Телевизиите – съскаща змия, която иска да ухапе зрителя
Липсват съдържателни стратегии, както и салдото сред положително и неприятно
Какво става с малките екрани, пита се Евгени Минчев , написа изданието „ Минаха години “.
„ Имаше романтика, положителни музикални стратегии, разнородни вести, общителни водещи – образец за облекло и държание. Някога. С времето този портрет на малките екрани се трансформира в съскаща змия, която желае да нахапе и токсини всеки собствен фен. Именно тази телевизия започнах да мразя, да страня и да се заинтригувам от пошлото й прераждане.
Липсват съдържателни стратегии, без крещящи водещи, без сълзливи мадами, облечени като Чичолина , само че с държание на монахини. Липсва салдото сред положително и неприятно, липсва мекотата, с която да се минава от една тематика в друга, липсват водещи, които просто да пернат шалтера, с който са свързани (разбирай слушалката в ухото) и да поведат диалог със фена си.
Истински диалог, не насочван най-често съзнателно и некадърно от някой режисьор зад кадър.
Режисьорите зад кадър са огромен смях. Но моделът за режисьор се извращава евентуално със средата, в която пораства. Сивото му кардиналство влива в очите и ушите на фена тежкото къркорене на препълнения му с мусака корем. Аз не пребивавам щастливо и вие няма да живеете щастливо, като че ли желае да натякне.
Ще ви тъпча, както мен мама с мусака, с криворазбрана телевизия, с пошли вести , ще ви представям проваляне за великолепие и кич за величие.
Като се преклонявам и благодаря за всяка покана да вземам участие в предаване, като съзнавам, че кариерата ми е отчасти факт с помощта на малкия екран, не е подходящо да мълча, когато същите тези малките екрани се трансформират в казарми на срама.
Искате съответни образци ли? Не, благодаря. Няма да доставя това наслаждение на посредствения водещ или продуцент. Няма да чуете имената си от моите уста. А когато „ паднете от екран “, тогава Животът ще ви покаже какъв брой безинтересни сте след него.
Ще замлъкнат телефонните позвънявания, поканите, ще пуснете стомах и ще отглеждате коприва. В някой мол ще ви спрат и ще поздравят – о, Вие не бяхте ли оня, ох, по какъв начин му беше името… И несъмнено, ще упоменат оня, който Вие не сте.
А провинциалистката ще стартира да те търси в Google и ще вика на челядта си, той е ма, по какъв начин му беше името. Точно тази присъда следва победоносния ход на късокраките телевизионни наполеоновци, които камерата прави още по-жалки “.
Какво става с малките екрани, пита се Евгени Минчев , написа изданието „ Минаха години “.
„ Имаше романтика, положителни музикални стратегии, разнородни вести, общителни водещи – образец за облекло и държание. Някога. С времето този портрет на малките екрани се трансформира в съскаща змия, която желае да нахапе и токсини всеки собствен фен. Именно тази телевизия започнах да мразя, да страня и да се заинтригувам от пошлото й прераждане.
Липсват съдържателни стратегии, без крещящи водещи, без сълзливи мадами, облечени като Чичолина , само че с държание на монахини. Липсва салдото сред положително и неприятно, липсва мекотата, с която да се минава от една тематика в друга, липсват водещи, които просто да пернат шалтера, с който са свързани (разбирай слушалката в ухото) и да поведат диалог със фена си.
Истински диалог, не насочван най-често съзнателно и некадърно от някой режисьор зад кадър.
Режисьорите зад кадър са огромен смях. Но моделът за режисьор се извращава евентуално със средата, в която пораства. Сивото му кардиналство влива в очите и ушите на фена тежкото къркорене на препълнения му с мусака корем. Аз не пребивавам щастливо и вие няма да живеете щастливо, като че ли желае да натякне.
Ще ви тъпча, както мен мама с мусака, с криворазбрана телевизия, с пошли вести , ще ви представям проваляне за великолепие и кич за величие.
Като се преклонявам и благодаря за всяка покана да вземам участие в предаване, като съзнавам, че кариерата ми е отчасти факт с помощта на малкия екран, не е подходящо да мълча, когато същите тези малките екрани се трансформират в казарми на срама.
Искате съответни образци ли? Не, благодаря. Няма да доставя това наслаждение на посредствения водещ или продуцент. Няма да чуете имената си от моите уста. А когато „ паднете от екран “, тогава Животът ще ви покаже какъв брой безинтересни сте след него.
Ще замлъкнат телефонните позвънявания, поканите, ще пуснете стомах и ще отглеждате коприва. В някой мол ще ви спрат и ще поздравят – о, Вие не бяхте ли оня, ох, по какъв начин му беше името… И несъмнено, ще упоменат оня, който Вие не сте.
А провинциалистката ще стартира да те търси в Google и ще вика на челядта си, той е ма, по какъв начин му беше името. Точно тази присъда следва победоносния ход на късокраките телевизионни наполеоновци, които камерата прави още по-жалки “.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ




