Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна

...
Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна
Коментари Харесай

Започва фестивалът София Моно 2024

Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна академия „ Георги С. Раковски “ сред 17 и 27 юли.

За наслада на ценителите на театралното изкуство традицията на фестивала София Моно продължава, само че тази година програмата се състои най-вече от драматизации по литературни произведения на бележити създатели.

Между 17 и 27 юли, в сантиментална и зареждаща лятна атмосфера, феновете ще имат опция да се насладят на представления за възрастни и деца. Подбраните спектакли се уповават както на типичен, по този начин и на модернистични и модерни текстове. Жанровото многообразие е впечатляващо и има за цел да удовлетвори разнообразни зрителски настройки, усети и желания.

Герои на Булгаков, Камю, Чудомир и други ще оживеят на прелестната открита сцена с помощта на удивителните актьорски превъплъщения на млади дарования като Стефан Додуров и Петър Петров-Перо и на колоси на българския спектакъл като Мариус Куркински и Христо Мутафчиев. Театърът и литературата си подават ръка, а до вас доближава най-хубавото от театралния сезон, освен това на откритата театрална сцена!

Ето и спектаклите, включени в програмата:

17 юли, „ Нашенец “ по текстове на Чудомир.

Драматизация, постановка, режисура и осъществяване: Мариус Куркински. Мариус Куркински се превъплъщава виртуозно в разнообразни герои на хумориста Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Характерните за създателя прозрения за живота и обществото са поднесени съобразително, посредством занимателни, в същото време затрогващи истории. Моноспектакълът се основава на някои от най-силните и трагични разкази на Чудомир.

18 юли, „ Аз, Сизиф “ по „ Митът за Сизиф “ на Албер Камю. Режисьор и драматург на постановката: Веселка Кунчева.

В ролята: Стефан Додуров. Спектакълът изследва пътя на непрекъснатото завръщане на Човека към себе си. Още в античността философите съзират глупостта на човешкото държание. По какъвто и път да тръгне, в каквото и да се пробва да се трансформира, каквито и бягства да прави, Човек постоянно се завръща към себе си. Човешкият живот е повтаряне на едно и също деяние. Спираловидно, еднообразно, предвидимо. И този безконечен акт ни кара да се замислим не над смисъла, а над безсмислието на човешкия живот. Спектакълът е подобаващ за фенове над 14-годишна възраст.

19 юли, „ Свободно падащи истории “ – авторски театър на писателката и журналистка Мария Касимова-Моасе. Уникален театър за описване - колаж от текстове с изповеден темперамент, основани на персонални истории на авторката, преплетени с истории и случки от нейните книги. „ Това зрелище няма наизустен текст. В него рухването на историите в действителност е свободно, тъй като в никакъв случай не се случва по сюжет. Затова и няма по какъв начин то да е едно и също - всяко ново зрелище си е театър самичък за себе си. Понякога изненадва и мен. Какво ще вършиме Вие? Ще се забавлявате. “

20 юли, „ Място, наречено Другаде “ по пиесата на Яна Борисова. Режисьор: Димитър Коцев-Шошо. В функциите: Боряна Братоева, Петър Антонов.

Една извънредно смешна и покъртително откровена история, разкриваща мъжката и женската позиция, когато любовта е някъде в близост. Денис е някогашен ефирен водещ с блестящо минало и тъжно настояще. След трагична любовна разлъка с дамата, която той назовава „ любовта на живота ми “, Денис се отдръпва от светлините на прожекторите и се отдава на пиянство и самосъжаление. По стичане на събитията в жилището до него се нанася младата актриса Мия... След известна опозиция Денис се привързва към момичето. От своя страна Мия намира в негово лице същински другар с богат прочувствен опит и мъдрост.

23 юли, „ Морфин “ по Михаил Булгаков. Режисьор: Кристина Беломорска. В ролята: Петър Петров - Перо.

Театрално-визуалният моноспектакъл „ Морфин “ третира мястото на индивида в света и изследва деструктивното раздробяване на личността в борбата сред разсъдък и усеща, божествено и земно, действително и нереално. До какво водят самоизолирането, отчуждеността, неналичието на непосредственост и обич, търсенето на смисъл, отчаянието? Повестта „ Морфин " (1917) е персоналната изповед на Михаил Булгаков, разкриваща тайната му взаимозависимост от морфина и последвалите мрачни пропадания в подлата прегръдка на опиата. Поставя се за първи път на българска сцена. Номинация АСКЕЕР, категория „ Изгряваща звезда " за целия екип на представлението; Награда ИКАР за дебют на режисьора Кристина Беломорска.

24 юли, „ Сапунена фикция “ – детски сценичен миниспектакъл с режисьор Михаела Тюлева. В ролята: Коле Китанов. Миниспектакълът е адресиран към деца на възраст над 4 години, съпроводени от родителите си. Интерактивното шоу съчетава разнообразни занимателни номера и игри със сапунени мехури, които ще потопят невръстните фенове в един магичен свят. Представлението е с вход свободен!

25 юли, „ Боже мой “ по текст на Теа Денолюбова, въодушевен от романа „ Жажда “ на Амели Нотомб. Сценична версия и режисура: Стоян Радев. В ролята: Христо Мутафчиев.

„ Боже мой “ е зов за човещина и обич във времена, в които с Божието слово се злоупотребява, и вместо да е извор на живот, то служи за опрощение на заличаването. Екипът на спектакъла ви кани на прям диалог по най-дълбоката тематика, която търси отговори в сърцето и мозъка на всеки човек. Разговор с усмивка и сълза, с подигравка и съчувствие. Ненадминатият стилист Владимир Набоков споделя, че една книга не може да се чете, а единствено да се препрочита - това в още по-голяма степен е годно за театралното изкуство и изключително за театъра, който демонстрира литературни творби, приспособени за сцена.

Не пропускайте тазгодишната специфична стратегия на София МОНО в парка на Военна академия!

създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР