Четирите най-големи тайни на романа на Лев Толстой „Анна Каренина“
Литературоведът и публицист Павел Басински основава самобитен справочник за този комплициран разказ.
Ето кои са главните му находки и открития.
„Анна Каренина“, реж. Александър Зархи, 1967″Мосфильм“
Ако препрочете една и съща книга на друга възраст и даже в друго въодушевление, то щесто ще откриете нови елементи и смисъл внея. Експертът по творчество и създател на биографията на Лев Толстой Павел Басински препрочита „Анна Каренина“ десетки пъти и му се коства, че всякога това е безусловно друг разказ. Тогава той взема решение да събере своите мемоари, находки и размишления в книгата „Истинската история на Анна Каренина“ (, редакция на Елена Шубина, 2022). Ето и някои от най-любопитните му находки.
Романът е въодушевен от Пушкин
Мария Гартунг, щерка на Александър ПушкинМузей на Лев Толстой/Свободни източници
След триумфа на „Война и мир“ Толстой взема решение да се задълбае в историята и да напише разказ за Петър I, само че органичните облици не му се получават добре – той не може да усети това прекомерно далечно време. Творческата рецесия отстъпва на озарение в една друга област – „роман от живота на една частна и модерна епоха“. През 1873 година в ръцете на Толстой инцидентно попада оставен от жена му София Андреевна том на „Повести на Белкин“ на Пушкин и той стартира да ги препрочита, като се въодушевява изключително доста от незавършен откъс от „Гости се събраха на дачата“. Там е разказано началото на оперна вечер за висшето общество с неочакваната поява на жена на има Волска, която незабавно приковава към себе си всеобщото внимание. „Тя е извънредно вятърничава“, шушукат за нея из тълпата и потеглят клюки, че си има ухажор.
Толстой е очарован, че Пушкин „пристъпва напряко към действието“, незабавно вкарва читателя в дълбината на събитията и взема решение самичък да опитва с сходен формат. Но при него става дума за цялостен разказ. И до момента в който при Пушкин пасажът стартира с „Гости се събраха на дачата“, то романът на Толстой незабавно влиза в курса на събитията с късата фраза: „В къщата на Облонски всичко се обърка“.
В една от многочислените чернови на „Каренина“ Толстой също стартира с изложение на светската вечер и слуховете за неверността на една дама. Но в последна сметка взема решение да стартира не с романтика, а с елементарна фамилна сцена в къщата на Облонски. Това е странична сюжетна линия в романа, само че, както отбелязва Басински, „отразява самият живот в неговата неизмисленост“.
Между другото, обликът на Каренина е въодушевен от запознанството на Толстой с огромната щерка на Пушкин – хубавицата Мария Хартунг, която му прави огромно усещане.
„Анна Каренина“ – плагиат на „Мадам Бовари“?
„Мадам Бовари“, реж. Винсент Минели, 1949Metro-Goldwyn-Mayer
Гюстав Флобер написа своя разказ 20 години преди „Анна Каренина“. И въпреки че няма директни очевидци, доказващи, че Толстой е чел „Мадам Бовари“, сюжетът е прочут до болежка: една жена изневерява на добродетелния си мъж и се самоубива (Бовари се отравя). Басински счита, че Толстой умишлено мълчи за своето другарство с този разказ на Флобер. Той се базира на други творби на създателя, а в диалог с френски публицисти назовава Флобер популярен занаятчия. За познанството си с френския публицист мълчи и самата Каренина – в диалога си с Левин тя загатва, че е чела Емил Зола, Алфонс Доде, само че не загатва Флобер, въпреки че този съвременен създател надали може да подмине вниманието на една световна дама. Басински счита, че зад мълчанието на Каренина стои самият създател.
Косвено, Толстой дава отговор на съмненията в плагиатство, като разсъждава за френската литература: „Не споделям мнението за приемствеността сред Стендал, Балзак и Флобер. Гениите не произлизат един от различен: гениите постоянно се раждат независими“.
Басински преглежда в детайли и фигурите на Анна Каренина и Ема Бовари – и ги намира за съвсем противоположни. Анна е световна дама, която побърква мъжете; Емма пък единствено мечтае да бъде такава. Анна е „тайфун, който повлича със себе си и погубва останалите“; Ема е неволна жертва на своите фантазии и огромната си и красива обич.
В облика на Левин Толстой разказва себе си
„Анна Каренина“, реж. Джо Райт, 2012/Working Title Films; Л.Н. Толстой,1910 г.Владимир Чертков/Свободни източници
В първата чернова на още „много светския“ разказ отсъства сюжетната линия към Кити и Левин, а тя показва още един „неромантичен“ живот, поради който романът е толкоз високо скъп. Може би Константин Левин е единственият воин, който има един и напълно прецизен първообраз – това е самият създател. И несполучливото първо сватосване с Кити, и работата на полето, и леко „дивия“ темперамент на Левин – това все са черти от личността и биографията на Толстой.
Още след самоубийството на Анна, когато по всички догми романът може да приключи, Толстой продължава – и споделя за селското всекидневие на Левин. Най-често многочислените екранизации прекъсват тъкмо в този миг. Издателят на Толстой също не желае да печата тази част. Романът излиза на части в списание „Руски вестник“ и финалът не може да бъде напечатан по политически съображения: Левин се изрича отрицателно за съветските доброволци в Сръбско-турската война през 1876-1877 година (където в обезсърчение след гибелта на Анна отпътува и Вронски). Всички схващат, че това са мисли на самия пацифист Толстой.
За да изясни решението пред читателите, обаче, издателят разгласява записка: „В предходната брошура на романа „Анна Каренина“ написа: „Следва финал“. Но със гибелта на героинята романът свършва“. Толстой е налегнат от гняв! За него историята на Левин и Кити е надалеч по-важна от историята на Анна и Вронски, тъй като това е неговата история“, написа Басински.
Толстой заимства сцената с хвърлянето под влака от действителния живот
Анна преди самоубийството, художник Александър СамохваловБалабанов/Sputnik
В съветската литература женските персонажи избират да ги давят, а не да ги хвърлят под влаковете. „Толстой самичък не би измислил такава сцена. Тя е прекомерно радикална за тези времена“, счита Басински. Откъде се появява този прелом в сюжета?
Недалеч от фамилното имение на Толстой „Ясная поляна“ има църковно гробище, където почиват роднините на писателя. Там има и безстопанствен надгробен камък на жена на име Анна Пирогова. Тази неомъжена девственица на 32 години взема решение да се хвърли под влака, с цел да отмъсти на съседа на Толстой, помешчика А.Н. Бибиков, където работи като икономка. Последният има любовна връзка с нея, а по-късно прави предложение на друга жена. Запис на тези трагични събития има в дневника на дамата на Толстой София Андреевна. Както твърди Басински, писателят участва в операционната зала при разпознаването на тялото и е мощно впечатлен (също както Вронски е мощно впечатлен от типа на починалата Анна).
Между другото, в черновите на романа тялото на Каренина е открито в реката. „Нито един от разновидностите (на самоубийството) не поразява въображението по този начин, както сцената, където младата прелестна жена разрешава да бъде смачкана от многотонната грамада“, счита Басински. Впоследствие тази сцена става паметна в театъра и в киното – играят я звезди като Грета Гарбо, Вивиен Ли, Софи Марсо, Кира Найтли и доста други. За актрисите тя е като монолога на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш“, счита Басински.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Ето кои са главните му находки и открития.
„Анна Каренина“, реж. Александър Зархи, 1967″Мосфильм“
Ако препрочете една и съща книга на друга възраст и даже в друго въодушевление, то щесто ще откриете нови елементи и смисъл внея. Експертът по творчество и създател на биографията на Лев Толстой Павел Басински препрочита „Анна Каренина“ десетки пъти и му се коства, че всякога това е безусловно друг разказ. Тогава той взема решение да събере своите мемоари, находки и размишления в книгата „Истинската история на Анна Каренина“ (, редакция на Елена Шубина, 2022). Ето и някои от най-любопитните му находки.
Романът е въодушевен от Пушкин
Мария Гартунг, щерка на Александър ПушкинМузей на Лев Толстой/Свободни източници
След триумфа на „Война и мир“ Толстой взема решение да се задълбае в историята и да напише разказ за Петър I, само че органичните облици не му се получават добре – той не може да усети това прекомерно далечно време. Творческата рецесия отстъпва на озарение в една друга област – „роман от живота на една частна и модерна епоха“. През 1873 година в ръцете на Толстой инцидентно попада оставен от жена му София Андреевна том на „Повести на Белкин“ на Пушкин и той стартира да ги препрочита, като се въодушевява изключително доста от незавършен откъс от „Гости се събраха на дачата“. Там е разказано началото на оперна вечер за висшето общество с неочакваната поява на жена на има Волска, която незабавно приковава към себе си всеобщото внимание. „Тя е извънредно вятърничава“, шушукат за нея из тълпата и потеглят клюки, че си има ухажор.
Толстой е очарован, че Пушкин „пристъпва напряко към действието“, незабавно вкарва читателя в дълбината на събитията и взема решение самичък да опитва с сходен формат. Но при него става дума за цялостен разказ. И до момента в който при Пушкин пасажът стартира с „Гости се събраха на дачата“, то романът на Толстой незабавно влиза в курса на събитията с късата фраза: „В къщата на Облонски всичко се обърка“.
В една от многочислените чернови на „Каренина“ Толстой също стартира с изложение на светската вечер и слуховете за неверността на една дама. Но в последна сметка взема решение да стартира не с романтика, а с елементарна фамилна сцена в къщата на Облонски. Това е странична сюжетна линия в романа, само че, както отбелязва Басински, „отразява самият живот в неговата неизмисленост“.
Между другото, обликът на Каренина е въодушевен от запознанството на Толстой с огромната щерка на Пушкин – хубавицата Мария Хартунг, която му прави огромно усещане.
„Анна Каренина“ – плагиат на „Мадам Бовари“?
„Мадам Бовари“, реж. Винсент Минели, 1949Metro-Goldwyn-Mayer
Гюстав Флобер написа своя разказ 20 години преди „Анна Каренина“. И въпреки че няма директни очевидци, доказващи, че Толстой е чел „Мадам Бовари“, сюжетът е прочут до болежка: една жена изневерява на добродетелния си мъж и се самоубива (Бовари се отравя). Басински счита, че Толстой умишлено мълчи за своето другарство с този разказ на Флобер. Той се базира на други творби на създателя, а в диалог с френски публицисти назовава Флобер популярен занаятчия. За познанството си с френския публицист мълчи и самата Каренина – в диалога си с Левин тя загатва, че е чела Емил Зола, Алфонс Доде, само че не загатва Флобер, въпреки че този съвременен създател надали може да подмине вниманието на една световна дама. Басински счита, че зад мълчанието на Каренина стои самият създател.
Косвено, Толстой дава отговор на съмненията в плагиатство, като разсъждава за френската литература: „Не споделям мнението за приемствеността сред Стендал, Балзак и Флобер. Гениите не произлизат един от различен: гениите постоянно се раждат независими“.
Басински преглежда в детайли и фигурите на Анна Каренина и Ема Бовари – и ги намира за съвсем противоположни. Анна е световна дама, която побърква мъжете; Емма пък единствено мечтае да бъде такава. Анна е „тайфун, който повлича със себе си и погубва останалите“; Ема е неволна жертва на своите фантазии и огромната си и красива обич.
В облика на Левин Толстой разказва себе си
„Анна Каренина“, реж. Джо Райт, 2012/Working Title Films; Л.Н. Толстой,1910 г.Владимир Чертков/Свободни източници
В първата чернова на още „много светския“ разказ отсъства сюжетната линия към Кити и Левин, а тя показва още един „неромантичен“ живот, поради който романът е толкоз високо скъп. Може би Константин Левин е единственият воин, който има един и напълно прецизен първообраз – това е самият създател. И несполучливото първо сватосване с Кити, и работата на полето, и леко „дивия“ темперамент на Левин – това все са черти от личността и биографията на Толстой.
Още след самоубийството на Анна, когато по всички догми романът може да приключи, Толстой продължава – и споделя за селското всекидневие на Левин. Най-често многочислените екранизации прекъсват тъкмо в този миг. Издателят на Толстой също не желае да печата тази част. Романът излиза на части в списание „Руски вестник“ и финалът не може да бъде напечатан по политически съображения: Левин се изрича отрицателно за съветските доброволци в Сръбско-турската война през 1876-1877 година (където в обезсърчение след гибелта на Анна отпътува и Вронски). Всички схващат, че това са мисли на самия пацифист Толстой.
За да изясни решението пред читателите, обаче, издателят разгласява записка: „В предходната брошура на романа „Анна Каренина“ написа: „Следва финал“. Но със гибелта на героинята романът свършва“. Толстой е налегнат от гняв! За него историята на Левин и Кити е надалеч по-важна от историята на Анна и Вронски, тъй като това е неговата история“, написа Басински.
Толстой заимства сцената с хвърлянето под влака от действителния живот
Анна преди самоубийството, художник Александър СамохваловБалабанов/Sputnik
В съветската литература женските персонажи избират да ги давят, а не да ги хвърлят под влаковете. „Толстой самичък не би измислил такава сцена. Тя е прекомерно радикална за тези времена“, счита Басински. Откъде се появява този прелом в сюжета?
Недалеч от фамилното имение на Толстой „Ясная поляна“ има църковно гробище, където почиват роднините на писателя. Там има и безстопанствен надгробен камък на жена на име Анна Пирогова. Тази неомъжена девственица на 32 години взема решение да се хвърли под влака, с цел да отмъсти на съседа на Толстой, помешчика А.Н. Бибиков, където работи като икономка. Последният има любовна връзка с нея, а по-късно прави предложение на друга жена. Запис на тези трагични събития има в дневника на дамата на Толстой София Андреевна. Както твърди Басински, писателят участва в операционната зала при разпознаването на тялото и е мощно впечатлен (също както Вронски е мощно впечатлен от типа на починалата Анна).
Между другото, в черновите на романа тялото на Каренина е открито в реката. „Нито един от разновидностите (на самоубийството) не поразява въображението по този начин, както сцената, където младата прелестна жена разрешава да бъде смачкана от многотонната грамада“, счита Басински. Впоследствие тази сцена става паметна в театъра и в киното – играят я звезди като Грета Гарбо, Вивиен Ли, Софи Марсо, Кира Найтли и доста други. За актрисите тя е като монолога на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш“, счита Басински.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ