Нов вълнуващ роман от Камелия Кучер
Лисабон, 1978 година
След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която татко им - Фернао, не може да запълни.
Алешандре, наследил музикалния гений на майка си, получава късмет за стипендия в влиятелно учебно заведение. Въпреки несъгласието на татко си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във превъзходно имение, пазещо тайната на фамилното благосъстояние. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи ориста му. Въпреки несъгласието на татко си.
В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три фамилии се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, посредством което приказват изтерзаните души.
Лисабон, 2019 година
Жоао Торга, сполучлив бизнесмен, купува имението, в миналото знак на притегателната мощ на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се при започване на своя път, Жоао пробва да се сдобри със извоюваното и изгубеното. Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, конфликтите с непреклонния темперамент на татко си, наличието на Белен.
Имението, покрито с бръшлян, спи 100 години сън, от който Жоао цялостен живот се пробва да разсъни любовта на живота си. И да прогони призраците от предишното.
За създателя
Камелия Кучер след години пътешестване по света се завръща дефинитивно в България със фамилията си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер приключва образованието си в Женева.
Любовта към книгите съпровожда целия живот на Камелия. През 2018 година излиза дебютният й разказ „ Дом “, а идната година -„ Нощ “. Двете книги имат към този момент по няколко издания и са измежду номинациите за най-престижните литературни награди.
„ Сън “ е разказ за посоките в живота, които непроменяемо се огъват, с цел да ни върнат някъде
Интервю с Камелия Кучер
- Как се чувстваш няколко дни преди „ Сън “ да стигне до читателите?
- Вълнувам се. Една комбинация от страсти е, има от всичко, само че смесицата въпреки всичко е щастлива. Подготовката тече с цялостна пара, доста изненади подготвихме този път, още веднъж заснехме и филмов откъс - въобще има защо да се вълнува човек. Някак се получава по този начин, че претърпявам появяването на "Сън " като че ли съм непряк наблюдаващ. Радвам се на всичко, което се случва в профил, като родител, който изпраща детето си по пътя му. И различен път съм правила това съпоставяне, само че с три деца е неизбежно да се чувстваш майка на всичко, което създаваш.
- С всеки идващ разказ тръпката понижава ли или в противен случай, вълнуваш се повече, тъй като хората към този момент чакат твоите истории?
- Намалява тръпката от непознатото, от самия развой на поява на романа. С всеки идващ разказ съм по-опитна, наясно съм с процеса на издаване, мислите към този момент не са по този начин безредни и ставам все по-организирана през другите стадии до появяването на романа в книжарниците. Но се усилва вълнението към това по какъв начин читателите ще одобряват новата книга. Когато знаеш, че има хора, които към този момент са прочели твоите два романа и чакат третия, усещаш отговорност по отношение на тях, по отношение на упованията им, не искаш да ги разочароваш. В същото време самата аз имам упования към себе си, имам към този момент с какво да съпоставям третия си разказ - с предните два - и с всеки идващ ми се желае да надграждам себе си, писането си. Добре че към този момент съумявам да изолирам това от процеса ми на писане, тъй като би ми пречило.
- Разкажи ни малко повече за романа – какво да чакат феновете на Камелия Кучер от новата й книга?
- Действието в "Сън " се развива в Португалия, най-много в Лисабон. В романа мощно се усеща моят сантимент към тази страна - бих желала там да изживея старините си. Атмосферата на отминало великолепие е нещо, което постоянно мощно ме е вълнувало - постоянно съм се впечатлявала от полу-порутени красиви здания, имам чувството, че те приказват, описват забравени истории. Когато се намирам в такава постройка, се пробвам да чувам, да чуя какво описват прозорците, стените, вратите, стъпките, които в миналото са прекосявали величествените коридори. В "Сън " това се усеща - постройките, растителността - те като че ли са одухотворени.
Може да се каже, че "Сън " е фамилна сага - историите на три фамилии се преплитат на фона на пътя на основния воин - Жоао, който още веднъж наблюдаваме от юношество до зрялост, и този на Белен, дамата, която той обича. "Сън " е разказ с доста влакна, някои са загатнати, други са проследени по-задълбочено. Това е разказ за комплицираните фамилни връзки, за тежестта на предишното, за следствията от изборите, които вършим и следата, която те оставят в нашия живот и този на другите, за самодоказването, за стените, които сами построяваме пред себе си, а след това цялостен живот се опитваме да прескочим, за посоките в живота, които обаче непроменяемо се огъват, с цел да ни върнат някъде.
Всичко това се развива на фона на превъзходния Лисабон и фадото, в атмосферата на носталгия по отминалото великолепие и във фатализма, характерен за Португалия.
- По какво си наподобява и по какво се разграничава „ Сън “ от другите ти книги?
- Прилича си по това, че още веднъж наблюдавам житейския път на основния воин, който още веднъж е мъж. "Сън " още веднъж не се развива в България, а в страна, към която имам сантимент. Може би си наподобява и по това, че в "Сън " има воин с изключително сложен, драматичен даже, темперамент (тук приликата е с "Дом "). Друга аналогия е наличието на изкуството в "Сън " - тук е посредством фадото, пианото и книгите. Струва ми се, че в моите романи постоянно ще има сходно наличие, просто тъй като не мога да опиша свят, в който да не участва изкуството.
"Сън " се разграничава най-много по това, че тук историята не е центрирана към основния воин - има няколко глави, където разказът тече през очите на други герои, по-мащабен е откъм гледни точки и ориси. Разбира се и тематиките са разнообразни от тези в "Дом " и "Нощ ". И може би в някаква степен езикът е друг - по-богат, по-образен. Така се получи, атмосферата на Лисабон го изискваше. Сега се сещам и за друга разлика - в "Сън " тук-там има готическа атмосфера, нещо, което няма в "Дом " и "Нощ ". В "Сън " постоянно има препратки към трима поети, които мощно са ми повлияли и чието цяло творчество обичам - Октавио Пас, Висенте Алейсандре и Фернандо Песоа - това е храброст, която не си разреших с първите два романа.
- „ Сън” е по-обемна от „ Дом” и „ Нощ”. На какво се дължи това?
- Всъщност това се получи от единствено себе си, не беше целеустремено. Когато осъзнах размера на приключения ръкопис, самата аз се изненадах. Дължи се най-много на вдъхновението. Но също по този начин историята в "Сън " е по-богата, преплита три фамилии, от време на време връща и в предишното, включва в описа и други герои. И самият език е подобен, че допуска по-голям размер.
- Какво да чакаме от Камелия Кучер след „ Сън”?
- Получи се по този начин, че трите ми романа, без да са трилогия, споделят общ дух, сходни атмосфери. Нещо ги свързва. И сега сякаш се намирам на кръстопът - да продължа по същия метод или да напиша нещо друго. А особеното би било да напиша разказ, който се развива в България. Все по-често хората ме питат по кое време ще се появи български разказ - и започнах да се възнамерявам върху това. Имам концепция за няколко истории, в този момент очаквам да узреят и да видя коя ще надделее. Надявам се, че ме чакат още книги, още истории за описване, огледала за покачване - към предишното, сегашното, към света или във вътрешността в нас - зависи от вдъхновението.
След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която татко им - Фернао, не може да запълни.
Алешандре, наследил музикалния гений на майка си, получава късмет за стипендия в влиятелно учебно заведение. Въпреки несъгласието на татко си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във превъзходно имение, пазещо тайната на фамилното благосъстояние. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи ориста му. Въпреки несъгласието на татко си.
В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три фамилии се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, посредством което приказват изтерзаните души.
Лисабон, 2019 година
Жоао Торга, сполучлив бизнесмен, купува имението, в миналото знак на притегателната мощ на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се при започване на своя път, Жоао пробва да се сдобри със извоюваното и изгубеното. Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, конфликтите с непреклонния темперамент на татко си, наличието на Белен.
Имението, покрито с бръшлян, спи 100 години сън, от който Жоао цялостен живот се пробва да разсъни любовта на живота си. И да прогони призраците от предишното.
За създателя
Камелия Кучер след години пътешестване по света се завръща дефинитивно в България със фамилията си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер приключва образованието си в Женева.
Любовта към книгите съпровожда целия живот на Камелия. През 2018 година излиза дебютният й разказ „ Дом “, а идната година -„ Нощ “. Двете книги имат към този момент по няколко издания и са измежду номинациите за най-престижните литературни награди.
„ Сън “ е разказ за посоките в живота, които непроменяемо се огъват, с цел да ни върнат някъде
Интервю с Камелия Кучер
- Как се чувстваш няколко дни преди „ Сън “ да стигне до читателите?
- Вълнувам се. Една комбинация от страсти е, има от всичко, само че смесицата въпреки всичко е щастлива. Подготовката тече с цялостна пара, доста изненади подготвихме този път, още веднъж заснехме и филмов откъс - въобще има защо да се вълнува човек. Някак се получава по този начин, че претърпявам появяването на "Сън " като че ли съм непряк наблюдаващ. Радвам се на всичко, което се случва в профил, като родител, който изпраща детето си по пътя му. И различен път съм правила това съпоставяне, само че с три деца е неизбежно да се чувстваш майка на всичко, което създаваш.
- С всеки идващ разказ тръпката понижава ли или в противен случай, вълнуваш се повече, тъй като хората към този момент чакат твоите истории?
- Намалява тръпката от непознатото, от самия развой на поява на романа. С всеки идващ разказ съм по-опитна, наясно съм с процеса на издаване, мислите към този момент не са по този начин безредни и ставам все по-организирана през другите стадии до появяването на романа в книжарниците. Но се усилва вълнението към това по какъв начин читателите ще одобряват новата книга. Когато знаеш, че има хора, които към този момент са прочели твоите два романа и чакат третия, усещаш отговорност по отношение на тях, по отношение на упованията им, не искаш да ги разочароваш. В същото време самата аз имам упования към себе си, имам към този момент с какво да съпоставям третия си разказ - с предните два - и с всеки идващ ми се желае да надграждам себе си, писането си. Добре че към този момент съумявам да изолирам това от процеса ми на писане, тъй като би ми пречило.
- Разкажи ни малко повече за романа – какво да чакат феновете на Камелия Кучер от новата й книга?
- Действието в "Сън " се развива в Португалия, най-много в Лисабон. В романа мощно се усеща моят сантимент към тази страна - бих желала там да изживея старините си. Атмосферата на отминало великолепие е нещо, което постоянно мощно ме е вълнувало - постоянно съм се впечатлявала от полу-порутени красиви здания, имам чувството, че те приказват, описват забравени истории. Когато се намирам в такава постройка, се пробвам да чувам, да чуя какво описват прозорците, стените, вратите, стъпките, които в миналото са прекосявали величествените коридори. В "Сън " това се усеща - постройките, растителността - те като че ли са одухотворени.
Може да се каже, че "Сън " е фамилна сага - историите на три фамилии се преплитат на фона на пътя на основния воин - Жоао, който още веднъж наблюдаваме от юношество до зрялост, и този на Белен, дамата, която той обича. "Сън " е разказ с доста влакна, някои са загатнати, други са проследени по-задълбочено. Това е разказ за комплицираните фамилни връзки, за тежестта на предишното, за следствията от изборите, които вършим и следата, която те оставят в нашия живот и този на другите, за самодоказването, за стените, които сами построяваме пред себе си, а след това цялостен живот се опитваме да прескочим, за посоките в живота, които обаче непроменяемо се огъват, с цел да ни върнат някъде.
Всичко това се развива на фона на превъзходния Лисабон и фадото, в атмосферата на носталгия по отминалото великолепие и във фатализма, характерен за Португалия.
- По какво си наподобява и по какво се разграничава „ Сън “ от другите ти книги?
- Прилича си по това, че още веднъж наблюдавам житейския път на основния воин, който още веднъж е мъж. "Сън " още веднъж не се развива в България, а в страна, към която имам сантимент. Може би си наподобява и по това, че в "Сън " има воин с изключително сложен, драматичен даже, темперамент (тук приликата е с "Дом "). Друга аналогия е наличието на изкуството в "Сън " - тук е посредством фадото, пианото и книгите. Струва ми се, че в моите романи постоянно ще има сходно наличие, просто тъй като не мога да опиша свят, в който да не участва изкуството.
"Сън " се разграничава най-много по това, че тук историята не е центрирана към основния воин - има няколко глави, където разказът тече през очите на други герои, по-мащабен е откъм гледни точки и ориси. Разбира се и тематиките са разнообразни от тези в "Дом " и "Нощ ". И може би в някаква степен езикът е друг - по-богат, по-образен. Така се получи, атмосферата на Лисабон го изискваше. Сега се сещам и за друга разлика - в "Сън " тук-там има готическа атмосфера, нещо, което няма в "Дом " и "Нощ ". В "Сън " постоянно има препратки към трима поети, които мощно са ми повлияли и чието цяло творчество обичам - Октавио Пас, Висенте Алейсандре и Фернандо Песоа - това е храброст, която не си разреших с първите два романа.
- „ Сън” е по-обемна от „ Дом” и „ Нощ”. На какво се дължи това?
- Всъщност това се получи от единствено себе си, не беше целеустремено. Когато осъзнах размера на приключения ръкопис, самата аз се изненадах. Дължи се най-много на вдъхновението. Но също по този начин историята в "Сън " е по-богата, преплита три фамилии, от време на време връща и в предишното, включва в описа и други герои. И самият език е подобен, че допуска по-голям размер.
- Какво да чакаме от Камелия Кучер след „ Сън”?
- Получи се по този начин, че трите ми романа, без да са трилогия, споделят общ дух, сходни атмосфери. Нещо ги свързва. И сега сякаш се намирам на кръстопът - да продължа по същия метод или да напиша нещо друго. А особеното би било да напиша разказ, който се развива в България. Все по-често хората ме питат по кое време ще се появи български разказ - и започнах да се възнамерявам върху това. Имам концепция за няколко истории, в този момент очаквам да узреят и да видя коя ще надделее. Надявам се, че ме чакат още книги, още истории за описване, огледала за покачване - към предишното, сегашното, към света или във вътрешността в нас - зависи от вдъхновението.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ