Доц. Христо Христев: Класически политически играчи нямат място в КС
Липсват безапелационни и за професионалната общественост, и в необятен проект за обществото доказателства какъв потенциал като правист е Десислава Атанасова, претендентът за член на Конституционния съд. Това съобщи пред News.bg юристът по интернационално наказателно право и учител в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " доцент Христо Христев.
Той уточни, че номинациите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС за членове на Конституционния съд - арбитър Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са две разнообразни номинации сами по себе си. Съдия Белазелков е един почитан и влиятелен правист, арбитър от кариерата, магистрат, който има дълъг път във времето. Ако приказваме за госпожа Атанасова, ситуацията е много по-различно - не би следвало в Конституционния съд да се излъчват открити политически лица, сподели доцент Христев.
Той добави, че Конституционният съд е необикновен орган и не е елементарен съд, само че въпреки това е поръчител на спазването на Конституцията и върховенството на правото в България. Хора, които са показали явен, безапелационен и политически ангажимент, не би следвало да бъдат в Конституционния съд, тъй като слагат под въпрос легитимността на институциите и способността и да пази правото, а не да организира една или друга политическа линия, акцентира юристът.
Доц. Христев намира кандидатурата на Десислава Атанасова за парламентарен арбитър за неудачна и за много значително предизвикателство към професионалната общественост. " Господин Белазелков е бил арбитър доста и неговият персонален и професионален интегритет може да се прави оценка обективно и не е бил политически зает в никакъв случай. А госпожа Десислава Атанасова не е просто депутат, а е една от водещите фигури на ГЕРБ и на мен доста ми е мъчно да си показва, че може да се разграничи политически от тази групировка, на която е била съществена фигура години наред ", сподели той в отговор на питане дали двамата претенденти ще се отграничат от политически напън.
Доц. Христев означи още, че Десислава Атанасова е един типичен политически състезател и няма безапелационни доказателства за нейните юридически качества или качества като юридически аспект. Не може да има друго пояснение с изключение на, че Атанасова отива в Конституционния съд като политическа кандидатура и като притежател на избрана политическа визия, добави той.
Доц. Христо Христев посочи още, че в случай че Атанасова бъде определена за парламентарен арбитър, ще се види дали ще си направи отказ по избрани конституционни каузи. Самият факт, че си задаваме въпроса и би трябвало да разясняваме, че тя е един от създателите в изменението на Конституцията, а по-късно да взе участие в преценката на тяхната конституционосъобразност, да съди личното си дело, е задоволително сладкодумен, че има проблем с нейната кандидатура, открои той.
Доц. Христо Христев не знае дали двамата претенденти за членове на Конституционния съд ще получат монолитна (пълна подкрепа) на народните представители. Най-малкото политическите обединения (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи - б.р.), които имат промяната на правораздаването и отстояването на правовата страна като своя идея е причина да съществуват и да осъзнаят, че минават линията, която ще им нанесе тежки вреди във връзка с доверието пред твърдото ядро от хора, които ги поддържат, посочи юристът.
Доц. Христев разяснява и признатите промени в новата Конституция и има ли заплаха те да паднат в Конституционния съд. Той изясни, че първо би трябвало да се види какво ще е произнасянето на Конституционния съд по противоречивите въпроси по отношение на изменението в Конституцията, с цел да се види и коя част от новите положения ще останат и какъв ще е общият резултат от резултата в промените. Доц. Христев посочи, че изменението в досегашната уредба на Висшия правосъден съвет на два обособени органа, усилването на квотата на излъчените от съдиите членове на Висш съдебен съвет безспорно е едно позитивно развиване, само че има доста въпроси, които би трябвало да бъдат уредени на нивото на Закона за правосъдната власт, по какъв начин и дали въобще ще сработи новата конституционна рамка, по какъв начин ще бъде извършен изборът, какви гаранции ще има дали изборът няма да бъде манипулиран, уточни той.
Според него има въпроси, свързани с гарантиране независимостта на съда, които не са въпроси на конституционната и законодателната уредба - какъв е редът за назначение на магистратите, по какъв начин текат тези състезания, какви са гаранциите за обективност на състезанията, какъв е редът за атестиране и израстване на магистратите, по какъв начин е уредено командироването на съдиите. Въпросите остават открити и там бих споделил, че се следят не по-малко основни проблеми, които слагат под въпрос независимостта на съда, разяснява доцент Христев.
Той е на мнение, че малко ненужно се основава проблем с двойното поданство за депутати и министри. " Ние се намираме в малко по-особен подтекст и България има доста огромна емиграция в последните 30 години, има забележителен брой български жители, които са се открили в други страни, само че не са прекъснали връзките с България. Не виждам за какво такива български жители да бъдат третирани като второ качество хора, тъй като са жители на друга европейска страна ", сподели доцент Христо Христев.
Той добави, че обективно видяно няма проблем с двойното поданство, а качествата и способността на някого да служи на обществото по благонадежден метод, не може да се подсигурява единствено и само с неговото поданство.
Той уточни, че номинациите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС за членове на Конституционния съд - арбитър Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са две разнообразни номинации сами по себе си. Съдия Белазелков е един почитан и влиятелен правист, арбитър от кариерата, магистрат, който има дълъг път във времето. Ако приказваме за госпожа Атанасова, ситуацията е много по-различно - не би следвало в Конституционния съд да се излъчват открити политически лица, сподели доцент Христев.
Той добави, че Конституционният съд е необикновен орган и не е елементарен съд, само че въпреки това е поръчител на спазването на Конституцията и върховенството на правото в България. Хора, които са показали явен, безапелационен и политически ангажимент, не би следвало да бъдат в Конституционния съд, тъй като слагат под въпрос легитимността на институциите и способността и да пази правото, а не да организира една или друга политическа линия, акцентира юристът.
Доц. Христев намира кандидатурата на Десислава Атанасова за парламентарен арбитър за неудачна и за много значително предизвикателство към професионалната общественост. " Господин Белазелков е бил арбитър доста и неговият персонален и професионален интегритет може да се прави оценка обективно и не е бил политически зает в никакъв случай. А госпожа Десислава Атанасова не е просто депутат, а е една от водещите фигури на ГЕРБ и на мен доста ми е мъчно да си показва, че може да се разграничи политически от тази групировка, на която е била съществена фигура години наред ", сподели той в отговор на питане дали двамата претенденти ще се отграничат от политически напън.
Доц. Христев означи още, че Десислава Атанасова е един типичен политически състезател и няма безапелационни доказателства за нейните юридически качества или качества като юридически аспект. Не може да има друго пояснение с изключение на, че Атанасова отива в Конституционния съд като политическа кандидатура и като притежател на избрана политическа визия, добави той.
Доц. Христо Христев посочи още, че в случай че Атанасова бъде определена за парламентарен арбитър, ще се види дали ще си направи отказ по избрани конституционни каузи. Самият факт, че си задаваме въпроса и би трябвало да разясняваме, че тя е един от създателите в изменението на Конституцията, а по-късно да взе участие в преценката на тяхната конституционосъобразност, да съди личното си дело, е задоволително сладкодумен, че има проблем с нейната кандидатура, открои той.
Доц. Христо Христев не знае дали двамата претенденти за членове на Конституционния съд ще получат монолитна (пълна подкрепа) на народните представители. Най-малкото политическите обединения (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи - б.р.), които имат промяната на правораздаването и отстояването на правовата страна като своя идея е причина да съществуват и да осъзнаят, че минават линията, която ще им нанесе тежки вреди във връзка с доверието пред твърдото ядро от хора, които ги поддържат, посочи юристът.
Доц. Христев разяснява и признатите промени в новата Конституция и има ли заплаха те да паднат в Конституционния съд. Той изясни, че първо би трябвало да се види какво ще е произнасянето на Конституционния съд по противоречивите въпроси по отношение на изменението в Конституцията, с цел да се види и коя част от новите положения ще останат и какъв ще е общият резултат от резултата в промените. Доц. Христев посочи, че изменението в досегашната уредба на Висшия правосъден съвет на два обособени органа, усилването на квотата на излъчените от съдиите членове на Висш съдебен съвет безспорно е едно позитивно развиване, само че има доста въпроси, които би трябвало да бъдат уредени на нивото на Закона за правосъдната власт, по какъв начин и дали въобще ще сработи новата конституционна рамка, по какъв начин ще бъде извършен изборът, какви гаранции ще има дали изборът няма да бъде манипулиран, уточни той.
Според него има въпроси, свързани с гарантиране независимостта на съда, които не са въпроси на конституционната и законодателната уредба - какъв е редът за назначение на магистратите, по какъв начин текат тези състезания, какви са гаранциите за обективност на състезанията, какъв е редът за атестиране и израстване на магистратите, по какъв начин е уредено командироването на съдиите. Въпросите остават открити и там бих споделил, че се следят не по-малко основни проблеми, които слагат под въпрос независимостта на съда, разяснява доцент Христев.
Той е на мнение, че малко ненужно се основава проблем с двойното поданство за депутати и министри. " Ние се намираме в малко по-особен подтекст и България има доста огромна емиграция в последните 30 години, има забележителен брой български жители, които са се открили в други страни, само че не са прекъснали връзките с България. Не виждам за какво такива български жители да бъдат третирани като второ качество хора, тъй като са жители на друга европейска страна ", сподели доцент Христо Христев.
Той добави, че обективно видяно няма проблем с двойното поданство, а качествата и способността на някого да служи на обществото по благонадежден метод, не може да се подсигурява единствено и само с неговото поданство.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ