прага на бедността. Пенсионерът Бахий Ал Туфаили също купува единствено самун. Парите не му стигат за повече. “Преди хлябът струваше към 1500 лири (около 0,80 евро). Днес коства 6000 лири (около 3,35 евро). Някои търговци желаят даже повече”, оплаква се той.

Причината за непрестанния растеж на цените на хляба е дефицитът на електричество. Почти през цялото денонощие - за към 22 часа - то е прекратено. Пекарите като Шалан са принудени да употребяват генератори, с цел да могат фурните им да работят. А генераторите имат потребност от гориво, само че то мъчно се намира в Ливан.

„ Понякога съумяваме да изпечем единствено половината от хляба, който другояче бихме приготвили “, споделя Шалан. “Особено фурната за арабски самун има потребност от доста гориво. Но освен ние, а и мелниците имат прекомерно малко гориво и могат да създават единствено лимитирано количество брашно. Колко самун можем да изпечем, зависи и от мелниците.”

Бензинът е тройно по-скъп

По публични пътища няма по какъв начин да се сдобиеш с повече гориво, защото на страната ѝ липсват задоволително средства за внасянето му. Бензинът също така нарастна съществено. Ливанската централна банка ограничи дотациите, заради което през последните три месеца цената му се утрои.

Председателят на синдиката на пекарите, Али Ибрахим, предизвести, че някои пекарни са изправени пред затваряне, тъй като им свършва брашното. “Страхуваме се, че държавното управление няма да успее да обезпечава задоволително гориво. Ако то не бъде подсигурено, няма да можем да произвеждаме и задоволително самун.”

Най-тежката икономическа рецесия

Но освен хлебарите се сблъскват с тежки проблеми. Шалан не схваща по какъв начин може към този момент от година политиците да не съумяват да се схванат за държавно управление. След детонациите на пристанището в Бейрут страната изпадна в дълбока политическа и икономическа рецесия. “За да се усъвършенства обстановката, в която се намираме, се нуждаем от правителство”, споделя той. “Работата му би трябвало да се концентрира върху икономическите и финансови проблеми. То би трябвало да създаде проект за деяние.”

Ливан претърпява най-тежката икономическа рецесия в историята си. Държавният бюджет е нищожен, ливанската лира е изгубила над 80 % от цената си за осем месеца. Международната общественост даде обещание стотици милиони евро поддръжка. Но парите са обвързани с изискването Ливан да образува държавно управление, което да приложи нужните промени.

Шалан знае, че времето напредва. Всеки ден той среща нови и нови хора, които обедняват. Хора, които постоянно нямат пари даже и единствено за самун.