Кой носи отговорност за разрухата на Централна гара – Русе?
" Лицето на Русе " тъне в съсипия и отпадъци, само че общината си " измива ръцете " с частна благосъстоятелност
Централната ЖП гара в Русе – мястото, което би трябвало да бъде визитната картичка на града и първото усещане за гостите, идващи с трен или рейс, наподобява повече на фон от апокалиптичен филм, в сравнение с европейски транспортен възел. За това алармира русенката Жана Матеева в групата " Сигнали към Община Русе ", публикувайки серия от фотоси, илюстриращи трагичното положение на региона.
" Кога ще се вземат ограничения? "
Кадрите са красноречиви – разрушени настилки с големи локви, претъпкани кошчета, висящи кабели от рушащи се арки, плевели, завладяли стълбищата, и повсеместна нечистотия.
" Привет на всички! Кога ще се вземат ограничения за лицето на гр. Русе, което посреща и изпраща? ", попита сбито, само че с болежка Жана Матеева, показвайки окаяната действителност към гаровия площад.
Четири думи, които споделят всичко
Вместо пояснение за какво администрацията позволява сходна панорама или проект за деяние, под обявата се появи късият коментар на Константин Костадинов – чиновник на Община Русе и прокурист на кмета Пенчо Милков.
" Терена е частна благосъстоятелност ", написа изсъхнало Костадинов, без да предложи решение, без да спомене за наложени санкции или наставления към притежателя за поддържане на добър търговски тип и хигиена.
Административна незаинтересованост или изтощение?
Отговорът на общинския чиновник провокира вълна от неодобрение и затвърди чувството у жителите за чиновническо безсърдечие. Русенци поясняват сбития отговор като класическо " измиване на ръцете " – щом е частно, Общината няма грижа.
Това обаче повдига съществени въпроси за ролята на локалната власт:
Няма ли Община Русе наредби за чистотата и публичния ред, които важат и за частни парцели?
Защо " лицето на града " е оставено на произвола на ориста, до момента в който администрацията се оправдава с нотариални актове?
Подходящо ли е длъжностно лице, което би трябвало да взема решение проблемите на хората, да показва такава липса на емпатия и ангажираност?
Докато институциите си трансферират отговорността или се крият зад статута на собствеността, регионът към ЖП гарата продължава да се разрушава. Арките, в миналото знак на архитектурна стойност, в този момент са рискови за минувачите, а паркингите са се трансформирали в кални езера.
За русенци остава горчивият привкус, че за администрацията проблемите завършват там, където стартира частната благосъстоятелност, даже това да значи градът да наподобява зарязан.
Централната ЖП гара в Русе – мястото, което би трябвало да бъде визитната картичка на града и първото усещане за гостите, идващи с трен или рейс, наподобява повече на фон от апокалиптичен филм, в сравнение с европейски транспортен възел. За това алармира русенката Жана Матеева в групата " Сигнали към Община Русе ", публикувайки серия от фотоси, илюстриращи трагичното положение на региона.
" Кога ще се вземат ограничения? "
Кадрите са красноречиви – разрушени настилки с големи локви, претъпкани кошчета, висящи кабели от рушащи се арки, плевели, завладяли стълбищата, и повсеместна нечистотия.
" Привет на всички! Кога ще се вземат ограничения за лицето на гр. Русе, което посреща и изпраща? ", попита сбито, само че с болежка Жана Матеева, показвайки окаяната действителност към гаровия площад.
Четири думи, които споделят всичко
Вместо пояснение за какво администрацията позволява сходна панорама или проект за деяние, под обявата се появи късият коментар на Константин Костадинов – чиновник на Община Русе и прокурист на кмета Пенчо Милков.
" Терена е частна благосъстоятелност ", написа изсъхнало Костадинов, без да предложи решение, без да спомене за наложени санкции или наставления към притежателя за поддържане на добър търговски тип и хигиена.
Административна незаинтересованост или изтощение?
Отговорът на общинския чиновник провокира вълна от неодобрение и затвърди чувството у жителите за чиновническо безсърдечие. Русенци поясняват сбития отговор като класическо " измиване на ръцете " – щом е частно, Общината няма грижа.
Това обаче повдига съществени въпроси за ролята на локалната власт:
Няма ли Община Русе наредби за чистотата и публичния ред, които важат и за частни парцели?
Защо " лицето на града " е оставено на произвола на ориста, до момента в който администрацията се оправдава с нотариални актове?
Подходящо ли е длъжностно лице, което би трябвало да взема решение проблемите на хората, да показва такава липса на емпатия и ангажираност?
Докато институциите си трансферират отговорността или се крият зад статута на собствеността, регионът към ЖП гарата продължава да се разрушава. Арките, в миналото знак на архитектурна стойност, в този момент са рискови за минувачите, а паркингите са се трансформирали в кални езера.
За русенци остава горчивият привкус, че за администрацията проблемите завършват там, където стартира частната благосъстоятелност, даже това да значи градът да наподобява зарязан.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ